Баскетболни ЕРП-та

В един момент се смее от дъното на душата си, но още в следващия е готов да се разплаче по-сърцераздирателно от малко дете, лишено от сладолед на пъпа на Созопол в 14:30 ч. на някой от юлските горещници. Чест гост е по телевизията, като тематичните му визити са най-разнородни - токшоута, сутрешни блокове, спортни предавания, благотворителни акции т.н. Говорът му, който деликатно може да бъде наречен специфичен, не е чужд и на радиоефирите. Снима се във тв сериал и беше кандидат за кмет на столицата.

Винаги е превъзбуден - вика, скача, пее, танцува, обяснява... А в едно от най-проникновените си откровения разкри пред публиката, че толкова обича Майкъл Джордан, че не би отказал на Въздушния, дори ако си поиска френска любов. Толкова е влюбен в баскетбола, че ако се намери майстор на перото, който да опише тази любов, историята би се превърнала в една от най- трогателните в световната литература. Със своите 180 см никога не успя да сбъдне мечтата си на игрището - да прегъне стандартен кош на две след яростна забивка, след като е прескочил лада "Нива", но е толкова артистичен и луд, че е готов да излезе на кокили и пак да го направи.

Другият герой на нашия увод винаги е изглеждал авторитетно в подкошието. Висок е близо 2 метра, легенда на ЦСКА и националния отбор. Сбъднал десетки свои баскетболни мечти и жаден да докосне още. Прехвърлил с няколко години половинвековния си юбилей, но все същият исполин, все същата скала... В ежедневието изглежда значително по-сдържан от колегата си, но в залата - започне ли мачът, да не си около него. Точно като колегата си, за когото стана въпрос в началните редове.

Те са толкова еднакви и толкова и различни. Обединяват ги прическите и безкрайната любов към баскетбола. Разделят ги спортните идеали Левски и ЦСКА, съперничеството на игрището и някои от схващанията за играта. Вероятно познахте Тити Папазов и Росен Барчовски? Две от емблематичните имена в българския баскетбол, които застанат ли от двете страни на барикадата зарядът е гарантиран.

Папазов е начело на любимия си Левски, докато Барчовски е треньор на Рилски спортист. Днес във Варна започва турнира за Купата на България, а жребият отреди двата отбора да се срещнат на полуфинал, ако, разбира се, се класират за него. В рамките на три дни (от сряда до петък) осем от отборите, участващи в НБЛ ще спорят за първия трофей за сезона у нас, а домакин на състезанието е Дворецът на културата и спорта във Варна.

Именно домакините от Черно море Порт са първият съперник на Рилски. Двата тима се срещнаха в същата фаза на турнира и миналата година, когато варненци триумфираха в Самоков, но сега задачата им ще бъде далеч по-сложна, тъй като Рилецо се представя много силно от началото на сезона. От своя страна Левски е почти сигурен финалист, като има за съперник Черноморец. Преди седмица двата отбора играха в Бургас и "сините" спечелиха с 13 точки разлика.

И тази година шампионът и носител на трофея за последните два сезона Лукойл Академик е основен фаворит. Тимът претърпя сътресения и треньорска рокада през този сезон, но стъпи на краката си и отново ще преследва дубъл. Първият съперник е новакът Берое. С легендарния Георги Младенов начело старозагорци ще дадат всичко от себе си, но трудно ще успеят да се преборят с баскетболния ни хегемон през последното десетилетие.

Последният четвъртфинал противопоставя Балкан и Ямбол, като този двубой изглежда най-равностойният от всички на старта на турнира. Ямболци ще преследват трето поредно участие на полуфинал, водени от опитния си наставник Иван Чолаков.

Регламентът предвижда директна елиминация в една среща и още в четвъртък Тити и Росен могат да се изправят един срещу друг, като искрите са гарантирани. А стигне ли се до там, за по-изобретателните варненци, които вдигнаха страната срещу ЕРП-та, остава задачата да уловят неизчерпаемата енергия на двата баскетболни АЕЦ-а.

Тогава и сметките ни ще спаднат значително. Бъдете сигурни в това.

Новините

Най-четените