15 септември 2018 г. Лестър се представяше трагично срещу домакините си от Борнемут. Особено слаб беше новопривлеченият за 22 млн. паунда Рикардо Перейра. Португалското крило бе преквалифициран в десен бек. Не му се получаваше.
Лестър губеше с 0:4, а с всяко свое действие на терена Перейра изглеждаше като играч, чиято позиция е тотално сбъркана.
Борнемут беше безмилостен, а почти всяка от атаките на тима минаваше през десния бек на "лисиците". Това беше едва петият му мач в Англия след летния трансфер от Порто, а секторът с гостуващите фенове посрещаше с възгласи на неодобрение всяка грешка на португалеца.
Но година и половина по-късно ситуацията е тотално различна.
"Когато пристигна при нас, определено имаше дискусия за качествата му в защита - спомня си Дани Симпсън, титулярният десен защитник на Лестър, който загуби мястото си след пристигането на Перейра. - Но вече никой не се съмнява в него."
Роденият в Лисабон Рикардо пристига в школата на Бенфика на седем и започва като нападател. Играе в предни позиции до 10-годишна възраст, но след като се присъединява към градския съперник Спортинг, е преквалифициран на десен полузащитник и крило.
Следващата му спирка е Витория и на 19 влиза в клубния фолклор с победен гол срещу Бенфика, с който тимът от Гимараеш печели първия си и единствен трофей от турнира за Купата на Португалия.
"Играех първия си сезон във Витория като професионалист и понякога ме връщаха на десния бек, ако губехме и треньорът бе решил да пусне и друго крило на терена - казва Перейра пред The Athletic. - Това обаче не беше постът и играта ми. Но по-добре да играя, отколкото да съм на скамейката. В споменатите случаи отборът губеше, така че трябваше да поемаме повече рискове."
Представянето му в Гимараеш предизвиква интереса на Порто, но за два сезона записва само 21 мача за "драконите". Основно като крило и десен бранител. Когато Клод Пюел го взима под наем във френския Ница, го използва като защитник. Даже и като ляв.
"Знаех си още преди да отида в Порто, че ще трябва да играя като десен бек и не бях щастлив там, защото не ме и пускаха много. Най-важното за мен беше да съм на терена, но невинаги ми се получаваше", добави Перейра.
В един момент Перейра се върна на "До Драгао", но Пюел вече отлично познаваше качествата му и го купи в Лестър. Първоначално обаче английският футбол беше истински културен шок за Рикардо.
"В Англия се правят много промени в играта и тактиката в движение и темпото е по-високо, отколкото във Франция и Португалия - обяснява той. - Тук се случва често да се браниш, а в следващия момент вече да организираш бърза и агресивна контраатака. Беше ми по-трудно. Но когато ставаш по-зрял и започваш да разбираш играта по-добре, става по-лесно. Понякога ако бекът е твърде напред, когато отборът загуби топката, е сложно. Става въпрос за повече зрялост и осъзнаване на опасността. Смятам, че тук реферите позволяват по-свободна игра и не надуват свирката за щяло и не щяло. Трябваше да се адаптирам и да се науча да разбирам играта. Отне ми няколко месеца, за да се адаптирам към съдиите и към тази нова реалност."
А когато Перейра се адаптира, той заблестя за "лисиците" и се превърна в един от най-добрите им футболисти.
Феновете го избраха за Играч на годината на клуба, а същото признание получи и от колегите си. В 35 мача в първенството успя да вкара два гола и да даде шест асистенции. Не е зле за бек, нали?
През този сезон португалецът отново е неотразим. Особено в отбранителен план.
Статистиките му постоянно се подобряват и се превърна в един от най-добрите на своя пост в Премиършип. С всичките си шпагати и отбранителни действия португалецът е извършил и 45 фаула през тази кампания, но доста показателно е, че е получил само два картона. "Оперира чисто", шегуват се на "Кинг Пауър".
Повече от очевидно е, че отбранително Перейра се е приспособил великолепно към Висшата лига и в тандем с трудолюбивия Марк Олбрайтън често обезличават звездите в нападение на противниците на Лестър. В понеделник вечерта точно това се случи на най-голямата заплаха в състава на Астън Вила - Джак Грийлиш, който беше ограничен до само 42 докосвания на топката - най-малкото за него през този сезон във Висшата лига. Едва за втори път през шампионата звездата на бирмингамци не успя да отправи точен шут и да създаде положение за съотборниците си.
"Рикардо Перейра се подобри доста в защита - казва Симпсън, сега в Хъдърсфийлд Таун. - Той е агресивен в играта си и се превърна в завършен десен бек. Вероятно се е научил кога и как да се включва в предни позиции, защото това е нещо, което много обича да прави. Сега повече пази енергията си за защитата. Никога не се уморява, когато се брани един на един. Той е много енергичен и мощен. Мисля, че просто му беше нужно време да свикне с Англия. Висшата лига е друга бира. Изискванията са много големи. Той се приспособи напълно и сега се чувства много комфортно."
Перейра, който през този сезон не е пропуснал нито минута екшън в Премиършип за отбора си, все още получава свободата да се включва в атака под ръководството на Брендън Роджърс. Именно португалецът отбеляза победно в последните десетина минути, за да класира тима си напред в турнира за ФА къп за сметка на Бирмингам. Това беше четвъртият му гол за сезона, което е отлично постижение, но Роджърс не пропуска да му напомни, че основният ми приоритет е защитата.
"На първо и най-важно място - той се защитава много добре - казва северноирландският мениджър. - Рикардо стои до хората си и не е лесно да се премине през него. Може да изглежда малко старомодно, но винаги казваме на нашите играчи, че трябва да стоят близко до опонентите си, да ги притискат. Много пъти се случва крилата да получават топката и да се пробват да пробият опасно към вратата.
Въпросът е да се защитаваме, защото в крайна сметка футболът е двубой. За да сме добри в защита, трябва да можем да се защитаваме като отбор, но най-важно е да се печелят индивидуалните дуели. Перейра е толкова честен в играта и отношението си заради начина, по който играе и тренира. Той дава всичко от себе си всеки ден. Дефанзивно е много добър, но се отличава и с атакуващата си страна - с това как води топката, как тича с нея, колко е агресивен. Това са неща, върху които работим с крайните си бранители. Ключова част от игровия ни стил е тези момчета да се включват в атаките, а докато го правят, да се чувстваме сигурни и в отбрана. Той е толкова добър играч и толкова добър човек заради факта, че постоянно иска да се усъвършенства."
Първите му години като крило със сигурност допринасят за превръщането му в атакуващ краен бранител от такава класа. 26-годишният португалец вярва сподела, че офанзивното му минало му дава ход напред пред съперниците.
"Брендън ни дава свободата да атакуваме, но трябва да имаш едно наум за защитата, защото това е най-важното нещо за един бек - обяснява португалският национал. - Знам, че ако притиснеш едно крило на фланга и му затвориш пространствата, става трудно за него. Във Висшата лига всяка свободна зона се наказва. Тези неща са ми ясни, защото съм играл като крило и знам как мислят крилата. Също така знам кое е било най-трудното за мен, когато се подвизавах на тази позиция. Мога да вляза в главите им и да помисля какво бих направил, ако бях на тяхно място. Това определено ми помага."
