Сезонът на Ливърпул - като влакче на ужасите

Виждали сте ги в увеселителните паркове - нагоре, надолу, после пак рязко нагоре и надолу, докато ти се завие свят.

Сезонът на Ливърпул е като влакче на ужасите, като на тези в него и гледащите отстрани им се зави свят от амплитудите в представянето на един от най-популярните отбори в света.

Той ще остане без трофей, това е сигурно след неделната  загуба от Астън Вила на полуфинала в турнира за Купата на ФА.

Ливърпул е пети в първенството на 7 т. от четвъртия Манчестър Сити, с мач по-малко. Ако остане извън топ 4, сезонът спокойно отива в графата "провал".

В неделя тимът загуби и бе надигран (което всъщност е стряскащо) от съперник, който има почти наполовина по-малко точки в първенството и се бори да не изпадне.

Това на терена на "Уембли" бе Ливърпул от първата половина на сезона. Не този, който видяхме от декември насам.

До последния месец на 2014-а отборът на мениджъра Брендън Роджърс записа куп антирекорди. Отпадна от Шампионската лига, като се провали в решителен мач у дома с Базел - 1:1, когато му трябваше победа.

Падна с 1:3 от Сити, с 0:3 от Манчестър Юнайтед, с 1:2 от Челси и стигна до 2:2 с Арсенал. Това са мачовете, където се вижда стойността ти.

След декември Ливърпул записа 15 мача без загуба и бе с най-много точки в елита на Англия. Докато не дойдоха мачовете с Юнайтед (1:2) и Арсенал (1:4).

Проблемът е точно този - Роджърс и отборът му се провалят в големите мачове. Важните моменти, които дават форма и вид на един сезон. Ливърпул успя да бие в само един от тях (2:1 над Сити у дома), като дори не спечели поне едното от градските дербита с Евертън (1:1 и 0:0), в които има смазващо статистическо превъзходство през новия век.

26 победи, 11 ремита, 15 загуби - това е статистиката на целия сезон във всички надпревари. Точно 50% коефициент на победи. Твърде слабо.

Друг проблем - сагата с напускането на капитана Стивън Джерард обсеби твърде много от пространството и новините около отбора. Халфът е бледа сянка на себе си, а чуйте и числата: Ливърпул е спечелил само 12 от 31 мача с Джерард като титуляр. Без него - 13 от 21 двубоя.

В неделя не само Стивън разочарова. Младата звезда Рахийм Стърлинг записа само 18 отигравания за целия мач - най-малко от всички 22-ма на терена! От два месеца новините около крилото са свързани с отказа му да подпише нов договор при предлагани 100 000 лири на седмица (той е на 20 г.!) и с това какво има в лулата, която го снимаха да пуши.

От летните попълнения единствени Емре Джан, Адам Лалана (с уговорки, а е и контузен отново) и Алберто Морено (също донякъде) правят разликата. Младоците, които Роджърс привлече, се адаптират трудно.

А и - погледнете състава на хартия - там очевидно липсва голямата класа. Този играч тип "Суарес", който да ви накара да вдигнете вежди. Като такъв се оформя Филипе Коутиньо, но трябва още постоянство, за да го причислим към тези специални футболисти.

Смущаващо, в неделя срещу Вила неособено сръчният дори като бранител Деян Ловрен отправи три удара - най-много от целия тим.

Да не говорим, че за 98 минути (с добавеното време) Ливърпул уцели вратата на съперника общо три пъти и с единия от точните удари вкара гол.

Има и обективни фактори около провала на сезона. Даниел Стъридж, основният реализатор в отсъствието на Луис Суарес, не игра около 6 месеца общо. Пропусна най-важните мачове в Европа и пролетните сблъсъци с Челси и сега с Вила.

Често бе контузен Мамаду Сако, от когото се чака да е постоянен партньор в защита на Шкъртел и Джан. Дълго не игра и Лукас, който дава сигурност в средната линия.

Но след сезон 2013-2014 г., в който едва не спечелиха титлата, сега Роджърс и Ливърпул са разочарование. По-скоро - непредвидими, скачащи от крайност в крайност, и несигурни като очакване.

Букмейкърите вече наостриха слух за новини от "Анфийлд". Засега Роджърс изглежда ще запази поста си, но каменното лице на Джон Хенри, боса на клуба, в неделя на "Уембли", не говореше нищо положително за настроението му.

Три години - нула трофеи. Вярно е, че Роджърс представи петгодишен план за титла при пристигането си през 2012-а, но ето че вече е "рекордьор" - той е първият мениджър на Ливърпул след Втората световна война, без трофей в първите три сезона.

Дали това ще е достатъчно основание за раздяла през лятото или Хенри ще запази вяра поне до края на петгодишния план?