На пръв поглед "Футболен треньор" е професия като всяка друга. Ходиш на работа, получаваш възнаграждение и ако се издъниш, те уволняват на секундата.
Разбира се, има и някои специфики. Например славата - ако си пробиеш път до най-добрите, ставаш популярен в цял свят. А заплатата ти може да достигне космически параметри.
Работата обаче върви с убийствен стрес, съпоставим с този при въздушните диспечери. Налага ти се да контролираш трийсетина млади мъже в разцвета на силите им. При лош развой на мача усещаш прогарящия поглед на собственика. За възгласите от трибуните е излишно да споменаваме. А през цялото време поне няколко колеги се облизват за поста ти и стискат палци да се провалиш.
Да, треньорството е инфарктна професия, понякога - съвсем буквално. Тези, които оцеляват в нея в продължение на десетки години, са достойни за уважение и със стоманени нерви. Вместо да се пенсионират и да се радват на заслужен отдих с децата и внуците, тези мазохисти са се заинатили и не искат да помръднат от пейката.
Дали опира до пари? Едва ли. Те отдавна са осигурили старините си - проблемът е, че старините им са точно тук и сега. По-скоро ги води усещането за мисия. И фаталното влечение към любимия им занаят.
Най-пресният пример на ниво "А" група е свързан с името на Люпко Петрович. Титаничният сърбин, извел Цървена звезда до КЕШ, започна сезона начело на Литекс, а после бе привикан на пожар след напускането на Лауренциу Регенкампф. 68-годишният професор изнесе няколко безплатни урока. При най-впечатляващия Левски бе съсипан с 3:0, въпреки че "оранжевите" играха с 10 души.
Джовани Трапатони бе на 73 години, когато води Ирландия на Евро 2012 - абсолютен рекорд в историята на континенталните финали. Италианската емблема вдигна шампионски титли в четири различни страни плюс трите купи в европейските клубни турнири. Отказа се едва през септември 2013 г. след общо 1382 мача на всякакви нива.
А какво да кажем за един човек на име Айвър Пауъл, който седя на пейката до...93-ата си годишнина. Роденият на 5 юли 1916 г. в Южен Уелс господин става мениджър през 50-те и води клубове като Бристъл Сити и ПАОК. През 1972 г. е назначен в университета в Бат, където се пенсионира чак през 2010-а - две години преди да си отиде от този свят. Пауъл остава в Книгата на рекордите "Гинес" като най-възрастния практикуващ треньор.
В галерията ще намерите 10 специалиста, които вече натрупаха годинки, но все още са в играта и не отстъпват на напористите си млади колеги. Те продължават да работят на най-високо ниво.
