Преди повече от 40 години чичото на малкия Карлос, бразилско момче от града Ижуи, го кръстил на шега Дунга - португалския превод на Сънливко, най-малкото джудже от приказката за Снежанка. Той бил мъничък и унесен този Карлос Каетано Бледорн Вери.
Във вторник Карлос Дунга бе представен за втори път като национален треньор на най-успешния отбор в света - Бразилия. Сънливко трябва да събуди Селесао от кошмарния сън, в който се гърчи обожаващата футбола нация. Нищо, че е от род, в който корените са италиански и германски.Всъщност - доста показателно. В него бразилското като футболна самба страст също е малко.
Сядането на Дунга на стола на треньор на Селесао значи само едно: Жого бонито, емблемата на бразилската футболна магия, официално е погребана.
Жого бонито значи на португалски красива игра. Това е Бразилия, каквато я помним. Златистите магьосници Пеле, Гаринча, Тостао, Ривелиньо, Зико, Сократес, Фалкао и онзи поразяващ левичар Едер. Роналдо, Ромарио, Ривалдо, Роналдиньо...
"Няма да продавам мечти, захващаме се за работа. Край с индивидуалностите - отсече Дунга на представянето му. - Най-важен е отборът и манталитетът. Бразилия вече не е най-доброто в световния футбол. Бяхме, но вече не сме. Започваме здрава работа, за да си върнем първото място."
Дунга има своите виждания за футбола, които се коренят дълбоко в житейския му път. Най-малкото джудже преборва физиологията и пораства, въпреки че докторите са убедени, че ще остане дребосък. Бори се за мястото си в отборите, където играе, въпреки че не е най-техничният.
Капитан и лидер, Дунга игра 91 пъти с националната фланелка. Шегуваха се с него - най-дългото разстояние, на което ритал топката, било когато изпълнявал дузпа. Пасовете му били на по не повече от 10 метра. Обидно за бразилец.
Но няма съотборник от тима на Мондиал 90, златното световно от 1994-а или нещастно загубеното първенство на финала през 1998-а, който да каже лоша дума за тартора на отбора.
Капитанът Дунга вдигна световната купа през 1994-а след 24 години чакане. Без да блести като Пеле или Ромарио.
През 2006-а пое отбора като селекционер и спечели Копа Америка на следващата година. Критикуваха го за стила на игра, но той си знаеше неговото. На олимпиадата в Пекин вървеше отлично до кошмарния полуфинал с Аржентина (0:3) и остана с бронз.
Спечели Конфедерациите през 2009-а (както Сколари миналата година), но се провали на Мондиал 2010 - четвъртфинал и 1:2 от Холандия (малко по-прилично от Сколари тази година с 1:7 от Германия).
В първия си период Дунга води Селесао в 59 мача, печели 42, завършва наравно в 12 и губи само 5.
Смущаващо, извън тези 4 години е бил треньор само за 10 месеца в родния му Интернасионал, откъдето го уволниха за слаби резултати. И невзрачна игра...
"Вратарят да нареди защитата, а опорният полузащитник да се разпорежда с халфовете - това също е изкуство, както и играта с фантазия в атака - изповяда се на представянето Дунга, който изобщо не се притеснява от недоверието на феновете. - В анкета 80 процента от бразилците не подкрепят назначението ми? Ок, ще разчитам на останалите 20..."
От големите фигури, които липсваха на световното, в състава ще бъде върнат само Кака, и то ако е в добра форма. Това е голямата слабост на Дунга.
Новият селекционер се вижда като спасител на бразилския футбол. Той е готов да прибере в шкафа Жого бонито, а и след 1:7 и ужасното представяне на домакинския Мондиал, все повече хора са готови да приемат този компромис с изконните ценности на златисто-зелената футболна философия.
