"Да живееш в град Ливърпул означава да не си безразличен към музиката и футбола", каза през 1971 г. Пол Макартни. И отново отказа да разкрие от кой от двата тима са членовете на "Бийтълс".
Днес вече се знае, че Макартни е подкрепял Евертън, Джордж Харисън е бил от Ливърпул, а другите двама - Джон Ленън и Ринго Стар, просто са били фенове на играта и са гледали мачове при всяка възможност.
Ливърпул - Градът на "Бийтълс".
Но и градът на Ливърпул и Евертън. Мястото, където футболът е толкова много история и любов, че те гледа отвсякъде.
Зад ъгъла наднича малка картонена фигура на Дикси Дийн, иконата на Евертън. Продавачът от магазина я е сложил на стълба отпред, за да се знае - това е синя територия. Дикси е велик, втори най-резултатен в дербито, а и считан от мнозина за първия световен играч на Великобритания.
Усмивката с мустачките на Йън Ръш гледа от съседния магазин, а човекът ти намига - "виж го, той им вкара рекорден брой голове..." Така е - Ръши е рекордьорът в дербитата.
Когато в събота следобед сте гледали паметното 3:3 на "Гудисън парк", сте видяли физиономията на онзи фен на Евертън след изравнителния гол на Кевин Миралас. Страст и лудост. Или пък онзи, който не гледаше, когато Ливърпул изпълняваше корнер в 4-ата минута на добавеното време.
Наричат го приятелското дерби, и въпреки че отношенията на феновете се поизостриха от 20 години насам, това все още е така. Червени и сини седят редом, няма сбивания на трибуните.
Клубовете се уважават, въпреки голямото съперничество. Историята доказва и защо е така.
Ливърпул произлиза от Евертън, който напуска стадион "Анфийлд" заради големия наем. След създаването на червения тим през 1892 г., не е имало нито един сезон в английския футбол, в който градът да не е представен с поне един отбор в елитната дивизия. Уникално!
Двата клуба имат общо 27 шампионски титли, повече от всеки друг град в страната. Не са ставали шампион в ерата на Висшата лига, но и не могат да се сравняват с ресурсите на Сити и Челси, а и изостанаха от доминацията на Юнайтед.
Но си имат гордост, история и футболна идентичност.
През 1985-а година след "Хейзел" наказаха всички английски тимове за 6 години извън евротурнирите. Евертън в този период стана шампион два пъти с велик отбор: Гари Линекер, Кевин Шийди, Греъм Шарп, Невил Саутъл, Кевин Ратклиф, Пат Невин...
Ливърпул пък имаше най-страхотната атакуваща машина в края на 80-те години, спечелила убедително 3 титли: Джон Барнс, Йън Ръш, Питър Биърдсли, Джон Олдридж, Рони Уилън, Стив Макмаън...
И досега в града се смята, че тези два тима са изпуснали заради наказанието поне по 1 европейска купа. Никой не знае дали е така.
Големите мачове идват и с големи моменти извън терена. Трагедията на "Хилзбъро" обедини града повече от всякога и Евертън води битка за справедливост и почита паметта на мъртвите наравно с Ливърпул. Твърде много от тях са имали приятели, близки и роднини от "сините". В града дори семейства са разделени от клубните си пристрастия. Разделени? По-скоро обединени!
Преди година, след излизането на докладите за истината около случилото се, на "Гудисън парк" момче и момиче изписаха с фланелките си 96 - в червено и синьо, за да отбележат момента.
През 2007 г. Ливърпул пусна на "Анфийлд" песента на Z Cars, на която излиза на терена Евертън, в памет на убито 11-годишно момче, привърженик на "сините". Родителите му бяха край терена, по екипи на Евертън, аплодирани от 45 хиляди "червени".
Голям жест. Типичен за това дерби, което никога не разочарова.
Нито като футбол, нито като атмосфера.
