Още преди две години Луис Суарес успя да привлече върху себе си вниманието на скаутите на водещите европейски клубове. Сега уругваецът отново е в центъра на събитията. Преди седмици той бе наказан от холандската федерация да не участва в седем мача след като ухапа халфа на ПСВ Айндховен Отман Бакал по време на двубоя между двата отбора от местното първенство. От началото на тази седмица Суарес остана без треньор в Аякс и е на път също да си събере багажа.
Как обаче се стигна до кризата, в която талантът и неговият клуб изпаднаха?
След раздялата на Аякс с Клаас Ян Хунтелаар, Луис Суарес стана негов наследник - и като основен реализатор, и като лидер. И въпреки че тогава отбора се провали в първенството, нападателят остави отлични впечатления с изявите си.
В резултат на прогреса му още през следващия сезон той получи капитанската лента. Въпреки че това бе едва третия му сезон в Аякс. Освен това Суарес показа невероятна резултатност, умение да комбинира с партньорите си в атака, харизматичност - все качества, които са характерни за един лидер.
През последния сезон Аякс отново не стана шампион. Мнозина обаче продължиха да са очаровани от изявите на капитана. И бяха убедени, че с него няма как през тази година тимът от Амстердам да не вземе златото.
Блестящо Суарес изигра и световното първенство. Там уругваецът демонстрира, че не случайно голяма част от европейските грандове мечтаят за него. Той бе отличен партньор на Диего Форлан и макар че не бележеше толкова много бе една от причините националния отбор на Уругвай да стигне до полуфинал на първенството.
По всичко личеше, че това ще бъде поредната звезда, която се разделя с Аякс. Възможността да играе в Шампионската лига обаче убеди и него, и още няколко от футболистите да изчакат с трансферите поне още година.
Разбира се, колкото и да блестеше уругваецът не мина и без неприятни моменти. Такива, които трябваше да бъдат възприети като предупредителен сигнал. Първият от тях бе на мача за Суперкупата на Холандия. В доста труден за неговият отбор момент Суарес не сдържа нервите си, получи втори жълт картон и бе изгонен. Отстраняването му намали силно шансовете на Аякс за обрат и тима загуби двубоя, а с него и трофея.
Всички мислеха, че това ще послужи за урок на Суарес. Едва завърнал се след два мача наказание той опита да навакса пропуснатото и в два мача отбеляза четири гола. Суарес бе голямата звезда на Аякс в квалификациите за Шампионската лига срещу Динамо (Киев).
След това обаче уругваецът забуксува и заедно с отбора тръгна надолу.
В началото на ноември, въпреки старанието на целия отбор, Аякс не успя да се пребори с Оксер. Това обаче не бе поредната загуба от един никак не слаб съперник. Поражението бе последната проява на кризата, която бе настъпила в играта на Луис Суарес. Той не се бе разписвал от месеци, което също го вадеше от равновесие.
Без Суарес Аякс бе беззъб в Мадрид, но още по-уязвим бе с него срещу Реал в Амстердам. Уругваецът се стара, опита се едновременно да бъде полезен на тима си и да впечатли потенциалния си работодател, но опитите му бяха смешни и безпомощни. На „Амстердам Арина" в онази вечер бе бледата сянка на онзи Луис Суарес, който всички познават, допуснала куп грешки в безобидни ситуации. Което бе още един сигнал, че е време Луис да отстъпи сцената на други актьори.
Той преживяваше нещо подобно на това, което изпитваше Уейн Рууни в Манчестър Юнайтед. При „червените дяволи" обаче сър Алекс Фъргюсън удържа ситуацията под контрол след като успя да внуши на отбора си, че и без голямата звезда могат да постигат резултати.
В Аякс обаче това не се случи. Презд последните сезони Суарес привличаше твърде много вниманието върху себе си и никой от отбора не си помисли, че тимът може и да не е толкова зависим от лидера си. Доказателство бяха последните мачове, в които Луис с всяка минута разкриваше регреса си. Никой от останалите обаче не показа притеснение от този факт и не се опита да поеме отговорността върху себе си. Напротив, те показваха безгранично доверие в капитана си, дори когато не бе необходимо.
Бившият вече треньор Мартин Йол също не знаеше какво да прави, нямаше рецепта, която да приложи и да излекува отбора от зависимостта му от капитана. По тази причина той продължаваше да залага на голмайстора си, неотчитайки психическото му състояние.
Луис Суарес се оказа в същата ситуция,в която бяха голяма част от звездите от световното първенство. По мнението на мениджъра на Арсенал Арсен Венгер футболист, който е изиграл цялият Мондиал е способен да демонстрира качествата си отново едва към края на ноември. С това Венгер оправдава и честите травми на собствения си капитан Сеск Фабрегас. За разлика от испанската звезда на „артилеристите" обаче Суарес така и не получи право на отдих, по време на който да събере мислите си.
Така се стигна до „канибалската" му постъпка срещу ПСВ Айндховен. Това му действие е като молба да бъде оставен на спокойствие. Молба, която бе в някаква степен удовлетворена след наказанията от клуба и от федерацията, които осигуриха на Луис една не лоша почивка.
Дисквалификацията му е загуба за Аякс, но в нея има и положителни страни. Тимът ще може да изгради тактика, според която да не зависи толкова много от един играч. От друга страна самият Суарес ще може да си почине и да възстанови физическите си сили. И след това да се реабилитира пред феновете, да въстанови авторитета си в отбора и да докаже, че съмненията, на някои че потенциала му е силно преувеличен са неоснователни.
