ВРАТАР
Марк-Андре тер Щеген (Борусия Мьонхенгладбах)
Вратарският пост винаги е много оспорвана категория в подобни класации и както винаги имаше повече от един достоен кандидат. Стражът на Байерн Мануел Нойер изкара 770 минути без допуснат гол по-рано през сезона, а Бернд Лено от Байер и Свен Улрайх от Щутгарт също впечатлиха с изявите си, но Тер Щеген заслужава най-много това признание, допринасяйки за непропускливостта на втората най-здрава защита в Бундеслигата, донесла четвърто място за Борусия, само на четири точки от баварците. С 11 гола в мрежата си, той има един повече от Нойер, но неговата врата бе доста по-атакувана от тази на гранда от Мюнхен.
ЗАЩИТА
Матс Хумелс (Борусия Дортмунд)
Представянето на „жълто-черните" може да не е така звездно, както миналата година, когато спечелиха титлата, но те са втори в таблицата на три точки от Байерн и е напълно възможно да защитят сребърната салатиера през май. В основата на отстояването на позициите на отбора бе отличната защита, която допусна 12 гола. Нейното сърце е Матс Хумелс, който се справи в пряк двубой с най-силните нападатели в първенството, като нито един от 14-те най-резултатни футболисти не можа да се разпише в дортмундската врата.
Даниел ван Буйтен (Байерн)
33-годишният бранител изживя своя личен ренесанс под ръководството на Юп Хайнкес. Сухата мрежа зад Нойер е безспорен аргумент, че и играта на мюнхенските защитници се е подобрила, а във времето в което белгийският великан бе на терена, отборът получи едва шест гола.
Холгер Бадщубер (Байерн)
Националът бе постоянна величина в състава на баварците, независимо дали негов партньор в центъра бе Ван Буйтен или Жером Боатенг. 22-годишният Бадщубер продължи със своето израстване като футболист и е все по-важен и за Бундестима. Бразилецът Данте (Борусия Мьонхенгладбах) също за малко да влезе като четвърти в защитата на идеалния отбор, но многото картони, които получава, повлияха на решението да оставим трима в отбрана.
СРЕДНА ЛИНИЯ
Бастиан Швайнщайгер (Байерн)
Той изигра само 11 мача заради контузия, но когато беше на терена, той бе най-добрият играч в Бундеслигата. Универсалността и лидерските му качества позволиха на Байерн да играе на нивото на Барселона и Реал (Мадрид), а когато Швайни получи травма в началото на ноември, в отбора настъпи спад - баварците се затрудняваха на няколко пъти срещу свои съперници и не допуснаха гол само в един мач. Краят на сезона бе показателен за това колко незаменим е халфът за отбора.
Франк Рибери (Байерн)
Заедно с бека Филип Лам зад себе си французинът сформира най-опасният флангови тандем, който бе истински бич за противниковите защити. Рибери бе креативното вдъхновение за лидера в Бундеслигата и направи може би най-силния полусезон в кариерата си. С 6 гола и 8 асистенции Франк бе в сърцето на агресивния футбол, изповядван от „червените".
Тони Кроос (Байерн)
Неговите най-ярки представления бяха в Шампионската лига, а не за първенство, но невинаги се забелязва как 21-годишният полузащитник е човекът-отбор за Байерн със своето постоянство и всеотдайност. Въпреки че не бе използван в любимата си роля на халф, покриващ огромно пространство между двете наказателни полета в класическа схема 4-4-2, той вършеше чудесна работа, независимо дали като „десетка" или „шестица". Тони правеше както трябва всички онези дребни, но основополагащи неща - късите пасове, задържането на топката... Наскоро треньорът Хайнкес каза за него, че има практически неограничен потенциал. Ако успее да го развие, Кроос ще се превърне във футболна легенда.
Марко Ройс (Борусия Мьонхенгладбах)
Приятната изненада на сезона е Борусия и техният успех се дължи на три основни фактора - отличната работа на треньора Люсиен Фавр, на Марк-Андре Тер Щеген и на Марко Ройс. Макар и отдавна признат за голям талант, Марко направи голяма крачка напред през настоящата кампания. 22-годишното крило отбеляза 10 гола - само с един по-малко от най-резултатния му сезон досега. Вземете го от Гладбах и отборът веднага ще заплува в средата на таблицата.
НАПАДЕНИЕ
Марио Гомес (Байерн)
Германският национал отбеляза 16 попадения през есента, което е предпоставка да подобри собствения си рекорд от миналия сезон, когато стана голмайстор на Бундеслигата с 28. Личи си, че Марио натрупа самочувствие и подобри пъргавината си, така че вече не може да очакваме от него познатите от миналото спадове във формата.
Лукас Подолски (Кьолн)
Непосредствено след Гомес в йерархията се нарежда Подолски със своите 14 гола, който навремето напусна Байерн именно заради неговото идване в отбора. След като дълго време бе считан за нападател, който играе силно само в националния, този сезон Лукас затвори устите на своите критици. Дори и в отсъствието на контузения си партньор Миливое Новакович, той бе безпощаден към вратарите, привличайки вниманието на множество клубове в Германия и чужбина. Едно е ясно - без него Кьолн няма да е същият.
Клаас-Ян Хунтелаар (Шалке)
Намиращият се на второ място в голмайсторската листа холандец (с 15 попадения) водеше задочна борба за тази позиция в идеалния отбор с Клаудио Писаро от Вердер, разписал се 12 пъти. Разликата обаче е в това, че бременският тим загуби всички мачове с отборите от Топ 4 с общ резултат 1:16, без перуанецът да отбележи гол.
