Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Манчини да се откаже от Балотели

Балотели отново разочарова Манчини и Сити Снимка: getty images
Балотели отново разочарова Манчини и Сити

Сред всички проблеми, които се струпаха върху Манчестър Сити в края на миналата седмица, без съмнение имаше един, който лесно можеше да бъде избегнат.

Естествено, става въпрос за решението на Роберто Манчини да включи Марио Балотели в състава за мача с Манчестър Юнайтед. Това се оказа поредната грешка на мениджъра, която му струва скъпо.

Ако Манчини иска да оцелее начело на този невероятно скъп проект, наречен Манчестър Сити, той трябва да се научи на залага на хора, които могат да оправдаят доверието му. И да се откаже да възлага надежди на Марио Балотели, който е надарен с невероятен талант, но е спорно дали има място в сериозен отбор, където се изисква да демонстрира постоянство в представянето си.

Сити допусна първа загуба у дома от две години насам и се озова на шест точки зад Юнайтед в битката за титлата. Това също има връзка с представянето на Балотели, който твърде често демонстрира, че живее в собствен свят.

И когато Балотели демонстрира самоцелно отиграване с пета, в момента, в който съотборниците му очакват поне пет по-професионални решения от него, търпението на Манчини най-после се изчерпа. Той извади Балотели и вкара Карлос Тевес, така Сити заприлича на балансиран и мотивиран отбор.

Срещу Юнайтед Манчини разполагаше в лицето на Тевес, без значение на спорното му минало и отношенията между двамата, футболист, който искаше да допринесе с каквото може за успеха на отбора си. Тевес заигра успешно с невероятно мотивирания си сънародник Серхио Агуеро и през по-голямата част на второто полувреме вчера феновете видяха истинското лице на шампионите на Англия.

И Тевес и компания можеха да си спестят един сериозен психически удар - щяха да вземат поне точка срещу Юнайтед, ако Самир Насри не беше помогнал на топката, изстреляна от Ван Перси да влезе във вратата.

Ако Балотели се оказа първият недостатък на Сити по отношение на мотивацията и желанието за победа, Насри беше другият. А и предполагам сте видели отчаяната реакция на Пабло Сабалета, след като топката се озова във вратата на Джо Харт след рикошета в Насри.

Всъщност, Сабалета беше основната фигура при завръщането на Сити в мача. А при последния гол беше принуден да приеме ролята на свидетел на това как съотборникът му се предава и капитулира. Когато Насри неориентирано вдигна десния си крак, от който се получи неспасяемия рикошет, това се оказа еквивалент на хвърлянето на хавлията на боксовия ринг.

Насри просто демонстрира поведение, което е недопустимо за един от основните играчи в отбора, спечелил титлата във Висшата лига през миналия сезон.

Затова и Самир си навлече гнева на мениджъра, който може да е недоволен от целия си невероятно скъп отбор - Сити демонстрира толкова игри без дух и желание, че на моменти е тежко за гледане.

Да се върнем на Балотели. След толкова доказателства от негова страна, че той не иска да разбере какви са основните изисквания на всеки колективен спорт, най-накрая около него се случи нещо, достойно за уважение. И това беше решението на Манчини, който видя, че протежето му се упътва към тунела абсолютно незаинтересован за това какво ще стане със съотборниците му терена, да го подкани със знак, който означаваше само едно: „Продължавай. Махни ми се от очите".

Срещу Юнайтед седмицата на Сити завърши по възможно най-лошия начин.

Сега клубът трябва да намери начин да се справи с елементите, сред който се оказа човекът, замерил Рио Фърдинанд с монета. А за Манчини има още по-трудна задача - той трябва да оправдае включването в състава на Балотели, при условие, че в същото време разполага с Тевес и Един Джеко.

За сравнение, старият боец сър Алекс Фъргюсън, който още ближе рани след онова 1:6 срещу Сити през миналия сезон, успя да приложи почти перфектния си план за този мач.

Той атакува чрез Антонио Валенсия и почти неуловимия Ашли Йънг, като в същото време Уейн Рууни трябваше да провокира и тормози защитата на Сити - роля, която нападателят изпълни страхотно, при това много спокойно Двата му гола са доказателство, че при всички възходи и спадове в кариерата му, Уейн просто е много интелигентен футболист.

Същото важи и за обикновено спокойния Ван Перси, който успя да осигури победата на своите с помощта на неумелата намеса на Насри от стената на Сити. По-рано в хода на мача Ван Перси, който избра Юнайтед пред Сити, удари греда и създаде идеално положение за Йънг, той го вкара, но голът беше несправедливо отменен.

Но играта на Ван Перси в този мач беше показателна - той е новият лидер на тима, човекът, който беше купен, за да осигури титлата, той остава опасност за противниковата защита буквално до последния съдийски сигнал. Той игра така, както играеше когато беше капитан на Арсенал - със сърце и до последно.

И накрая, дори и Манчини трябваше да признае, че Ван Перси притежава всичко това, което липсва на Балотели. А това е фундаментална и в този случай, решаваща разлика. Най-малкото - Ван Перси печели мачове, при това редовно.

 

Най-четените