Големите тъмни очи на Брадли искрят от щастие и гордост. Не на всяко малко момче се случва да изведе националния отбор на страната си като талисман преди важен мач.
Очите са щастливи, въпреки че тялото страда. Детето се бори с рядка форма на рак, а заболяването се задълбочава и краят е близо.
"Здравейте, аз съм Брадли. Зная, че няма да живея дълго. Но изведох Англия на "Уембли"... Прегръщам всички, които помогнаха това да се случи", написаха хората, които имат идея да създадат фондация за борба с невробластома - така се казва ужасното заболяване, от което страда Брадли.
В неделя следобед обаче никой не мислеше за най-лошото.
80 хиляди на "Уембли" станаха на крака, за да аплодират детето, което хванало за ръка своя приятел Джърмейн Дефоу изведе англичаните преди квалификацията на "трите лъва" с Литва.
Приятелят Дефоу?
Брадли Лоури и семейството му са фенове на Съндърланд, а нападателят често го посещаваше в болницата.
Беше талисман на "черните котки" в няколко домакинства, а Евертън го покани на дербито с Манчестър Сити и стъпи и на терена на "Гудисън" в средата на януари.
Водеше го Ромелу Лукаку - друг безмилостен реализатор, какъвто е идолът на Брадли - Дефоу.
А поведението на последния на "Уембли" беше впечатляващо. Прегръщаше детето и се държеше с него сякаш е негово собствено.
Минути по-късно нападателят вкара. Явно Онзи отгоре гледа... Няма нищо случайно. Искрящите очи на Брадли зареждат с позитивна енергия.
Той можеше да стане по-добър от Дефоу и Лукаку, но няма да има тази възможност. Не и сега. Не и в този живот. Но макар и кратък, целият живот на Брадли е футбол. И това го изпълва с щастие.
Малък е, но разбира, че всеки път, когато стъпи на тревата под овациите на хората, е успял да постигне нова победа и е истински шампион.
Навярно проумява и тъжната истина, че победите скоро ще секнат, но това не го смущава. Брадли няма да живее дълго, но постигна много. Вече е национал - не само на Англия, а на целия свят.
