Всеки може да играе футбол, ако му дадеш 5 метра пространство, казваше Йохан Кройф. Напоследък Барселона и Реал (Мадрид) дават на своите съперници по 10, а резултатът не е изненадващ - двата колоса се надпреварват кой ще направи по-голяма излагация.
Странното е, че все още съвместно оглавяват класирането в Примера дивисион, но още по-странно е, че двата най-могъщи клуба в модерната футболна история в рамките на няколко седмици установиха, че са забравили да играят футбол. На "Камп Ноу" и на "Бернабеу" преходът се оказва провал, а единственото обяснение е, че двата гранда предадоха... себе си.
Барса продължава да има отбор, способен да печели мачове. Може по някакво нелепо обстоятелство дори да вдигне някоя и друга купа. Но вече категорично и окончателно престана да бъде Барса.
Сегашната сбирщина в червено-синьо няма нищо общо с образцовите модели от миналото - Барса на пасовете, на притежанието, на постоянния контрол и на брилянтния синхрон. Тимът не просто е трагичен в резултатите (спечели само 2 точки в последните си 3 шампионатни мача); страшното е, че каталунците играят грозен и примитивен футбол с индивидуални напъни на футболисти, които са на този стадион по незнайно каква работа.
Настоящата Барселона се е вкопчила в един футболист (Меси), от когото се очаква да прави всичко, вероятно да пере и екипите. Мнозина тези дни си скубят косите за промяната на клубната емблема или за плановете титулярната фланелка да бъде на квадрати вместо на райета. Истинската драма е, че Барса престана да бъде разпознаваем с футбола си, не със символите. Всичко друго се преживява.
Срамно е, защото деградацията на клуба не се случи изведнъж и от днес за утре. Проблемите се трупаха година след година и тръгваха от горните етажи.
Решенията на президента Хосеп Мария Бартомеу доведоха до обезличаването на съблекалня, в която преди не толкова много години 90 процента от футболистите бяха продукт на прочутата футболна работилница "Ла Масия". Вместо на приемственост, на "Камп Ноу" заложиха на трансферна истерия. Купуваха се играчи за по 40-50 милиона евро (като Паулиньо), за които от самолет бе ясно, че не стават за този отбор. Душата на Барса бе погубена. От триото Бускетс-Шави-Иниеста се стигна до еклектиката Серхи Роберто-Ракитич-Видал.
Но проблемът не е в имената, а във футболната философия. Никой в клуба не си зададе въпроса как да бъде съхранен стила "Барса". Вместо това до втръсване слушахме как няма да се роди друг като Шави или като Иниеста. А няма да се роди, защото Барса обърна гръб на собствената си идентичност.
Треньорът Ернесто Валверде, както и предшественикът му Луис Енрике, са в дъното на провала - не взеха нито едно смело, революционно решение.
Сглобяваха състав, но не градяха стил. Във великата Барса на Гуардиола дори виртуоз като Ибрахимович не успя да се впише - и бързо си събра багажа. Днес фланелката на тима вече обличат играчи като Артур, Ленгле, Видал и Малколм, които са абсолютни недоразумения пред Златан. Но въпреки това никой като че ли не е особено притеснен. Барселона спечели титлата през миналия сезон, просто защото Реал абдикира още преди първенството да е започнало. Нивото обаче падаше месец след месец и логично се стигна до днешния крах. А изход не се вижда.
Магията на Меси няма да стигне доникъде, особено когато край тъча е треньор, способен да оставя Лео на пейката с презумпцията за "ротация". Който освен това доведе Видал за заместник на Иниеста и гореше от желание да дублира "гениалния" си ход с Погба. И който напълни съблекалнята с посредственост.
За Реал това трябваше да е страхотна новина, но... Отново се оказа, че двата колоса са скачени съдове.
Барса поне продължава да има Меси (макар да няма почти нищо друго), докато Мадрид ефективно показва, че съвсем не беше подготвен за раздялата с Кристиано. Да, тимът започна добре първенството - с впечатляваща комбинативна игра, която трябваше да ни убеди, че Реал ще продължи да бъде Реал.
Твърде е възможно психологическият фактор ("Дори без Мистър 50 гола на сезон ние продължаваме да сме Кралете на Европа") да натежа в началото, но постепено ефектът отшумя и старите болежки започнаха да се обаждат (подаръци в защита, липса на синхрон между линиите, отсъстващ Бензема, непостоянен Асенсио).
Вече го няма гладиаторът, който да обръща загубени мачове, няма го безпощадният екзекутор, който да обезкървява съперниците с безкрайните си изстрели, няма го архитектът на лесните победи в трудните вечери.
Катастрофите като тази срещу Севиля ще са все по-чести - Реал вече не знае как се играят важни мачове. Дотук през сезона "белите" се изправиха срещу четири сериозни отбора - Атлетико (Мадрид), Атлетик (Билбао), Севиля и Рома. Победиха само един.
Но проблемът, както и при големия съперник, е преди всичко институционален.
През лятото Реал престана да се държи като Реал. Раздели се с най-голямата си звезда, с фигура, която за 9 сезона на "Сантяго Бернабеу" натрупа заслуги колкото самият Сантяго Бернабеу. А отговорът на пазара бе... Куртоа. Да, страхотен вратар, но някак си е обидно звездният входящ трансфер в такова лято и в този клуб дори да не е полеви футболист.
Покрай това Лука Модрич, потенциалният нов носител на "Златната топка", също бе на крачка от напускане. Което говори, че нещо в клуба е сбъркано сериозно и най-вече в политиката на Флорентино Перес.
Зинедин Зидан бе оставен да си тръгне без битка, а заместникът на треньорския пост - Джулен Лопетеги, буквално бе откраднат в дванайсетия час преди началото на световното първенство.
Реал винаги е бил емблемата на испанския футбол - но в този момент испанският футбол намрази Реал. А това няма как да не е симптоматично.
С последните си ходове Перес показа, че златните му години на президентския пост са в миналото. Той определено изпусна контрола върху процесите в клуба и пътят е само надолу. Реал има нужда от ново начало, а в Мадрид това няма как да се случи със сегашното управление.
Междувременно на "Бернабеу" и на "Камп Ноу" вероятно ще гледаме още по-мрачни дни. Двуполюсният модел Роналдо-Меси вече е в историята, а нито Реал, нито Барса очевидно знаят как да живеят без него.
