Синът на диктатора: футболистът – палач

20 октомври 2011 г. се оказа последният ден от живота на Муамар Кадафи. Бясното куче на Близкия изток бе ликвидиран в родния си град Сирт, а кадрите с последните му мигове потресоха света.

Дори най-безмилостните убийци, жестоките тирани и кървавите злодеи имат своето слабо място - семейството. След падането на режима кланът Кадафи панически се разбяга във всички посоки. Някои членове на семейството успяват да се укрият и до днес, а други вече не са между живите.

Саади Кадафи бе екстрадиран от Нигер през 2014 г. и бе изправен пред съд в Триполи за убийство и за финансови злоупотреби по времето, когато бе начело на местната футболна федерация. В интернет бе качен запис с мъченията, на които Саади е подлаган в затворническата килия. А миналия месец делото срещу него бе възобновено.

Саади е третият от седемте сина на диктатора и негов безспорен любимец. Докато по-големите му братя са ангажирани със запазването на властта и с износа на петрол, той прекарва дни и нощи пред телевизора. С отворена уста попива всяко движение на футболните кумири от 90-те - Зидан, Дел Пиеро, Роберто Карлуш...

Проявява особен интерес към италианската Серия А. След края на всеки мач той се отправя към личния си стадион и опитва да копира финтовете и ударите на звездите. Компания му правят слугите и охранителите - страстта му не се споделя нито от баща му, нито от братята му.

Муамар го подготвя за сериозна роля в държавното управление, но Саади не проявява никакъв интерес. Вместо това оглавява Либийската футболна централа, а мечтата му е сам да се превърне в играч от световна класа. Най-напред играе в младежки и любителски отбори, а кариерата му започва на 27 години. Налице е безпрецедентно и екзотично съчетание - играещ шеф на национална федерация.

С Ал Ахли любимият син печели Суперкупата на Либия. Мачовете с негово участие се охраняват от снайперисти, а специалните части обсаждат плътно терена. Саади е щатният изпълнител на дузпите - реферите охотно отсъждат наказателни удари, а вратарите замръзват на голлинията.

Въпреки това отборът му завършва втори в първенството. А високопоставеният футболист светкавично се самотрансферира в шампиона Ал Итихад. И се заема с личното си усъвършенстване - негов личен консултант става...Диего Марадона. А за физическото му състояние в продължение на няколко години отговаря опозореният заради допинг спринтьор Бен Джонсън.

С такъв играч Ал Итихад безпроблемно дублира титлата си. Той пробива, бележи и намеква на националния селекционер, че е време да блесне на международната сцена. Всъщност получава капитанската лента още с първата си повиквателна. Всичките му съотборници приветстват решението.

Целият либийски футбол сякаш обслужва само един човек. В телевизионните репортажи състезателите се назовават по номерата на фланелките си (обяснението - по религиозни причини), а само Кадафи-младши - по име. При това то е изписано на гърба му - нечувана дързост според представите в страната.

Саади обаче бързо се отегчава от локалните си успехи. Копнее за признание в сърцето на футбола. Наясно е, че милиардите от петрол могат да сбъднат и най-смелите мечти.

Чрез контролирана от семейството компания Саади попада сред акционерите в Ювентус и дори получава пост в борда на директорите. Усилено се готви с отбора, но все пак разумът надделява и не е картотекиран за предстоящия сезон. После "подписва" с малтийския първенец Биркиркара, но така и не осъществява мечтания дебют в Шампионската лига.

Саади се установява на Апенините и упорито подражава на ментора си Марадона - футбол, жени, кокаин и алкохол. През лятото на 2002 г. урежда финалът за Суперкупата на Италия да се играе в Триполи - естествено, срещу внушителна сума. Пред 40 000 зрители Ювентус надвива Парма с 2:1.

Година по-късно синът на диктатора преминава в редиците на Перуджа, но дава положителна допинг проба още преди първия си мач. Тримесечната дисквалификация само отлага неизбежното - Саади дебютира в Серия А през май 2004 г.

На следващата сутрин водещите издание се надпреварват в остроумните си подигравки по адрес на „самопровъзгласилия се футболист“. „Дори и да бяга два пъти по-бързо, пак ще е два пъти по-бавен от необходимото“, пише La Stampa. „Позорен епизод за италианското първенство. Купено място в състава - та това е футболен абсурд“, възмущава се Gazzetta della Sport.

Следващият отбор във визитката му е Удинезе. В разгара на сезона Кадафи-младши отсича, че вече е узрял за далеч по-значими дела - например да оглави някоя тайна служба в родината си. Три месеца по-късно обаче той отново тренира с клуба си, сякаш нищо не се е случило. И пак влиза на терена - макар и в последния, лишен от всякакъв практически смисъл мач.

С изявите си успява да „впечатли“ Сампдория, чийто президент се стреми към пробив в петролния бизнес. Но ако се съди по факта, че Саади не записва нито минута, явно преговорите не са преминали успешно.

По това време разглезеното дете наближава 40-ата си годишнина и проумява, че вместо в топ футболист се е превърнал в посмешище. Да, той е първият либиец в Серия А, но на каква цена, при това - буквално?

Завръща се в родината си и продължава да ръководи федерацията, а няколко откачени бизнес проекта завършват с провал. Междувременно в Либия избухва гражданска война и Саади се превръща в точно копие на баща си - ексцентричен, упорит и жесток.

За чие убийство е обвиняем днес? На един от най-известните футболисти и треньори в страната - Ал Риади. Който дръзва да не се възхищава на уменията на Саади с топката. А в допълнение още през 80-те не крие скептицизма си към режима на джамахирията. През 2005 г. изчезва безследно, а после се оказва, че е бил измъчван и ликвидиран.

През 2011 г. Саади попада върху радара на Интерпол, когато заповядва кърваво потушаване на протести в Бенгази. Обвиняват го и в присвояване на активи на футболната централа и измами в особено големи размери.

По време на военния конфликт той до последно играе ролята на цивилизования посланик на фамилията и „работи“ за мирно решение. В интервюта за BBC и CNN уверява, че ситуацията не е никак еднозначна. Но когато става напечено, се изпарява със скорост, която никога не показва като спортист. След убийството на баща си си купува къща в Нигер и живее необезпокоявано няколко години.

При заповедта за екстрадиране за него не се застъпва никой - нито бившите му приятели от щоубизнеса, нито Силвио Берлускони, който го лансира в италианските клубове.

Саади ще бъде късметлия, ако отнесе "само" доживотна присъда. Останал без пари и подкрепа, занапред ще може да играе футбол единствено в отбора на затвора. При това титулярното му място далеч не е гарантирано.

Вижте повече в галерията.

Новините

Най-четените