„Камъкът си тежи на мястото", казват старите хора у нас. В света на глобализацията обаче този израз като че ли се размива все повече и повече. Това важи за всяка една сфера - политика, икономика, образование. Не прави изключение и спорта.
Клубните тимове отдавна не са изградени само от играчи от една страна. Нещо повече, за да постигнеш успехи, за да превърнеш тима в бизнес-продукт каквито са изискванията на съвременния спорт е задължително да имаш поне една чужда суперзвезда. Колкото по-супер, толкова по-добре. И колкото повече такива, толкова по-добре.
В националните отбори също започнаха да налагат по някой друг натурализиран играч. Най -напред по един-двама, а сега и по повече. За да се стигне до пример като този на Германия с мултинационалния тим, обединен най-вече от факта, че повечето от футболистите на третата сила в света все пак имат някаква връзка със страната.
Същото важи и за треньорите. Никаква изненада не е ако собственикът на клуба или местната федерация реши да се довери на чужденец. Подобна алтернатива винаги има плюсове и минуси, но в повечето случаи при избора надделяват плюсовете.
В последните четири-пет години България също не изневери на тенденцията. Най-напред баскетболистите, после баскетболистките, след това волейболистките и волейболистите, а сега вече и футболистите се довериха на чужденци.
За работата на Лотар Матеус е твърде рано да се правят изводи. Германецът, с доста богата визитка като играч, но доста спорни успехи като треньор, води националите в две срещи.
Факт, който никой не може да отрече обаче е че в тях постигна две победи. Нещо, което Станимир Стоилов не успя за шест от началото на тази година, например.
Освен това никой от 25-те играчи, които повика за тези първи свои двубои не си позволи да мрънка, въпреки че немският специалист ги подложи на сериозни натоварвания по време на подготовката преди и след двубоите.
Дори първоначалното недоволстващия от изваждането си Валери Божинов впоследствие смекчи тона си спрямо германеца. Който пък въпреки заканите на Валери, че може да преосмисли участието си в отбора при последваща повиквателна, дипломатично и в европейски стил го похвали и го определи като „страхотен футболист".
Така равностметката около назначаването на Матеус в първите дни от престоя и работата му е твърдо „За".
„Родоначалник" на тендецията националните тимове да бъдат водени от чужденци беше волейболната федерация. Преди четири години там повериха женския отбор на сърбина Драган Нешич. Последваха ги в баскетбола с Пини Гершон при мъжете и Хосе Мария Бусета при жените и отново волейбола със Силвано Пранди при мъжете.
Гершон и Нешич вече са в миналото, Бусета и Пранди поне на този етап запазват постовете си. Престоя на всички обаче бе достатъчен, за да може да се направят няколко важни извода.
На първо място привличането на чужденец води до сериозно затягане на дисциплината. На терена и извън нея. Фактът е лесно обясним - играчите имат повече респект от чуждия наставник, от колкото от българския му колега.
Всички те са наясно - при чужденеца няма да ти се размине ако сгафиш.
Ако не вярвате, питайте баскетболните близнаци Деян и Калоян Иванови. По време на приятелски мач със Сърбия докато треньор бе Пини Гершон Калоян си позволи остра реакция заради смяната си. Минути след края на мача израелеца острани играча от тима. Брат му го последва от солидарност.
Двамата бързо осъзнаха какво са свършили, извиниха се и бяха върнати в тима. Но не и без да се разделят с част от премиите си, получени за класирането на европейското. За това компромис нямаше.
Чуждият треньор не отдава значение на връзките между състезатели и ръководители, например, трудно можеш да го убедиш, че заради мениджърскик интереси трябва да играе този или онзи. Затова конкуренцията по постове обикновено е честна, което води до край на кривите погледи и разделянето на групички.
Е, тук там има и изключения, но тъй като все пак сме българи това може би е нормално.
Идването на чужденец означава и престижни съперници за контроли, намиране на необходимите средства за подготовка, възстановяване и задоволяване на всяко желание за треньора в тази насока.
Доказателството - програмата на волейболните национали преди световното първенство. Силвано Пранди настояваше за повече турнири и срещи със силни съпернии и ги получи. По инициатива и благодарение на контактите на Пини Гершон България докара тук европейския шампион Русия. По настояване на Драган Нешич пък тимът ни участваше в Евролигата при жените, която предимно поглъща, но не възвръща средства.
Не без значение е фактът, че у нас почти липсват треньорски семинари, на които родните наставници да се обучават в най-съвременните тактики и техники на спорта. И всъщност идването на чужденците означава подобряване на нивото на отбора и на качеството на играта.
До тук с плюсовете на чуждите треньори.
Големият минус на всички се оказаха резултатите. Пини Гершон класира отбора на европейско първенство, но там тимът ни записа три загуби и отпадна още в първата фаза. Бусета още не успява да направи това. Драган Нешич взе два медала от Евролигата, но изпусна да класира отбора на Световно първенство, Силвано Пранди изведе тима ни до бронз на европейското, но пък бе неубедителен в Световната лига и на световното първенство.
Освен това постиженията им винаги се гледат под лупа и при издънка критиките са двойно по-големи. Усети го Пини Гершон, усети го сега и Силвано Пранди. Вероятно при първата грешна стъпка ще го усети и Лотар Матеус.
Недоверието дали този не е дошъл единствено заради парите също е налице. Битката с особения, български манталитет пък е не по-малко тежка, от тази, която отбора води на полето.
Назначаването на чужденец неминуемо е свързано и със сериозни разходи за заплати - на треньора и неговия щаб.
Съществува риск и заради факта, че попадайки в непозната обстановка, най-лесното и правилно за всеки - било то треньор или състезател е да се обгради с местни и да приема техните съвети.
У нас това е нож с две остриета, защото е напълно възможно този човек да „лобира" за собствените си хора. Някои от чуждите наставници минали през родния спорт като Драган Нешич и Пини Гершон успяха да се справят с тази тенденция.
Като цяло обаче плюсовете надделяват над минусите. Необходимо е просто шефове и фенове да проявят и мъничко търпение. Все пак става дума за треньори, а не за магьосници
