Райън Джоузеф Уилсън бе голяма надежда на Манчестър Сити през 1986 и 1987 г. През 1989-а този талантлив младок бе капитан на юношеския тим на Англия срещу Германия на "Уембли" и блесна като играч на мача.
Бе на 16 г. и очевидно имаше велико бъдеще във футбола.
Не сте го чували ли?
Но със сигурност, ако гледате футбол, знаете кой е Райън Гигс. "Той лети по крилото", пеят трибуните на "Олд Трафорд". Е, вече не лети, и не е на крилото, но е един от футболистите, за които думата легенда е напълно облечена в смисъл.
Райън Джоузеф Уилсън приема моминското име на майка си, когато е на 16. И става Райън Гигс. Вече е в Манчестър Юнайтед, отклонен от академията на Сити, а и избира да играе за родината си Уелс.
На 29 ноември Гигс ще навърши 40 години - невероятна възраст за действащ футболист, ако не е играч на третодивизионен исландски отбор или... Бойко Борисов.
Гигс обаче играе за Юнайтед в най-изтощаващото първенство в света и не спира да се появява на терена. Да, не е онова слабичко и летящо крило, което 20 години тероризира отбраните. Но е умен ветеран, който има уменията и опита да играе на всяка позиция.
И как не, след 23 години в големия футбол и повече медали, отколкото половината европейски държави взимат от олимпийски игри.
На 29 ноември Гигс празнува освен рожден ден, именно 23-ата годишнина от първия си професионален договор с Юнайтед. Подписва го на 17-ия си рожден ден и нататък следва невероятен полет към титли и слава.
На 2 март 1991 г. Райън влиза като резерва в дебюта си за Юнайтед на мястото на Денис Ъруин в мач срещу Евертън. На 4 май бележи и първия си гол, и то в дербито с Манчестър Сити. Тогава заплатата му е увеличена от 29 лири седмично на 40, а в края на сезона получава вече 120 лири на седмица. Сега взима около 70 000.
Сочен за безукорен професионалист, Гигс "надживя" всички от поколението на "Бебетата" в Юнайтед, донесло невероятните успехи от 90-те и началото на този век. Братята Невил, Дейвид Бекъм, Пол Скоулс, Лий Шарп, Ники Бът - те се появиха след него в състава, а вече не играят професионален футбол. Гигс остава на терена.
Чистото му досие на работяга и безконфликтен професионалист пострада единствено със скандал извън терена.
Преди 2 години се разбра, че Райън е имал 8-годишна връзка със съпругата на брат си Родри - Наташа. Разбира се, имиджът на звездата пострада, но за футболните фенове промяна няма - Гигс е легенда и една от символните фигури на играта за новото време.
За него са изписани какви ли не суперлативи.
Един от най-големите комплименти, правени някога за кариерата на Гигс, дойде от великия Джордж Бест, малко преди смъртта на северноирландеца. "Той е толкова добър, че не е честно да го сравняват с моята игра - каза легендата на Юнайтед от 60-те и 70-те. - Напротив, аз дори смятам, че един ден ще кажат за мен, че съм бил близък до играта на Райън Гигс!".
Да, Гигс надмина като постижения и Бест, и Лоу и дори Боби Чарлтън в Юнайтед. Най-титулуван не само в историята на клуба, а в целия английски футбол. През март догодина ще каже решението си дали остава още един сезон в клуба или окачва обувките на пирона.
Ще е на 40, ако го направи, и няма нищо по-логично от това. Но дори при очевидността на това съждение, самата мисъл пак натъжава. Вече е играещ треньор в клуба и може би се подготвя за кариера от другата страна на тъчлинията.
С Гигс ще си иде последното парченце от аурата на този Юнайтед, който стигна до върха, а и футболът ще загуби един от великите си, лоялни и едноклубни синове.
Ще бъде тъжен, ден. И все пак Райън Джоузеф Уилсън-Гигс е на терена поне още 7 месеца.
