С изключение на определени групички повечето фенове на Юнайтед приемат спокойно случващото се в отбора им. Те са наясно, че за да не загине футболът, понякога трябва да има преразпределение на силите. Еволюцията идва, когато положението в определен клуб се обърка.
Грешките може да се появят на терена или извън него, но в крайна сметка ти ставаш по-слаб, а съперниците по-добре подготвени. Катастрофата при Червените дяволи е добре дошла за футбола, защото те бяха готови да спечелят четвърта поредна титла във Висшата лига. Сега вече нищо не се знае. Да, би било по-добре, ако кризата бе поради футболни, а не финансови причини.
В съвременния свят обаче двете са свързани и за да има успех, трябва да се развиват съвместно. Според популярната теория господството на Ливърпул в Англия е приключило, защото клубът не успял да замени старото с ново поколение. Това е вярно, но също така не успяха да извлекат полза от комерсиализацията и бума на английския футбол.
Арсенал отстъпи в последните пет години, защото там финансите са ограничени. Арсен Венгер сам намали парите, защото строеше нов стадион. Както се вижда, икономиката неизменно влияе на футбола. Така че кризата в Юнайтед, породена от извънфутболни решения, не е единствена.
Бизнеспланът на Глейзърите определено се обърка. Но Юнайтед нямаше да спечели 3 последователни титли в Премиършип и Шампионската лига без ползите от този план. Нека се опитаме да си представим Манчестър без Глейзърите. На 7 декември 2005 г. загубиха от Бенфика с 1:2 и завършиха на дъното в група D на Шампионската лига. Ако ги нямаше тях и клубът беше акционерно дружество, то това веднага би повлияло на цените на акциите и сериозно би заплашило приходите.
Смятате ли, че при тези обстоятелства някой би си и помислил да инвестира в някакво португалско момченце? Описвано по-скоро като играч, който прави шоу, отколкото като сериозен футболист. Ако клубът бе АД, бордът надали би се колебал да продаде Кристиано Роналдо още през 2008 г., когато Реал М даваше 60 млн. паунда. Юнайтед на янките обаче не го даде и открадна титлата в Премиършип от Ливърпул.
Да се отричат всички положителни неща, постигнати под ръководството на Глейзърите, е пошло. Не напразно и сър Алекс постоянно ги защитава. Строгата финансова дисциплина ограничава кризата и позволява реформа. Ако отборите имаха право да харчат само толкова, колкото са си изкарали, то Юнайтед щеше да е бетониран на върха. Всъщност нещата може да се променят още повече, ако парите от телевизионните права започнат да се разпределят индивидуално. Това би сложило край на конкуренцията в английския футбол. Финансовата пропаст би била толкова огромна, че и шимпанзета биха носили титлата на Юнайтед всяка година.
Ако Манчестър Юн, Байерн, Ювентус, Реал М или Лион никога не страдаха, как щеше да еволюира футболът? Той по най-добрия начин се саморегулира. Това е балансът на силите. Манчестър Юнайтед може би няма да стане утайка, но те не може да бъдат най-силните винаги. Хората трябва да правят грешки. В противен случай първият властелин в английския футбол Арсенал в момента щеше да празнува почти вековното си господство.
