Реал вече е хищник, но все още не е "убиец"

„Милан е първото ни сериозно изпитание за този сезон", това призна ден преди супердербито на поредния кръг от Шампионската лига вратарят и капитан на Реал (Мадрид) Икер Касияс.

И ако се съди по резултата и играта от снощи неговият тим се справи повече от блестящо с този първи тест. Освен всичко друго отборът му преодоля важна психологическа бариера - от три години и половина насам в Шампионската лига Реал не беше побеждавал съперник от своята класа.

Двата тима са абсолютно съпоставими, ако говорим за принадлежността им към елита на европейския футбол. Независимо от проблемите и промените, през които преминават те са все там, макар че в момента възможностите им са различни. Изграждането на новия Милан е доста по-болезнено от изграждането на новия Реал. Обяснението е просто - в последните години испанците непрекъснато се занимаваха със себе си, без значение дали става дума неогалактически или постгалактически тим, докато Милан все отлагаше ли, отлагаше промените.

Потенциално испанците са много страшен съперник. Те разбиха „росонерите" на части. Но въпреки това Реал към този момент все още не е убиец, дори не е като възрастен хищник. Липсва му нещо много важно - не е безпощаден. За да стане такъв трябва да използва един стар принцип - не прощавай грешките, учи се от тях.

Тимът на Жозе Моуриньо определено израства. Той е като мощно животно, което се любува на силата, но не умее докрай да я контролира, да я използва в своя полза, да я направлява в посоката, в която иска. Естествено и по този начин Реал може да убива. Но сега преди всичко тимът се наслаждава на тази лекота, с която проявява своята сила.

Срещу Милан тимът бе задължен да отбележи бърз гол. Защото испанският гранд все още е неустойчив психически. Ако не успее да отбележи гол в първите 30 минути съставът започва да нервничи и да обстрелва вратата и от дистанция. Нещо, което не се случи снощи и определено бе в плюс за испанците. След двата бързи гола те просто дадоха на противника възможност да агонизира.

Сега много важно за тима на Моуриньо ще бъде от кой съперник ще получи първата плесница. Добре е, че не дойде от Милан, защото можеше и да не успее да я понесе. Този удар щеше да бъде много тежък и да спре развитието на състава. Винаги е по-добре плесницата да дойде не от там, откъдето предварително се очаква. Тогва няма да бъде разочарование, а отрезвяване. И просто ще напомни за следващата крачка.

Що се отнася до Милан - италианците си тръгнаха тотално разочаровани. За разлика от миналогодишния сблъсък когато двата състава отново бяха в една предварителна група, отново играха за първи път в третия кръг, а първият мач отново бе на „Бернабеу". Тогава Милан нямаше много поводи за оптимизъм, но се пребори блеснящо за победата и сложи началото на един поне временен ренесанс. Сега се случи точно обратното.

С изявите си снощи Роналдиньо окончателно отговори на всички въпроси за своето бъдеще. А дори и на онези, които се задаваха на бившия селекционер на националния отбор на Бразилия Дунга около избора му на състав за ЮАР. Пътят на някогашния идол на „Ноу Камп" сега води към САЩ, Катар, ОАЕ. Срещу Реал Роналдиньо приличаше на животно, което наблюдаваше с мъка как старата му душа живее в ново тяло - в белия екип с №7 на гърба.

Не само Роналдиньо, но и останалите му позастарели съотборници просто нямаше как да се справят с младия и енергичен Реал.Феновете на „росонерите" останаха разочаровани, а изявите на тима им предизвикаха куп въпроси. Като този за отсъствието от стартовия състав на Кевин Принс Боатенг, който първо е по-млад, а и е по-бърз от 35-годишния ветеран Кларънс Зеедорф.

И не на последно място онова, което трябва да се отбележи от този сблъсък - отличната работа на Жозе Моуриньо. Много футболисти, работили с португалеца разказват, че той не обича тренировките без топка, намира ги за скучни и винаги предлага нещо интересно на играчите си именно в заниманието с коженото кълбо.

Обаче големият прогрес на Реал е именно в играта без топка. И играчите на Милан просто бяха като стиснати с клещи когато опитваха да атакуват. Всъщност в подхода на Жозе към този мач нямаше нищо свръхестествено. Докато неговия съперник тръгна твърде високомерно. Затова фактът, че италианците бяха надиграни във всяка част на терена и извън него.

Новините

Най-четените