Имало едно време един турнир...
Тази купа всеки можеше да спечели.
Вдигаха я грандове като Барселона, Милан, Ювентус, Байерн и Манчестър Юнайтед.
Но я печелиха и футболни романтици като Магдебург, Динамо (Тбилиси) и Мехелен.
Това бе турнирът КНК. Купа на носителите на купи.
Няма го вече 16 години и с него рухна една от мечтите за равенство и "Давид да бие Голиат" усещане във футбола.
Защото в турнирите за националните купи на отделните страни всичко е възможно. И някой, промъкнал се до трофея, полуваше пряка възможност за европейска слава с още 31 носители на купи.
Четири кръга и финал - това беше.
През 1989-а ЦСКА докосна мача за купата срещу Сампдория, но игра полуфинали с Барселона и, въпреки геройствата на Христо Стоичков и трите му гола, остана под последния мач.
Стоичков и този турнир се обичат.
Онези мачове накараха Йохан Кройф да се влюби в №8 и да го привлече в Барса.
Две години след тях Ицо вкара два гола и прати зад борда Ювентус с 3:1 на реванша от полуфиналите.
Но при второто попадение се контузи и пропусна финала срещу Манчестър Юнайтед, който англичаните спечелиха в Ротердам - 2:1. Пак разочарование...
Но все пак купата падна в ръцете на Камата. През 1997 г. Барса спечели на финала срещу ПСЖ с 1:0, пак в същия Ротердам (съдба!), а Стоичков влезе като резерва и вдигна трофея.
Трифон Иванов загуби финал с Рапид срещу ПСЖ година по-рано, а Краси Балъков направи хеттрик през 1998-а - трети пореден българин на финал, но пак загубен - Щутгарт падна от Челси с 0:1.
През 1999-а турнирът бе закрит от УЕФА, за да се концентрира всичко в Шампионската лига и една по-мащабна Купа на УЕФА.
Жалко - една от най-приятните и пълни с изненади надпревари във футбола ни липсва.
Ето ги някои от легендите, родени в КНК.
