В края на един от най-драматичните сезони в историята на Висшата лига е време за обзори и идеални селекции. Ето тимът, който сглобихме за изминалия сезон. Сред 18-те не могат да попаднат всички заслужили, но всеки избор носи този риск. Тези 11 са подредени в система 4-4-2, която си остава класика за такъв тип „отбори на хартия".
Вратар
Тим Крул (Нюкасъл)
На тази позиция трябва да е или холандското откритие на Нюкасъл, или Джо Харт. Предпочитаме Крул заради факта, че той пази невероятно зад далеч по-нелуксозна защита и в отбор, който не е от класата на Манчестър Сити. 24-годишният страж е допуснал 51 гола за 38 мача, но истината е, че спаси поне 3 пъти по толкова. Човек за голяма сцена, бе отличен срещу водещите отбори, особено на „Олд Трафорд", както и у дома срещу Сити и Юнайтед, където направи серия от страхотни спасявания. Има и темперамент на луд вратар, показа го, когато за малко не се сби със сънародника си Робин ван Перси (Арсенал). Вече е национал на Холандия, мнозина настояват да е титуляр на европейското пред Мартин Стекеленбург (Рома).
Защита
Бранислав Иванович (Челси)
В крехкия сезон на Челси този „оловен войник" не само не се огъна, но и обикновено бе най-стабилният в отбраната на състава. Иванович бе десен бек при Андре Вилаш Бояш, после сменяше позицията при Ди Матео, но навсякъде бе надежден. Сърцат, с огромен стремеж и към голове, сърбинът за втори пореден сезон се доказва като едно от най-добрите попадения на Роман Абрамович в селекцията.
Венсан Компани (Манчестър Сити)
Изключителен. На 26 години белгийският капитан на шампионите играе като ветеран с поне 2 десетилетия опит във Висшата лига. Лидер с излъчване на голям играч, Компани несправедливо бе набеден за груб, когато много спорно бе изгонен с червен картон през януари в мач за купата срещу Юнайтед. Като цяло играта му е изчистена от всичко, извън рамките на мъжкото единоборство. Има невероятното умение да е винаги там, където трябва и в своето, и в чуждото наказателно поле. Вкара и шампионския гол във вратата на Юнайтед, донесъл 1:0 в голямото дерби 3 кръга преди края. Заради наказания и контузии пропусна цели 7 мача от първенството, но в 31-те, които изигра, бе страхотен лидер.
Мартин Шкъртел (Ливърпул)
Словакът не бива да изненадва в тази селекция. За втори пореден сезон е играч на годината в Ливърпул, който направи посредствен сезон като отбор. Шкъртел обаче е безгрешен и не е изненада, че вече е в трансферните планове на отбори като Милан и Байерн. Централен защитник, който изиграва 34 мача и получава само 4 жълти картона, е рядкост в съвременния футбол. Шкъртел бе отличен, опитвайки да покрие грешките на нестабилните си съотборници и неуверения през сезона вратар Рейна. Вкара и важен гол на „Уембли", спомогнал за спечелването на Купата на лигата срещу Кардиф на финала.
Ашли Коул (Челси)
Сякаш е в този отбор по навик, но Коул направи един от силните си сезони, особено в заключителната му част. А и позицията на левия защитник е доста бедна на солидни имена във Висшата лига. Ветеранът (защото като опит той е такъв) има способност да вдига нивото на играта си в големите мачове, макар Челси да не спечели много от тях през сезона.
Полузащита
Антонио Валенсия (Манчестър Юнайтед)
Ако той бе здрав за всички 38 шампионатни мача на Юнайтед, титлата вероятно нямаше да избяга на „червените дяволи". Валенсия обаче изигра 27 двубоя заради контузии. Мислите, че надценяваме важността му ли? Четири гола, все важни, както и зашеметяващите 14 асистенции, може би ще променят мнението ви. Еквадорецът е страхотна опасност винаги, когато е на терена. В паметта изникват мачовете с Арсенал навън (2:1 с гол и асистенция), Блекбърн (с ключовия първи гол 8 минути преди края, 2:0) и още, и още... Онази вечер през април в Блекбърн Юнайтед се чувстваше шампион, именно след невероятното представяне на Валенсия. Е, после крилото пак се контузи и ... останалото е история.
Яя Туре (Сити)
Този колос понесе на раменете си огромната отговорност и очакванията към иначе младия и неопитен в битки за титлата тим на Сити. Страхотните му игри срещу Юнайтед, Челси и Тотнъм го направиха „ключов", редом с Компани и Агуеро. Двата му гола в Нюкасъл кръг преди края подчертаха, че в него освен огромен запас от сили и тежкото му присъствие на терена, има и много техника и майсторство. Вече е в графата „много успели играчи", след като има и титла, а и европейска корона с Барса.
Давид Силва (Сити)
До началото на март - вероятно най-силният футболист във Висшата лига. После формата му падна, но в последните мачове събра сили и отново вдигна нивото. В интервю към края на сезона обясни, че е почувствал огромна умора, а и отговорността от тежката битка за титлата го е натиснала. Силва, наричан Бразилеца от съотборниците си в испанския национален тим, направи 17 асистенции и вкара 6 гола, като особено блестящ бе при незабравимото 6:1 срещу Юнайтед на неговия терен. Тогава вкара веднъж и направо разнищи съперника с пасовете си.
Гарет Бейл (Тотнъм)
Първата половина на сезона бе Бейлово време, защото темпото и скоростта в лигата се измерваха с крачките на уелския ураган. Гарет Бейл легеше по крилото и не оставяше шансове на съперника, пращайки Тотнъм все по-близо до битката за титлата. Бившият ръгбист вече твърдо заигра като крило, след като допреди година още се чудеха дали да не си го оставят бек, като какъвто бе взет в Лондон от Саутхемптън. Бейл наниза 10 гола и направи 13 асистенции в най-силния си сезон досега. Чака го олимпиада, а и вероятен трансфер в Барселона, ако се вярва на слуховете. Ще бъде загуба за Висшата лига, спор няма.
Нападение
Робин ван Перси (Арсенал)
Това, че Арсенал е трети, е направо чудо с оглед на игрите на състава през сезона. Всъщност, това не е чудо, а заслуга най-вече на Ван Перси. С 30 гола и 12 асистенции, холандският магьосник не остави съмнение кой е №1 във Висшата лига и заслужено бе избран за Футболист на годината от колегите си. Вкара 3 на Челси, 2 на Юнайтед, 2 на Ливърпул, по веднъж на Тотнъм и Нюкасъл... Голям играч за големи мачове. Твърде жалко, че вероятно Арсенал ще го изпусне, след като преговорите за нов договор не вървят добре. Кандидатите вече се редят на опашка.
Серхио Агуеро (Сити)
На „кантар" с Уейн Руни от Юнайтед за мястото до Ван Перси. Аржентинецът обаче не може да не е тук, в крайна сметка. Защото неговият удар остава в историята, той я написа в 94-ата минута на последния мач с Куинс Парк. Като цяло феноменален първи сезон в Англия за зетя на Марадона с 23 шампионатни гола и 9 асистенции. Сити вярва в чудеса с този нападател, както и завърналият се след самоизгнание Карлос Тевес.
