В ранните часове на 2 юли 2006 г. в хотелски бар в Баден-Баден един германец изглежда по-съкрушен от отпадането на Англия от световното първенство от Португалия след дузпи от поданиците на кралицата, които допиват питиетата си.
Това е главният барман в известното заведение "Гарибалди". "Той беше пиян и плачеше неутешимо", спомня си журналистът Анди Лайнс. "Един от нас сложи ръката си на рамото му и му каза, че нещата не са чак толкова зле, но той не се тревожеше за националите на Англия. "Свършиха трите най-неповторими седмици в живота ми. Това няма да се повтори никога", разкайва се барманът.
Десетина години по-късно в прочутия курорт, известен с прозвището си "Божията чакалня", трудно се долавя спомена за събитията от 2006-а. Няколко избледнели снимки на Уейн Рууни на стената в "Гарибалди" са останките от "трите незабравими седмици" в райското кътче, посрещало кралица Виктория, Марлене Дитрих, Шарл дьо Гол и Адолф Хитлер.
По време на Мондиала Рууни и неговите съотборници са настанени в хотел "Шлос Булерхохe" - на 20-тина минути нагоре в планината Шварцвалд.
Заслугата за избора на мястото е на бъдещата съпруга на Уаза - Колийн, съвременната кралица Виктория, нейната приятелка Черил и още няколко дългокраки красавици, официално дошли в Баден-Баден, за да подкрепят националите на Англия и техни любими, но най-вече - за да купонясват и да се забавляват.
Пресата ги нарече "хулиганките с кредитни карти", но са по-известни като WAGs - съкращение от "съпругите и приятелките", измислено от "Mail On Sunday".
Заглавията на английските издания по време на незабравимите седмици на бармана от "Гарибалди" бяха потресаващи: "Виктория Бекъм си носи 60 чифта слънчеви очила", "Всичко живо е пияно. WAGs сушат бутилки Veuve Cliquot със сламки" и "Футболните съпруги харчат по 57 000 паунда на час"... А сутрешният джогинг на приятелката на Джо Коул Карли Зукер я превърна в таблоидна звезда.
"Беше абсолютен цирк. Сякаш футболът беше на втори план на фона на основното събитие. Хората повече се интересуваха кой с какво е облечен и къде е ходил, отколкото от националния отбор", призна Рио Фърдинанд две години по-късно.
Бекъм е убеден, че WAGs трябва да са с футболистите
Когато Футболната асоциация съобщава на коя база се е спряла през декември 2005 г., критиките изглеждат немислими. Бригите Гьорц-Майсенер от туристическия офис в Баден-Баден казва: "Просто нямаше как да направите по-добър избор от прекрасната Шварцвалд, където да се подготвите перфектно за предстоящите мачове."
"Смятахме, че мястото е толкова изолирано, колкото изглеждаше", спомня си тогавашният шеф на ФА Брайън Баруик. "Хотелът и тренировъчната база бяха на мили извън града. Бяхме нагоре по хълма и си мислех, че това е едно от най-закътаните места, на които съм бил. Идеята беше жените на играчите да останат в града в хотел "Бренер" и те да се виждат само от време на време."
6-7 месеца преди Мондиала селекционерът Свен-Йоран Ериксон говори за "прекрасната атмосфера на Баден-Баден и неговите неповторими ресторанти и кафенета" и шведът лобира усилено както за мястото на базата, така и за това английските футболисти да вземат жените си.
От групата от 23-ма футболисти само 19-годишният Аарън Ленън е сам. Общо английският антураж наброява 110 души...
Редица влиятелни футболни фигури на Острова, сред които бившият капитан Алън Шиърър и сър Боби Робсън, изказват мнение, че на WAGs трябва да бъде позволено да присъстват само на тренировъчния лагер в Алгарве. Ериксон и Бекъм обаче не отстъпват и обявяват, че половинките ще пътуват на собствени разноски.
"Не можеше да не се съобразим с искането на капитана и мениджъра. Някои треньори, като Глен Ходъл, настояват за уединеност и спокойствие, а други - не", казва Дейвид Дейвис, който по това време заема висока длъжност във ФА.
Като контраст на събитията от 2006-а - 4 десетилетия по-рано, когато Англия вдига за първи и последен път световната купа, единственият контакт на играчите с жените им е кратка разходка из магазините на "Голдърс грийн".
Но докато Тина Мур, Норма Чарлтън, Джудит Хърст и останалите обикалят лондонски улици незабелязано, по петите на нежните половинки на играчите през 2006-а са всички, за които можете да се сетите - от OK! до Hello през Closer и Heat.
За първи от смъртта на принцеса Даяна през 1997 г. таблоидите правят нечуван бум, а всяка нова снимка на Виктория Бекъм на първа страница гарантира увеличение на продажбите с десетки хиляди в съответния ден.
Решението да се позволи на WAGs да пътуват за Баден-Баден е манна небесна не само за жълтите, но и за всички печатни издания като цяло. "Още преди да отидем, знаехме, че ще има много материал, но дори не подозирахме каква истерия ще настане", казва Анди Лайнс. "Беше отвързан звяр, който не можеше да бъде контролиран, а хората от ФА много бързо проумяха това."
Още с кацането на полета от Станстед с WAGs събитията започват да се развиват като сценарий на "Футболни съпруги". Елън Рийвс пропуска полета си, след като се опитва да се качи на борда с пет големи чанти като ръчен багаж. За Виктория пък се твърди, че си е взела 30 чифта дънки...
Както Англия, така и WAGs започват турнира колебливо. Ден след като пристигат, съпругите се прибират по стаите си веднага след вечеря, а на следващия ден националите побеждават трудно Парагвай. След което пътищата на двата лагера тотално се разделят.
Докато футболистите се мъчат като грешни дяволи на мондиала, жените им живеят като богини - шопинг, партита и забавления, които забавляват и нацията...
Шампионско време
Тонът е зададен при завръщането в "Бренерс" след първия мач. WAGs окупират уютния хотелски бар, където пианист на име Фредерико се грижи за доброто им настроение. Шампанско, вино и бира се лее из ведро, а когато изяждат и изпиват всичко в бара, "националките" се отправят към "Гарибалди".
Следва още много алкохол, танци по масите и луд купон, а заведението официално се превръща в седалище на английските WAGs в следващите двайсетина дни. "Помним ги добре и до днес", казва служителка на бара, която все още работи в "Гарибалди".
Почти всяка вечер улиците на Баден-Баден са огласяни от песни, които пее английската агитка в изпълнение на жените и приятелките на футболистите. През един от уикендите местна дискотеките е пълна с германски фенове, които се забавляват на кареоке, WAGs обаче им "отнемат думата" и от микрофона се разлива God Save The Queen.
Футболните половинки стават много "популярни" и с пазаруването си в курорта, а собствениците на магазините на Gucci и Hermes зареждат със стока за още 200 000 паунда, което се оказва мъдро бизнес решение.
На 19 юни се поставя и "рекордът", след като WAGs харчат общо 57 000 паунда само за час, което предизвиква интереса на "Билд". На следващия ден изданието излиза със заглавие, че Баден-Баден вече е преименуван на Шопинг-Шопинг.
"Сутрешно кафе, шопинг и пиячка. Нямаха празно. Нямаше празно и за нас. Почивахме си на стадиона, когато дойдеше мач", разкрива един от репортерите на английски таблоид.
Когато прочитат първите материали за себе си от Баден-Баден в родната преса, WAGs не остават никак доволни и започват да гледат с подозрение на тези, които са дошли да ги отразяват. Параноята се усилва от факта, че в техния хотел са някои от най-известните английски журналисти, а постепенно напрежението се покачва най-вече срещу репортерите, дошли единствено и само да отразяват тях.
Журналистка от "жълто" издание се е дегизирала и го играе "британски турист", но е разкрита и "учтиво" посъветвана да напусне хотела на момента.
Същото се случва и с репортерка, която се появява по време на посещение на увеселителен парк и няколко от WAGs й казват, че "другите момичета искат да й оскубят перушината" и е по-добре да я няма.
По късна доба в щаб-квартирата "Гарибалди" една от националките нарочва Анди Лайнс. "Бяха фиркани до козирката и танцуваха, когато изведнъж едно от момичетата започна да ми крещи: "Как си се родил такъв грозник?". Изкара ме охраната, а 20 жени ме изпратиха с "довиждане, довиждане" досущ като на футболен мач. Но бяхме дошли 4-5 дни преди тях и се бях запознал със собственика. Звъннах му и след няколко минути отново бях вътре за кеф на колегите ми."
WAGs и папараците
Момичетата в началото се разбират добре с папараците. Лайнс разказва интересна случка: "Една сутрин видяхме съпруга на национал да излиза за джогинг с прозрачно горнище, а малко по-късно да седи с фотографа и да му казва: "Изпрати тази, тази и тази", докато разглеждаше снимките. Но това е нож с две остриета. Папараците в Баден-Баден бяха много неприятни хора.
Веднъж видяхме с нашия фотограф Ашли Коул да обядва навън в един от ресторантите и го снимахме отдалеч. Минути по-късно папарак се навря буквално в лицето му, за да го снима от няколко сантиметра. На подобен кадър всеки би изглеждал зле. WAGs знаеха, че "папс" обичат да работят върху единични цели и започнаха да излизат на групи. Големият екшън бе на места като "Гарибалди", където не можеше да се снима и най-много да се направят няколко снимки с мобилен телефон."
В крайна сметка повечето от папариците си стягат багажа за вкъщи, победени от WAGs. На момичетата обаче им предстои по-тежка битка - тази срещу критичната световна преса. Написаното от британските таблоиди е като хвалебствена ода в сравнение с чуждестранния печат.
"За 10 минути харчат повече за гардероба си от нас за половин живот", отчита "Билд". "Дори магазините на Vuitton и Gucci не могат да се справят с ежедневните атаки на хулиганките с кредитни карти", пък отчита испаннският "ABC".
В крайна сметка отпадането от Португалия идва като известно облекчение за съпругите и приятелките, които искат да изчезнат от очите на "жълтата" преса.
След мача момичетата плачат, но вътрешно се радват, че се прибират вкъщи.
Сбогуването с Баден-Баден е доста скромно на фона на купонджийските три седмици, прекарани в подножието на Шварцвалд. WAGs правят бърз сутрешен шопинг и след като харчат още 30 000 паунда се отправят към "Гарибалди" за последно питие. Собственикът ги посреща с огромна торта със знамето на Сейнт Джордж.
Напускането на хотел "Бренер" обаче отнеме доста повече от очакваното. Някои от момичетата имат сметки от по 25-30 хиляди паунда.
Такъв е случаят с жената на Стивън Джерард Алекс Къран, която трябва да плати точно 25 321 лири за различни екстри, сред които 60 бутилки квалитетно шампанско.
Затова е обяснимо, че в Баден-Баден WAGs се помнят с добро. "Беше голямо удоволствие и много забавно", казва шефката на местния туристически офис. "В Баден-Баден е голям купон" - е това, което чувах през цялото време от момичетата."
На футболна Англия обаче не й е празнично.
Във ФА се организира специална среща, на която да се разисква доколко жените и приятелките са повлияли на представянето на националите. "Доста хора в залата бяха на мнение, че WAGs са провалили футболистите. Имаше няколко души в стаята, които вярваха в това. Няма да е пресилено да се каже, че събитията в Баден-Баден прокараха пътя на Фабио Капело към националния тим на Англия", твърди бивш служител на Асоциацията.
И до днес на Острова твърдят, че присъствието на жените и приятелките на футболистите е причината за слабото представяне на националния тим на Мондиал 2006.
Но нека не бъдем толкова крайни. Нали помните кой стана световен шампион? Ако сте забравили - триумфираха италианците.
А когато самолетът на "адзурите" кацна в Рим и Марчело Липи и Фабио Канаваро показаха световната титла, започнаха да излизат и останалите герои, хванали за ръка половинките си, които през цялото първенство бяха до тях.
Май нещата не опират до това дали любимите придружават играчите, или не. А присъствието на WAGs в Баден-Баден определено си е заслужавало. Най-малкото заради тази история, разказана от "Four Four Two".
Вижте в галерията.
