Звезди, игнорирани в родината си

Sportcafe 20.11.2015, 13:15

Габи (Испания). Капитанът на Атлетико Мадрид постигна страхотни успехи на клубно ниво. Но явно ще трябва да поработи още, за да облече екипа на родината си.

Андер Ерера (Испания). През последните 10 години в Испания има ужасно много таланти. Дори и пренебрегнатите от Висенте Дел Боске спокойно биха се класирали на Евро 2016 например. А атакуващият халф на Манчестър Юнайтед Андер Ерера би бил сред лидерите в алтернативния състав.

Фернандо (Бразилия). Той трудно може да бъде определен като основна фигура в Манчестър Ситти, но често го виждаме на терена като смяна на Яя Туре или Фернандиньо. Той има бразилско и португалско гражданство, но не е записал и минута като национал. Ситуацията едва ли ще се промени - Фернандо е вече на 28 години.

Вили Кабайеро (Аржентина). Отличен вратар, който обаче е представял родината си само на младежко ниво. Може да се похвали със златен олимпийски медал. Вили обаче не дочака своя миг дори когато твореше чудеса в Малага. Днес е на 34 години и е резерва в Манчестър Сити...

Габриел Паулища (Бразилия). Централният защитник на Арсенал може би не трябва да е в тази класация. Той вече бе повикан - на 20 март тази година замени контузения Давид Луис за приятелските двубои с Франция и Чили. Габриел обаче не записа и минута.

Микел Артета (Испания). Ветеранът от Арсенал премина през всички юношески и младежки формации, но рано заигра зад граница и очевидно изчезна от полезрението на треньорите. На неговия пост конкуренцията наистина е убийствена.

Франсис Коклен (Франция). Още един играч на Арсенал, който скучае по време на паузите за международни мачове. Франсис е в чудесна възраст - 24 години, и отсъствието му от националния отбор изглежда дост странно.

Симоне Падоин (Италия). Кара пети сезон в Ювентус, но това не трогва Антонио Конте. Падоин вече е на 31 години и става все по-малко вероятно да го видим в синьо.

Нето (Бразилия). Бившият вратар на Форентина и настояща резерва на Джанлуиджи Буфон в Ювентус бе част от "селесао" на Копа Америка, но все още очаква дебюта си дори в приятелски двубой.

Яго Фалке (Испания). Макар да е едва на 25 години, той вече има солиден клубен стаж в родината си, в Англия и в Италия. Този сезон носи екипа на Рома, но Дел Боске е все така безмълвен.

Алан (Бразилия). Опорният халф на Наполи спечели световна титла с Бразилия, но на младежко ниво (2011 г.). Би трябвало Дунга да следи изявите му много изкъсо.

Жестока конкуренция на поста. Конфликт със селекционера. Лош късмет. Има много причини да те пренебрегват в националния отбор на родината ти. Дори и да играеш на най-високо ниво в европейски гранд.

Испания, Бразилия, Аржентина, Италия, Германия, Англия - в подобни съзвездия е трудно да попаднеш дори в разширения състав. А какво остава да пробиеш сред титулярите. Водещите футболни сили спокойно могат да извадят втори или дори трети алтернативен отбор, който без проблем да спечели например квалификационна група за европейско или световно първенство.

Именно това е голямото предизвикателство през треньорите. Подобно на въжеиграчи, те са принудени да балансират между егото на състезателите, симпатиите на феновете и резултатите на тима. В групата за даден двубой могат да попаднат двайсетина имена, а потенциалните кандидати са поне тройно повече.

Разбира се, селекционерите на България нямат подобни затруднения. Заради липсата на смислени кадри те са принудени да прибягват до играчи, които сами се изненадват при вида на повиквателната.

Предлагаме ви галерия с 11 отлични футболисти, които все още чакат дебют за родината си. И вероятно ще го дочакат. Поне някои от тях.