Между 1995-а и 2005-а той беше законодателят на футбола - от финалите на олимпиийски игри и Световни първенства до тези в Шампионската лига и Купата на УЕФА.
В продължение на десетилетие Пиерлуиджи Колина бе човекът, натоварен да контролира егото, гнева и разочарованието на мултимилионни суперзвезди, които искаха да спечелят всичко и на всяка цена.
Осанката, плешивата глава, стоманено сините изпъкнали очи, които смразяваха с леден поглед играчите и сякаш поглеждаха в душите им... Изключителното му присъствие на терена, което спомагаше играта да бъде точно това, което трябва да бъде, и да се доближава до най-чистия си вид. Това бе Колина, който не търпеше прекрачването на границите. И който наставляваше и съветваше футболистите, а когато усещаше, че нещата излизат извън контрол, си позволяваше и физически контакт с тях. Такъв бе авторитетът му на терена, че с течение на времето се превърна в една от най-безспорните и уважавани фигури в играта.
Роден в семейство на учителка и служител на Министерството на отбраната, пътят на Пиерлуиджи сякаш е предопределен.
Възпитано и образовано от монахини, от ранна възраст в речника на момчето от Болоня най-важните думи са "уважение", "помощ", "честност" и "почтеност", които след това го водят и през целия му житейски и професионален път.
Като дете Колина не се различава от връстниците си и мечтае да стане професионален футболист. На 16-17 обаче сам осъзнава, че не притежава необходимия талант и мечтата му за кариера умира, но пък за сметка на това се заражда легендата. Негов приятел му подхвърля идеята да запише съдийски курсове и Пиерлуиджи я харесва.
Естественият му нюх за справедливост, любовта към футбола и добрата му физика не остават незабелязани и бързо си пробива път в реферските среди.
До 1988 г. преминава по стъпалата на регионалната йерархия, след което идват доста по-престижни наряди.
След само три сезона в сериите "C1" и "C2", започва да ръководи двубои от Серия "Б" и Серия "А".
Горе-долу по това време го връхлита кошмарната за всеки мъж алопеция тоталис и остава без косъм на главата си, но загърбва суетата и приема нещата такива, каквито са.
"Аз съм човек на правилата", е мантрата на много съдии, но малко са тези, които са я отстоявали с такава непоколебимост като Колина.
"Трябва да бъдеш приет на игрището не защото си съдия, а защото играчите ти се доверяват", убеден е италианецът, който след само 43 мача в Серия "А", през 1995-а влиза в ранглистата на ФИФА.
Първата му голяма международна изява е на олимпийските игри през 1996 г. в Атланта, където ръководи пет мача, включително и финала между Нигерия и Аржентина.
Африканците печелят с 3:2, а на терена е пълно с млади звезди и от двата отбора, които тепърва ще се срещат отново с рефера.
През 1998-а той свири на първото си Световно първенство, а година по-късно е главно действащо лице в един най-култовите мачове през последните 20-ина години - финалът в Шампионската лига между Манчестър Юнайтед и Байерн Мюнхен в Барселона.
Баварците водеха с 1:0 в самия край и вече предусещаха триумфа, но Теди Шерингам и Оле Гунар Солскяр имаха други идеи и поднасоха титлата на "червените дяволи" с два гола в добавеното време. "Бих оприличил невероятния шум, който поздрави шампионите от Юнайтед от трибуните, на ръмжене на някакъв гигантски лъв", спомня си този изключителен момент италианецът.
Но за феновете най-ярък е споменът как Колина се разхожда около сломените футболисти на Байерн след втория гол на англичаните.
Играта трябваше да бъде подновена, но шокът за тях бе непреодолим. Сами Куфур удряше с юмрук по терена, по лицето на гиганта Карстен Янкер се стичаха сълзи, а Оливър Кан гледаше с празен поглед, който преминаваше през съотборници и опоненти.
Футболът никога не трябва да се оприличава на война, но в този момент Колина изглеждаше по-скоро като военен лекар, опитващ се да установи състоянието на ранените на бойното поле, а не като футболен рефер. Подаваше ръка на германците и им казваше, че трябва да продължат. Велик момент!
След финала в Барселона вече нямаше съмнение, че той е най-добрият съдия в света и на него се разчиташе да въдворява ред в най-напечените сблъсъци.
А във великата игра гъмжи от такива.
След като бяха изтеглени групите за финалите на Световното първенство през 2002 г. в Япония и Южна Корея всички говореха за сблъсъка Англия - Аржентина.
Толкова много политическа и футболна история, сред която се открояваха Божията ръка през 1986 г. и изгонването на Бекъм през 1998-а. Предстоеше нова среща на Дейвид с Диего Симеоне, а на цялата планета имаше само един рефер, който бе достоен да бъде нагърбен с експлозивния сблъсък.
Колина го изкара по ноти и това му спечели признанието да ръководи финала между Бразилия и Германия. Още в първите 9 минути италианецът показа по един картон на двата отбора и демонстрира на футболистите, че за него важен е мачът и случващото се на терена, а не събитието "финал на Мондиал".
Съдбата си направи шега и роденият в Болоня рефер никога не ръководи финал на Европейско първенство, а през 2004-та навакса предпоследната си сериозна липсва, свирейки битката за трофея в турнира за Купата на УЕФА между Валенсия и Марсилия в Гьотеборг. Испаницте спечелиха с 2:0, а двубоят ще се запомни с червения картон на вратаря на французите Фабиен Бартез в края на първото полувеме, когато "прилепите" получиха и дузпа, реализирана от Миста.
В периода 1998-2003 г. Колина стана шест пъти поред носител на наградата "Най-добър съдия в света", а през 2005-а я взе за седми път.
Когато навърши 45 през същата година, Италианската федерация (FIGC) взе безпрецедентното решение да вдигне прага на възрастта на съдиите с една година, за да може да свири и на Мондиал 2006. През август обаче съдията подписа рекламен договор с Opel, който по онова време бе и основен спонсор на Милан. От FIGC забраниха на Колина да свири в Серия "А", позовавайки се на конфликт на интереси, а той незабавно подаде оставката си и приключи своята блестяща 28-годишна кариера.
Малко преди началото на Мондиал 2006 избухна скандалът "Калчополи", а Пиерлуиджи и Роберто Росети бяха единствените двама рефери, които не получиха нито едно обвинение и не бяха разследвани.
След оттеглянето си Колина стана консултант на добра воля на Асоциацията на италианските футболни съдии и член на Комитета на съдиите на УЕФА, продължавайки да помага на футбола.
Ползва се с още по-голям авторитет, а по-младите му колеги се шегуват, че не само прилича на такъв, а наистина е "извънземен" заради своите принципи и отношението си към другите. Само ще припомним, че италианецът е единственият съдия, който е бил молен за размяна на фланелката. И то не от друг, а от самия Дейвид Бекъм.
През 2011 г. Колина бе приет в Залата на славата на италианския футбол - чест, която заслужи преди легендата на Милан Паоло Малдини и капитана на световните шампиони на "скуадра адзура" от 1982-ра Дино Дзоф.
Най-подходящият начин да завършим е един цитат на англичанина Греъм Пол, който е четвърти съдия по време на срещата Турция - Япония на Мондиал 2002, ръководена от италианеца.
"На дъската написа стартовите състави на двата отбора и започна разбор. Каза ни кой, къде и как ще играе. Отбеляза къде могат да прескочат искри и кои са най-буйните характери на терена. Също така каза на асистентите какво да очакват в своите зони. Покри всичко от А до Я. Това не бяха указания, а лекция. Нещо забележително! И накрая стана точно така, както ни бе казал. Той никога не грешеше.".
