ВРАТАР
Виктор Валдес (Барселона)
Когато се състезаваш в едно и също първенство с един от най-добрите вратари в света Икер Касияс мнозина смятат, че битката е предварително загубена. Само че Виктор Валдес не се предава. И тази година бе №1 на поста си като категорично спечели битката със съотборника си в националния отбор. Четвърти трофей „Замора" в кариерата му и средно допуснати по 0,5 гола на мач - втори резултат в историята на Примера Дивисион са достатъчно убедителен аргумент. Ако не беше испанец щеше да е №1 и в националния тим.
ЗАЩИТА
Дани Алвеш (Барселона)
Колко важен е Дани Алвеш за Барселона стана ясно в средата на сезона когато ръководството на клуба води дълга и сериозна битка за подновяването на договора му. Бразилецът притежава неизчерпаема енергия, често се включва в атаките на тима, за което говорят и направените 12 асистенции. Освен това има и два гола в първенството, а и бе сред футболистите получили най-малко почивка, тъй като игра в 35 от 38-те двубоя в Ла Лига. Понякога оголва своята зона, но бързо се връща и поправя грешката си.
Жерар Пике (Барселона)
Световният шампион показа някои колебания в средата на сезона, най-вече докато се приспособи към новия си партньор в центъра на отбраната в отсъствието на Карлес Пуйол. През трите месеца, в които капитанът на каталунците не бе на терена, Пике игра ту с Абидал, ту с Букетс, а накрая и с Масчерано. За последните двама това бе и дебют на тази позиция и тежестта падна изцяло върху Пике. Испанският национал трябваше да се справя и с натиска от медиите около личния му живот. Изявите му в началото и особено в края на сезона обаче доказаха, че в момента той категорично е един от най-добрите на този пост в света. Бранителят бе един от футболистите на Барселона участвали в най-много мачове през сезона. Само в първенството техният брой стигна 31 от 38 възможни. С повече от него са само Виктор Валдес, Иниеста, Кейта, Меси, Вия, Алвеш и Педро.
Рикардо Карвальо (Реал Мадрид)
През този сезон едва ли е останал някой, който да не е разбрал защо Жозе Моуриньо продължава да му гласува доверие, въпреки че е на 32 години. Рядко допускаше грешки в собствената си зона, умело командваше останалите си съотборници в отбраната, често бе и последната преграда пред гола. Участва в 34 от 38 те мача на Реал в първенството, двубоите, които пропусна бяха заради получените червени картони.
Марсело (Реал Мадрид)
Бразилецът е може би играчът, който прогресира най-много през този сезон в Испания. „В началото когато пристигнах Марсело не ми харесваше. Изглеждаше ми с много недостатъци в защита. Сега съм сигурен, че не желая друг ляв бек. Има качества и в защита, и в нападение и продължава да се развива", сподели Жозе Моуриньо само три месеца след като започна работата си със защитника. До края на първенството Марсело бе един от най-хвалените играчи в тима. Взе участие в 32 мача в първенството, отбеляза 3 гола, асистира за други четири и получи само пет жълти картона.
ХАЛФОВЕ
Серхио Бускетс (Барселона)
Изигра поредният си силен сезон в Примера Дивисион като заедно с Чаби Алонсо продължават да са сред най-добрите на този пост. Бускетс обаче игра доста по-чисто спрямо съперниците си и получи само четири жълти картона срещу 12 за Чаби Алонсо. Серхио добави към статистиката си и три асистенции и един отбелязан гол, а когато бе нужно игра и на необичайния за него пост като централен защитник. Именно там бяха и по-големите му пропуски през годината. Дори на този пост испанският национал е по-полезен когато трябва да се залага на по-атакуващ стил, отколкото конкурента му Масчерано, който се справя по-добре в защита. Гуардиола бързо осъзна това и размени местата на двамата - Бускетс с умението му да чете играта и да слага началото на атаките си остана халф, а Маск бе върнат като централен защитник.
Шави (Барселона)
Без съмнение и през този сезон бе моторът в играта на Барселона. Асистира за по-малко попадения, отколкото съотборниците му Дани Алвеш и Лионел Меси, но бе футболистът, който задаваше ритъма на игра на тима. Шави бе играчът, който вдигаше темпото, когато съперникът трябваше да бъде притиснат или успокояваше ритъма, когато съотборниците му се нуждаеха от глътка въздух. Отбеляза и три попадения, едното от които в ноемврийското Ел Класико - най-добрият мач, заедно с финала на Шампионската лига, изиграни от Барселона през този сезон.
Андрес Иниеста (Барселона)
Човекът, донесъл световната титла на Испания, изигра един от най-силните сезони в кариерата си. За първи път от много години той се размина без сериозни контузии и успя да вземе участие в почти всички срещи в първенството, пропускайки само 4. Бе на ниво и в останалите два турнира, в които участва Барселона - Шампионската лига и Купата на Краля. Подобри и личния си рекорд по отбелязани попадения като през този сезон в Ла Лига вкара осем гола.
НАПАДЕНИЕ
Лионел Меси (Барселона)
Сърцето и душата на Барселона и през този сезон. Отбеляза 31 гола в шампионата, асистира за други 20 и на практика имаше участие в над половината от отбелязаните от каталунците 91 попадения. Съгласи се да получи почивка едва в края на първенството когато титлата вече бе сигурна, а битката за голмайсторския приз с Кристиано Роналдо бе загубена. През останалото време бе на терена и с основна заслуга за успехите. Логично бе избран за трети пореден сезон за най-добрия играч в Примера Дивисион и получи наградата на името на Алфредо ди Стефано.
Кристиано Роналдо (Реал Мадрид)
И в Испания португалецът има колкото привърженици, толкова и противници. На голяма част от стадионите в Примера Дивисион през този сезон бе освиркван и обиждан, а медиите го забъркаха в не един и два скандала. През тази година в Ла Лига обаче Роналдо доказа, че е един от най-добрите футболисти в настоящето. Успя да подобри рекорда за отбелязани попадения на Телмо Сара и Уго Санчес като вкара фантастичните 40 гола. Освен това обаче Кристиано демонстрира, че когато е нужно може да подчини действията си на отбора. А отбора му се отблагодари като в последните кръгове игра за него и победата му в битката за Златната обувка и трофея Пичичи.
Серхио Агуеро (Атлетико Мадрид)
Извън Меси и Роналдо през този сезон в Испания имаше една група от пет-шест нападатели, които се представиха на високо ниво, макар че бяха далеч от резултатността на лидерите. Серхио Агуеро бе един от тях, макар да имаше и не толкова убедителни двубои. Отбеляза 20 гола в изиграните 32 мача и се нареди на четвърто място при реализаторите. Играта му обаче бе силно повлияна от представянето на тима му Атлетико (Мадрид), направил един от най-слабите си сезони. Напълно естествено след всичко случило се през годината аржентинецът поиска да напусне. Предстои да видим кой от грандовете ще спечели битката за таланта и как той ще се представи в новия си тим.
