9 играчи, които не се справиха с културния шок в новото първенство

Снимка: getty

Нолито в Манчестър Сити
С началото на ерата Гуардиола Нолито бе сред първите нови попълнения на Манчестър Сити, но започна като титуляр в едва 9 мача, преди да се завърне в Испания. „Научих много, много малко английски – много е трудно. Зная само „утре“, „добро утро“, „добър ден“ и още няколко думи. Лицето на дъщеря ми започна да губи цвета си, сякаш живее в пещера“, оплака се Нолито пред радио El Transistor в родината си. Сега той вече е доволен, защото ще играе отново в Ла лига с отбора на Севиля.

Снимка: getty

Дариус Васел в Анкарагючу
Собственикът на турския клуб Ченгис Топел Йълдъръм обяви Васел за „английския Кака“, когато го посрещна заедно 3000 фенове на летището в Анкара с процесия от 50 автобуса и 250 коли през 2009-а. За бившия английски национал обаче нещата не потръгнаха добре, след като клубът не можа да плати сметката му в хотела, откъдето впоследствие бе изхвърлен. Тогава Ваасел започна да се оплаква пред целия свят, като си направи блог, където разказваше за ежедневните си премеждуя в югоизточната ни съседка: „Хората искат пари, искат голове, искат да остана , но домът ми липсва.“ Обяви, че му липсва и английския чай. Накрая се раздели с клуба, след като отбеляза едва 4 гола в 22 мача, с думите: „Любовта ми към Турция не бе засегната.“

Снимка: getty

Ларс Лийс в Барнсли
През 1997-а треньорът на барнслия Дани Уилсън привлича Ларс Лийс (Леезе), който по това време е трети вратар на Леверкузен, без дори да го е виждал как играе. Той все пак се отличи със силни изяви в английския елит, като в историята ще остане представянето му срещу Ливърпул, което дори накара местните фенове да измислят песничка за него („Lars Leese, as tall as trees“). Въпреки добрите си игри обаче, тойне успя да свикне с местните навици и пиянските изцепки на съотборниците си. На едно коледно парти негов съотборник се облякъл като Адолф Хитлер и го поздравил с „Heil Hitler“, което след това възмутеният вратар описал като „подсъдно в някои държави“. „Англия е специално място и има своята собствена култура. Доакто бях в Германия, си представях това като място с джентълмени с бомбета, но когато отидох в Барнсли и го видях нощем си казах“Боже, тук е като в Майорка!“

Снимка: getty

Мауро Босели в Уигън
Босели пристигна от Естудиантес срещу 6 млн. паунда и обяви гордо, че иска да стане част от историята на Уигън. Нападателят настояваше, че нищо от Аржентина не му липсва. Впоследствие се оакза обаче, че не е точно така – минута след като се появи на терена срещу Уест Хем той пропусна дузпа и се оправда със студа. „В този ден излязох на терена и просто не си чувствах краката.“ Следващата му дестинация логично бе далеч по-топла – Клуб Леон в Мексико. Феновете на Уигън пък го определиха за най-слабия чуждестранен футболист, игртал за клуба.

Снимка: getty

Джими Грийвс в Милан
През 1961-а Грийвс решава да напусне Челси, за да играе в богатия тим на Милан, но това решение явно никога не му е билона сърце. Треньорът на „росонерите“ по това време Нерео Роко не е склонен да приеме разхайтента дисциплина на англичанина и вссячески се опитва да му пречи да пуши повече от две цигари на ден и да напуска пределите на града. „Веднъж ме заключи в стаята ми и трябваше да избягам през прозореца – минах по перваза, после през един прозорец в коридора, след което избягах към свободата през главната рецепция“, спомня си нападателят. Спасението идва от Тотнъм, който го връща в родината срещу 99 999 паунда през декември. Грийвс записва 14 мача, в които вкарва 9 гола за Милан и помага на отбора да спечели Скудетото, но не получава шампионски медал, защото е играл в твърде малко срещи с екипа на тима.

Сет Бъркет в Сорисо
Малко хора са чували името на Бъркет, но той се прочу с това, че стана първият британски професионален футболист, който е играл в Бразилия. Той е отхвърлен от Нортхемптън и Питърбъро като юноша, но мистериозна среща с бразилски агент го праща в страната на Пеле, Зико и Роналдо. Той стана играч на Сорисо (№264 от 770-те професионални клуба в страната) и трябваше да се справя със сериозни горещини и нова кухня. „Културният шок беше страхотен. Радвах се на повече комфорт в аматьорския Стамфорд. По отношение на хигиената и чистотата бе ужасно“, разказва Бъркет, който получава само 15 минути игра, преди визата му да изтече – по-късно той разкри приключенията си в цяла книга.

Снимка: getty

Ернан Креспо в Челси
Аржентинският голаджия премина в Челси през август 2003-а – той бе 11-та покупка на тима, воден от Клаудио Раниери. Въпреки че трансферът му бе на стойност 17 млн. паунда, аржентинецът имаше сериозни да си плаща сметките. „За мен бе сериозен проблем да подпиша договор за нов дом. Проблем бе дори да опитам да ползвам телефона си, тъй като не можех да обясня какво искам. Имах трудности и когато дойдеше смнетката за тока например. Нямаше кой да ми каже дали да се нанеса близо до Челси, или до тренировъчната база.“ След разочароващ първи сезон нападателят е пратен под наем, сле дкоето получи втори шанс при Жозе Моуриньо, когато помогна на тима дда спечели втората си поредна титла през сезон 2005/06. Все пак Креспо не се задържа дълго в Англия.

Снимка: getty

Андреа Ранокиа в Хъл Сити
Италианецът премина в Хъл под наем и формира обещаващо партньорство с Хари Макгуайър, но така и не можа да превъзмопгне носталгията по родината. „Още първия си ден сбърках пътя и се озовах на две пресечки от мястото, където трябваше да отида. Вече успях да одера джантите на колата си, а освен това много ми липсва пастата“, сподели Ранокиа, който явно не е фен на английската кухня.

Снимка: getty

Брайън Лаудруп в Милан, Фиорентина и Челси
През 19940а Уолтър Смит привиква Лаудруп, за да го убеди, че Рейнджърс е точното място за него – това не се оказала трудна задача. „Говорих с Уолтър и му казах „преди да си прочел нещо във вестниците, тъкмо отказах оферта от Барселона“. Той помълча една минута и после ми каза: „Значи предпочиташ да играеш срещу Фолкърк през уикенда“, а аз му отвърнах „Да, с удоволствие“, спомня си Лаудруп, който впоследствие се превърна в легенда на тима от Гласгоу, като участва в четири от деветте поредни титли за клуба в Шотландия. После с Милан спечели Серия А и стана европейски шампион, но така и не успява да се почувства „част от отбора“. Във Фиорентина пък забелязва, че, щом нещо не върви, вината бива хвърлена на чужденците. Лондон също не се оказва точното място за него. След като подписва с Челси през 1998-а, полузащитникът бърза да разтрогне договора си. Шотландия явно е единственото място, където успява да намери душевен покой. „Бях щастлив в Шотландия, семейството ми също“, признава датчанинът.

В модерния футбол е нещо нормално да смениш отбора. Дори вече са рядкост футболисти като Тоти и Меси, които предкарват всичките си силни години на едно място.

Много от звездите на играта често търсят предизвикателства в други първенства, както го направи Неймар например.

Първата зададча пред бразилеца в ПСЖ ще е да се нагоди към новите условия за живот и футбол, които му предлага френскта столица, за да може да е щастлив и да показва най-доброто, на което е способен.

Изглежда на първо време Неймар се справя добре, но историята помни и обратните примери.

Неведнъж добри играчи са напускали клубовете, където са правели фурор, за да се насочат към неизвестното, устремени към нови успехи, а в крайна сметка са срещали непреодолими трудности пред себе си.

Дори само смяната на климата е отказала не един и двама футболисти от наглед добри кариерни предложения. Други обаче приемат без изобщо да се замислят за подобни фактори.

Вижте в галерията 9 футболисти, които смениха обстановката, но не можаха да преодолеят културния шок в новото първенство.