Една стара поговорка гласи: "Никой не е пророк в собственото си село". Използваме я, когато искаме да кажем, че талантът и заслугите не се оценяват по достойнство от хората, сред които си израснал, и често човек има по-голям шанс за успех извън собствената си среда.
Правилността на тази приказка се потвърждава и от практиката на българските футболни треньори, които са работили с успех в чужбина, но в България по-често се провалят.
За новия сезон грандът ЦСКА заложи на Павел Дочев - играл дълги години в Германия и натрупал също така солиден треньорски опит там. Спокойният и интелигентен начин на изразяване на Дочев създават респект и вдъхват доверие, че наистина той е правилният човек, който да донесе положителна промяна и успехи на "армейците".
Средата, в която трябва да работи този треньор, обаче е доста различна от всичко, на което е свикнал. Случката с надутата чалга от прозореца на хотелската стая на Иван Караджов, която вратарят бил пуснал, за да я слушат по време на тренировка бе инцидент, на който треньорът погледна по-скоро хумористично, но е показателен за огромната разлика в професионализма в сегашния му български клуб със славни традиции и още по-славни амбиции и третодивизионния германски Падерборн. И тя за съжаление не е в полза на ЦСКА.
"Вижте, много трудно е да се прави паралел между Германия и България. Първо, тук нямаме условията, които имат там. От друга страна обаче, има толкова много потенциал, толкова много неща, които биха могли да се променят. Именно това е и един голям шанс за мен. Ако отидеш и станеш треньор на Барселона, например, ще можеш да промениш около 5% от нещата. Тук в ЦСКА могат да се променят 95%!", оптимист е Дочев.
Дали треньорът на столетието на Падерборн (през 2007 Дочев получава това отличие, след като два пъти ги вкарва във Втора Бундеслига и достига до осминафинал за Купата, отстранявайки Хамбургер и Дуисбург), ще успее да донесе промяната в "собственото си село"?
Не бих заложил на това, честно казано! Защото чалгата в мисленето на футболистите не е най-големият проблем. Ръководството на ЦСКА многократно доказа с действията си колко е далеч от желаното ниво на клуба. А когато целият механизъм работи неадекватно (неизплатени дългове към други клубове, уволнения на треньори-шампиони в детско-юношеската школа заради мениджърски интереси, липса на стадион и на база за децата, катастрофална политика спрямо феновете и т. н., и т. н.), то и Бекенбауер да дойде за треньор, едва ли ще се справи.
Друг специалист с богат чуждестранен опит, макар и само като играч - Любослав Пенев, преди малко повече от половин година се опита със строги мерки да наложи дисциплина в състава и бе предаден от ръководството на клуба, което върна наказаните от него футболисти. Този инцидент бе само един от многото, показателни за отношенията президенти - треньори в българските клубове.
По-скоро правило, отколкото изключение, е босовете да се бъркат в преките отговорности на треньорите, като обикновено те не смеят да им се противопоставят, защото в случай на уволнение е почти невъзможно да получат дължимите си пари.
Преди години двама от уважаваните български специалисти Аспарух Никодимов и Павел Панов се опитаха да потърсят неустойката по договорите си - съответно с ЦСКА и Локомотив (София). За кратко се вдигна шум и после случаят заглъхна - срещу тях бяха двама от всесилните хора в България: Васил Божков и Николай Гигов. Между другото, дали по съвпадение или не, Паро и Пальо оттогава насам не са били назначавани във водещ български клуб - може би никой не иска да си взима белята с треньори, които имат "нахалството" да си търсят правата...
На фона на тази действителност не е чудно, че малцината наши специалисти, които са постигали успехи навън, не могат да ги повторят в България. След като достигна до финал за Купата на Германия и класира скромничкия Унион (Берлин) във Втора Бундеслига, "генерал" Георги Василев не можа да постигне нищо съществено у нас. Неговите големи успехи са в други времена - когато лично изгради шампионския състав на Етър (1991) и бе начело на един от най-силните състави в историята на Левски (1994, 1995). От втората половина на 90-те години, когато футболът силно "замутря", той има една титла с ЦСКА (1997) на покойния президент Илия Павлов, за която Гочето сам си призна, че са били купувани мачове. Успехите на Василев "преди" и неуспехите "след" са показателни колко се е обезценила ролята на добрия треньор и как често пъти други фактори са далеч по-важни!
Друг парадокс от края на ХХ век бе кратката поява на Ангел Станков начело на Левски. Бившият футболист на "сините" дойде за пролетния полусезон на първенството 1998/99 като шампион на Сирия. Под негово ръководство в 15 мача Левски записа 14 победи и 1 равенство, което се оказа фатално за титлата и Станков не получи нов договор. Вероятно дори и в Сирия не се случват такива неща!
В подобна насока може да се разсъждава и за друг треньор, изградил си репутация в екзотична страна - Иван Колев. Доскоро той беше начело на младежкия национален отбор на България, но след претърпяното фиаско прецени, че е добре да се завърне в Индонезия (!), където трудът му е уважаван и добре заплатен.
Не успя да постигне кой знае какво като треньор на родна земя и Христо Бонев. Той стана национален селекционер през 1996 г., идвайки, освен с реномето на един от най-големите ни футболисти, също така и като наставник, донесъл шампионски титли на Панатинайкос в Гърция и Апоел в Кипър. Той все пак успя да класира България на Мондиал'98, където обаче изживяхме огромен срам. В Локомотив (София) Бонев също се провали, а сега ще има нов шанс като треньор на родния си Локомотив (Пловдив).
Ново начало и германски опит се опитва да приложи в Черноморец другият велик плеймейкър на България Красимир Балъков. Зад гърба си той има и милионите на компанията "Петрол" АД. На фона на конфликтите около собствеността на холдинга обаче няма да е чудно, ако гръмкият проект "Черноморец" бъде замразен. До момента Бала все още не може да бъде наречен успешен треньор, тъй като петото и седмото място в последните два сезона в "А" група, не надминават постигнатото от предшественика му Димитър Димитров шесто място, особено на фона на изразходваните средства.
Положителното за Черноморец (в случай, че проектът продължи по план) е, че там се търсят дългосрочни резултати и доверието към треньора не се изчерпва за един-два сезона (като в повечето наши клубове дори това е твърде много!). Защото в Манчестър Юнайтед чакаха Алекс Фъргюсън цели седем години, за да им донесе първата от единайсетте засега титли!
