Защитникът на Манчестър Юнайтед Макс Тейлър получи първата си повиквателна за мъжкия отбор година след като започна химиотерапия заради рак на тестисите.
19-годишният централен бранител бе включен в доста подмладената група на „червените дяволи“ за дългото пътуване до Астана.
Тъй като Юнайтед вече си осигури участие във фазата на директните елиминации на Лига Европа, мениджърът Оле Гунар Солскяер реши да остави голяма част от основния състав в Манчестър и да не им причинява няколкочасовото пътуване до Казахстан.
Тимът на Юнайтед ще измине почти 6000 километра в посока за гостуването си на Астана в четвъртък.
Освен голяма част от титулярите, помощниците на Солскяер Майкъл Карик и Киърън Маккена също бяха пощадени и останаха да работят с основната група футболисти преди двубоя срещу Астън Вила в неделя.
Така групата на Юнайтед за визитата на Астана е със средна възраст от 20 години, а 10 от играчите още не са дебютирали с фланелката на „червените дяволи“. Едно от момчетата е Макс Тейлър.
Бранителят се присъедини към Манчестър Юнайтед през 2014 година, но след успешна кампания 2017/18, светът му се преобръща през юни, когато чува ужасяващата диагноза, само пет месеца след като подписва първия си професионален договор.
„Един ден напипах бучка. Лекарят каза, че най-вероятно е киста, която е често срещана при хора на моята възраст. Но след втория скенер се беше увеличила. Насрочиме към специалист, който направи нов скенер. Тогава ми казаха, че е най-вероятно тумор и най-вероятно рак на тестисите“, разказва в интервю за BBC Тейлър.
Макс чува тежката новина, заедно с майка си Стела и доведения си баща Матю.
„Не можехме да повярваме. Мислехме си: „той наистина ли каза това? Рак?“ Лекарят каза, че първото нещо, което трябва да направим, е да премахнем тестиса. Майка ми го прие най-тежко и не спираше да говори: „Какво ще се случи? Какво следва? Ще играе ли футбол отново? Аз ще оживя ли?“. Аз бях толкова шокиран, че не успях да се разплача.“
След като постъпва в болница, новините стават още по-лоши.
„Ракът се бе разпрострял до коремната област – продължава Макс пред BBC. – Имаше и разсейки в белите дробове. Казаха ми, че ми е нужна по-сериозна химиотерапия, за да не се разпростре повече. Кратък курс, но много интензивен, след който ще ме оперират. Знаех прогнозите, но бях уплашен. Не само имах рак, но и имаше шанс да се разпростре.
Тук (в Манчестър Юнайтед – б.а.) си в балон. Футбол, футбол, футбол. Един ден тренираш, на другия играеш. След това отново тренировка. Но когато затворих вратата на стаята си в онзи ден, се запитах: „Какво следва?“ Опитах се да бъда смел, но майка ми ме познава прекалено добре. Знаеше, че се чувствам ужасно. Приятелката ми Лидия беше до мен в много от най-тежките нощи. Мислех си дали някога отново ще играя футбол. Но след това идва по-лошото. Когато си сам, си мислиш само и единствено: „Това може да ме убие.“
В интерес на истината, шансовете за това бяха много малки, но в такъв момент не мислиш трезво: „Ами ако химиотерапията не проработи?“
Имунната ми система беше толкова слаба, че не можех да съм в една стая с повече от шест или осем човека заради опасността от инфекция. Не можех да се виждам с приятелите си, но и не исках. Не желаех да ме виждат в това състояние и да ме съжаляват. Исках да ме видят чак когато се излекувам.
След успешното лечение идва време за операцията.
„Две седмици след последния курс химиотерапия отидохме за нов скенер. Това беше най-нервното чакане. Лекарят каза, че ракът е изчезнал, но трябва да ме оперират, защото лимфни възли са се подули от химиотерапията и са се сраснали с артерия. Операцията продължи пет часа и половина, но дори след нея имунната ми система беше много слаба.
Все още се чувствах зле. Спях по не повече от шест часа на нощ. Поглеждах се в огледалото и си казвах: „Не изглеждам добре.“ Минаха около три месеца, преди да се почувствам добре.“
Докато Макс се възстановява, Манчестър Юнайтед смени мениджъра си. Тейлър казва, че е получил подкрепа от Жозе Моуриньо, като и Оле Гунар Солскяер е бил уведомен за състоянието му.
„Моуриньо беше страхотен – казва още Макс пред BBC. – Спомням си как един ден сложи ръка на рамото ми във фитнеса и ме попита как съм. Каза ми няколко окуражаващи думи. В първия ден, в който се завърнах, Оле ме покани в офиса си, а след това гледахме тренировката на първия отбор. Просто си говорехме. Това беше страхотен начин да се завърна, много ми помогна.
Това е частта от Манчестър Юнайтед, която хората не виждат. Ние сме едно голямо семейство. Хората, за които никой не знае – чистачи, готвачи – ме питаха как съм. Това означаваше много за мен.
След като поднових тренировки, исках всички да се отнасят към мен, както към всички останали. Познавам съотборниците си от 14-годишен. Те са най-добрите ми приятели. Една „мрежичка“ по-късно и всичко беше нормално. Няма да пренебрегвам факта, че имах рак, но не искам хората да помнят това за мен. Искам да бъда добър човек, страхотен футболист и да помагам на останалите.“
След като лечението даде отлични резултати, младокът се завърна на тренировъчното игрище през септември. Месец по-късно вече беше на терена и игра за отбора до 23 години при победата с 4:1 над Суонзи.
А сега ще има шанс да направи дебюта си за първия отбор, и то за мач в Европа.
Тейлър, който вече пет години е част от Юнайтед и продължава да впечатлява треньорите на различните възрастови групи с изявите си, не пропуска възможност да посещава други болни момчета и момичета в една от болниците в Манчестър.
„Има няколко момчета, които обичат футбола. Джеси (Лингард) ми даде фланелка, която да занеса на едно от тях – Киърън. Той е на 11. Цялото му семейство е трябвало да дойде (в болницата – б.а.) чак от Шотландия. Прекараха 39 нощи далеч от дома, в хотел. По време на Коледа. Защо трябва някое дете да преживява това? Знаех през какво преминава. Ако мога да направя поне един ден, в случая на Киърън от общо 40, по-добър от предишния, това ми е достатъчно.“
„По същото време миналата година започнах първите си курсове химиотерапия. Не съм си и представял, че след само година ще пътувам с първия отбор – споделя Тейлър пред официалния сайт на Юнайтед.
Няма значение в какъв мач – да си част от отбора е нещо огромно. Това е мечтата ми още от първия път, в който ритнах топка – да бъда футболист на Манчестър Юнайтед.
Оле даде шанс на няколко от нас да пътуваме с първия отбор и, да се надяваме, че част от нас ще запишат първия си мач.“
Роденият в Манчестър Макс изигра 17 мача за отбора до 18 години през сезон 2016/17, в който Юнайтед спечели титлата. След това бе извикан в отбора до 23 г., преди да дойде новината за тежката диагноза.
За Астана ще пътуват още вече познатите младоци Анхел Гомес, Мейсън Грийнууд и Тахит Чонг, но по-голямата част от групата е напълно непозната дори за феновете на „червените дяволи“.
Групата на Манчестър Юнайтед:
Вратари: Лий Грант (36 г.), Матей Ковар (19).
Защитници: Макс Тейлър (19), Люк Шоу (24), Аксел Туанзебе (22), Теден Менги (17), Дишон Бернард (19), Итън Леърд (18).
Полузащитници: Дилън Левит (19), Итън Галбрайт (18), Арнау Пигмал (18), Джеймс Гарнър (18), Джеси Лингард (26), Тахит Чонг (19), Анхел Гомес (19).
Нападатели: Ларджи Рамазани (19), Д'Мени Бугейл-Мейор (19), Мейсън Грийнууд (18).
