В Англия и България извадиха калкулаторите - вече 703 минути Димитър Бербатов не е вкарал гол. След хеттрика срещу Ливърпул на 19 септември топката не слуша краката на нашето момче и не влиза в мрежата в цели 9 мача. А и започнаха изводи след серия изпуснати лесни положения. Пропуските му ставали все по-фрапиращи, издавали липса на самочувствие и увереност пред вратата.
Нищо ново под слънцето на Бербатовата планета. Той трябва вече да е свикнал да изминава бързо разстоянието от ярките хвалби до яростно насочените в лицето му обвинителни показалци.
Настоящият сезон е огледало на представянията му за цялата кариера след идването на Острова.
През 2006 г. Бербатов подписа с Тотнъм и се превърна в една от мегазвездите на Висшата лига. Но и закриви в странна траектория, която е белязана със страхотни серии от голове и спадове с дълги и мъчителни сухи периоди. Освен това Митко си е есенна птица - герой от Листопад... Така че тази есенна криза идва притеснително рано с оглед на традициите на звездата из британските терени.
И четирите му пълни сезона дотук си приличаха. Лятна подготовка с огромен фокус върху него, медийно внимание и гадания как ще се представи.
Начало на сезона на пета скорост, добри мачове, нелоши серии от голове, както и водопад (или листопад) от комплименти от сияещия до 30-милионната си звезда сър Алекс Фъргюсън (за първите два сезона да се чете - Мартин Йол и Хуанде Рамос). Някъде със застудяването на времето - около декември, головете секват, а напролет се броят на пръсти. Сериите без точен удар стават все по-тягостни, а критиките не прощават.
Този път се повтори само частта с лятната кампания около името му, както и силният старт. Дори далеч преди да стане студено, головият ентусиазъм на българина измръзна.
През сезон 2006-2007 г. дебютантът във Висшата лига стартира силно, за да "задреме" около Коледа - нито един гол от 17 декември до 14 януари в 7 поредни мача и 495 изиграни минути за Тотнъм. Все пак натрупаната от есента инерция му осигури силен сезон - 25 гола общо във всички турнири и приз за №1 в клуба за годината.
Есента на 2007 г. донесе урожай от голове и страхотни отзиви в медиите. Надпреварваха се да сравняват Бербатов с Кантона и за първи път заговориха за трансфер в Юнайтед. 20 гола до 12 януари, после само 7.
Пак есента бе далеч по-силна на деветката, а в края на сезона пак дойде награда за най-силен играч на Тотнъм за сезона. Целият януари обаче бе "черна дупка", подобна на настоящата - 6 поредни мача без гол, повече от 350 минути...
През лятото Бербатов премина в Юнайтед и "излетя" от стартовото блокче. Но финишира мъчно. След победата с 5:0 над Уест Бромич на 27 януари, до края на сезона Бербатов вкара само три пъти в 21 двубоя. В края головете бяха 14, стана и шампион на Англия.
Но пак през есента бе натрупан основният актив. Напролет нападателят дори загуби статута си на титуляр и влезе като резерва в най-важния мач за годината - финала за Шампионската лига.
През тази пролет (след януари) Бербатов вкара 4 гола (2 от тях на вече почти изпадналите по това време Бърнли и Портсмут) и пак оставаше резерва след февруари.
Завърши сезона с 8 поредни мача без гол. А до декември бе стабилен в изявите си, вкара 7 попадения и бе в топ 20 за цялата Висша лига в класацията, извършвана от официалния статистик на първенството "Актим". Накрая завърши извън първите 60... Пак есенни геройства, но пролетна умора.
Сега Митко направи силно лято и ранна есен, но после влезе в лош период. Дано пролетта му не копира тези от предишните 4 сезона, защото това може да значи най-слаба година с екипа на Юнайтед. Досега нито веднъж броят на головете му след Нова година не е надхвърлял тези преди това, а тази есен цифрата е 7.
Остава да вярваме в нашето момче и да се надяваме, че този път неговият сезон ще е пролетта.
