Наред с конните състезания и коментарните си рубрики за няколко издания на Острова, Майкъл Оуен има и друго занимание. Преглежда прашасали кутии и се рови в стари чанти, пълни със сувенири, фланелки и всякакви други спомени от времето, което прекара на зеления терен. Търси тези от тях, които най-добре биха стояли в рамки на стените в дома му.
"Прекарах прекрасно време като футболист", заявява Оуен, който след края на миналия сезон окачи обувките на пирона, а сега подрежда миналото, за да сортира нещо като представителна извадка на една незабравима кариера.
"Никога не съм бил от хората, които украсяват дома си със спомени. Винаги съм ги заделял настрани. Докато играех си мислех, че може да стане чудото и да спечеля още някоя ФА къп или нещо друго, но приключих с футбола и започнах да подреждам всички тези неща", обяснява бившият национал.
"Знам кои са най-скъпите за мен фланелки и ще ги поставя в рамки. Става въпрос за различните ми дебюти, тези от финалите, които съм играл, от мача Англия - Аржентина на световното през 1988-а, както и от победния ми гол за Манчестър Юнайтед срещу Сити. Мисля, че са около 15 и ако им намеря място на всички, ще бъде хубаво. Ще връща страхотни спомени, като дебюта ми за Англия...", спомня си Майкъл.
Първият му мач е срещу Чили през 1998-а, когато с два гола на Марсело Салас южноамериканците побеждават селекцията на Глен Ходъл с 2:0.
Три дни по-късно тийнейджърът реализира хеттрик във вратата на Шефийлд Уензди за равенството 3:3, а в края на сезона е голмайстор на Висшата лига с 18 попадения.
Оуен вкарва 6 гола за Ливърпул в последните 10 мача на тима от кампанията, на 18 години и 165 дни се разписва срещу Мароко и става най-младият реализатор в историята на националния отбор (рекорд, който по- късно е подобрен от Рууни) и се превръща в звезда на Мондиала във Франция.
Също така се прибира вкъщи като играч на мача срещу Чили.
"Още пазя шампанското в мазето. Събира прах с всички останали бутилки. Бях достатъчно голям, за да пия, но просто не обичам. Не знам защо ги пазя тези вина. Сигурно вече са се развалили", шегува се Майкъл.
Тийнейджърът играел голф с баща си, когато Дъг Ливърмор, асистентът на Ливърпул тогава, му с е обадил да му каже, че е повикан в националния отбор.
"Водех доста на татко в резултата, но в крайна сметка загубих", спомня си той.
"Тъкмо се бяха появили мобилните телефони и аз започнах да звъня като луд на всичките си познати. Веднага след като се присъединих към лагера на Англия, Глен Ходъл ми каза, че ще дебютирам и аз цяла седмица се настройвах за този момент. Дион Дъблин също изигра първия си мач тогава. Мисля, че излязохме с трима отпред.
Беше доста мокро. Двубой в средата на седмицата под прожекторите на стария "Уембли". Салас игра много добре, но в крайна сметка бях избран за играч на мача. Явно и аз се бях справил на ниво. Станах част от националния отбор, но това не означаваше, че ще пътувам за световното.
Остатъкът от сезона премина добре. Спечелих Златната обувка и отбелязах първия си гол за Англия в подготвителните мачове за Мондиала. Постепенно хората започнаха да говорят, че трябва да замина за Франция и това се случи", връща лентата Оуен.
Често има момчета с малък опит в първия отбор, които се качват в самолета за голямо първенство в последния момент. Така стана и с Тио Уолкът през 2006-а.
Сега предстоят контроли с Чили и Германия, а Оуен е оптимист за представянето на островитяните на шампионата в Бразилия.
"Отборът изглежда променен. Не е в обичайната си схема 4-4-2, а изглежда, че мениджърът гради тима около футболистите, с които разполага, което внася свежест. Даниел Стъридж и Андрос Таунзенд се включват много добре, Рууни бележи. Когато ги гледах срещу Черна гора, за първи път от много време се почувствах обнадежден за Англия. Имаме младост и опит, а съчетанието е отлично."
Рууни е само на два гола от тези 40, които Оуен реализира за "трите лъва" в своята кариера.
Това означава, че след като го задмине, пред него ще останат само Джими Грийвс (44), Гари Линекер (48) и Боби Чарлтън (49).
"Със сигурност ще ме изпревари. Не знам дали ще стигне Сър Боби, но има отличен шанс да оглави вечната класация. Все още му предстои да изиграе много футбол и не се вижда кой ще го измети от състава през следващите няколко години. В същото време не се контузва, което е много добре. При него може да се случи нещо различно, като смяна на мениджъра, примерно, както беше при мен", заявява Оуен.
Кариерата му в националния отбор приключи толкова рязко, колкото и започва. След серия от контузии, отбеляза 3 гола в две евроквалификации в рамките на 5 дни срещу Русия и Израел през септември 2007-а и на 28 години вече имаше 40 попадения за Англия.
Но тук нещата не потръгнаха и нови контузии при Стив Макларън и недоверие от страна на Фабио Капело му осигуриха още само 4 мача на международно ниво.
"Може да има контузии и сътресения, но никога не знаеш какво ще стане. Идва нов мениджър с нова схема и всичко се променя. Мисля, че Фабио Капело никога не дойде да ме гледа в Нюкасъл. Веднъж бе на трибуните, когато играехме с Арсенал в Лондон, но в големи периоди от мача буквално не видях топката. Но това е. Всеки си има по някоя сълзлива историйка", завършва Майкъл шеговито.
