Нищо друго не дразни така трибуните на „Олд Трафорд", резервната скамейка и съблекалнята, колкото да им кажеш в очите, че Уейн Рууни носи на гърба си целия отбор.
Единствено неговите голове превърнаха един от най-обикновените състави на Юнайтед в последните 20 години в истинска сила този сезон, като тимът преследва едновременно победата в Шампионската лига и четвърта поред титла във Висшата лига, след като взе „Карлинг Къп" миналия месец.
И сега контузията, която получи Рууни срещу Байерн ще ни каже дали това наистина е така или Манчестър Юнайтед има играчите, с които да продължи шампионския поход.
Няма никакво съмнение, че гледката на накуцващия Уейн беше много по-тежък удар за „червените дяволи", отколкото голът на Олич, с който Байерн победи в първия четвъртфинал.
Травмата на нападателя е шок за Алекс Фъргюсън и голям подарък за конкурентите за титлата Челси и Арсенал.
Досега изглеждаше, че Юнайтед със сигурност ще спечели своята 19-ата титла, която шотландецът беше обявил за своя цел от момента, в което зае длъжността мениджър на клуба. В далечната 1986 да бъде задминат Ливърпул с 18-те му титли изглеждаше доста голямо изхвърляне.
Точно когато бе на път да постигне дръзката си мечта, Фърги бе сполетян от вчерашното нещастие и ще трябва в събота да посрещне вкаралия 12 гола в последните два мача Челси без най-мощното си оръжие в нападение.
А само четири дена по-късно ще трябва да се играе и реванш с Байерн. Тази петодневка може да нанесе много сериозни вреди на целия сезон. Тя изисква най-доброто тактическо и психологическо планиране от страна на сър Алекс.
Психологическо, защото той трябва да намери начин да убеди част от своите играчи в това, че МОГАТ да завършат победно сезона и без Рууни.
Да, те спечелиха срещу Болтън с 4:0, но противникът не може да се сравнява с Челси или Байерн.
Тези, които поддържат тезата, че Юнайтед е отбор, изграден около един човек (или поне твърде зависим от Рууни), изтъкват факта, че преди Бербатов да увеличи актива си на 12 попадения, втори голмайстор на отбора бяха противниците. Автоголът на Джейлойд Самюъл, с който манчестърци поведоха на „Рийбок Стейдиъм", бе единайсети в тяхна полза през този сезон.
Така че дойде времето Бербатов да захвърли плащеницата на безразличието, която го обгръща, откакто пристигна от Тотнъм за 32 милиона паунда.
Никой не може да отрече, че приносът и головете на българина са твърде малка възвръщаемост за направената инвестиция.
Дали той е играч за големи мачове? Статистиката показва обратното.
Бербатов има 12 гола срещу Уигън, Портсмут, Бърнли, Болтън, Хъл, Блекбърн, Стоук Сити и Съндърланд. При попадението му срещу що-годе свестен съперник - Евертън, Юнайтед загуби с 1:3.
Явно си имаме работа с побойник, който тормози само по-малките момчета... Добре, де, Бербатов ще има шанс да докаже обратното именно сега!
Със сигурност той е изключително надарен играч. Но това, което става в главата му, е истинският повод за тревоги.
Другата страна, която оспорва теорията за едноличната фирма, се опира на доводи като впечатляващата форма на Антонио Валенсия и превръщането на Нани най-сетне в играча, който се очаква да бъде.
Но и Валенсия отдясно, и Нани отляво създаваха головете на Рууни. Въпросът сега е КОЙ ще придвижи топката до мрежата.
Юнайтед си докара загубата вчера чрез победния гол на Олич в последната секунда, лежейки на лаврите на попадението, с който Рууни откри резултата.
Фъргюсън реагира остро на твърдението, че отборът му е започнал добре мача: „Може и да вкарахме бързо, но това не значи, че играхме добре. Твърде лесно губехме топката".
Няма съмнение, че се прокрадват признаци на самодоволство в отбора. Играчите на Манчестър Юнайтед са се отпуснали с опасно чувство на сигурност, след като толкова пъти им бе повторено, че им се е паднал лесен жребий и трябва просто да се отбият през Мюнхен и Франция, за да стигнат до финала.
Но сега те ще трябва да преодолеят не само Байерн, ами и съдбата. Баварците ги победиха за трети път от 1999 г. насам и призракът на чудния финал на „Камп Ноу" тогава започва да избледнява невъзвратимо.
