Десет години изминаха, откакто Реал Мадрид обяви привличането на обещаващия 18-годишен Серхио Каналес за 6 млн. евро.
Може и въобще да не помните този трансфер, защото той не се оказа успешен - но всъщност беше знаков за новата трансферна политика на клуба. Постепенно "Белия балет" ориентираше селекцията си към млади футболисти, а не само към вече утвърдени звезди.
Миналото лято Реал взе рекордните за клуба шестима нови играчи под 21 г. А сред възможните нови имена за бъдеща селекция се спрягат 17-годишният Едуардо Камавинга от Рен и 19-годишният Ерлинг Хааланд от Борусия Дортмунд.
Лека-полека, покрай промените в трансферния бизнес през последното десетилетие, играчите до 21 г. започнаха да преобладават в селекцията на Мадрид. От една страна, това беше продиктувано от бума в цените, особено след трансфера на Неймар в ПСЖ преди три години.
От друга страна, причината се крие и в главния скаут на мадридчани Хуни Калафат, майстор в откриването на талантливи бразилци.
За последните 10 г. Реал е купил обещаващи таланти за общо 438.8 млн. евро, като 119.5 млн. от сумата е била възстановена от следващи продажби.
Успехът на тази политика може да се счете за безспорен, когато видим списъка с талантите, наложили се в състава. Провалите също ги има, но към момента изглежда сигурно, че Реал ще продължава да залага на този подход - особено след кризата с коронавируса, когато трансфери като този на Еден Азар за 100 млн. евро вече изглеждат съвсем нереалистични.
В последните години цените толкова много скочиха, че вече и съвсем недоказани млади футболисти могат да струват 40 млн. евро и повече. Но преди това Реал направи отлични инвестиции с таланти като Рафаел Варан (2011), Каземиро, Дани Карвахал и Иско (2013), както и Марко Асенсио (2014) и Феде Валверде (2016), всеки от тях струвал не повече от 30 млн.
Асенсио е може би най-положителният пример от всички 24 трансфера на младоци за тези 10 години - защото беше желан и от Барселона и беше купен от Майорка само за 3.5 млн. евро.
След година под наем в Майорка и още една година в Еспаньол, той получи шанса си на "Бернабеу" и изключително бързо се утвърди. Малко по-бавна беше адаптацията на Феде Валверде, но 21-годишният уругваец също вече е основна част от състава.
Каземиро, Карвахал, Иско и Варан вече бяха играли на топ ниво в силни първенства, преди да се присъединят към Реал. Иско беше най-скъп от всички и за него бяха дадени 30 млн. на Малага, но той вече беше със статут на звезда.
Важното е, че и четиримата бяха ключова част от състава, който спечели 4 пъти Шампионската лига в рамките на 5 години.
Най-скорошните случаи показват покачване на инвестициите и на рисковете.
От май 2017-а, когато Реал привлече Винисиус Жуниор, клубът е дал над 300 млн. евро за младоци. Това е над 75% от общата сума, вложена за млади таланти от 2010-а насам, което доказва и скока в цените, и фокусирането на Кралския клуб върху попълнения именно с такъв профил.
На тези трансфери все още е рано да даваме окончателни оценки, макар че този на Винисиус за 45 млн. изглежда доста по-успешен от този на Лука Йович (60 млн.).
От Едер Милитао (50 млн.), Родриго Гоеш (45), Рейниер Жезус (30) и Брахим Диас (17) тепърва се очаква да се развият и да станат водещи фигури. Рейниер даже още не е дебютирал и ще бъде пратен някъде под наем през следващата кампания, но все още е само на 18.
Украинецът Андрий Лунин (8.5 млн.) също все още не е играл, но от идния сезон ще бъде втори вратар.
Други пристигнаха, играха и си тръгнаха, като даже бяха продадени на печалба.
Месут Йозил не успя да разгърне целия си потенциал на "Бернабеу", но след три сезона беше продаден на печалба от 29 млн. евро и е в Арсенал и до днес.
Матео Ковачич също остана три години в Мадрид и беше продаден на Челси със 17 млн. печалба.
Не толкова успешна беше продажбата на Тео Ернандес, който пристигна от Атлетико Мадрид, задържа се един сезон и беше преотстъпен на Реал Сосиедад, преди да бъде продаден на Милан на загуба от 6 млн.
В друга група могат да бъдат поставени играчите, които все още не са оправдали възлаганите им надежди, но притежават несъмнени качества.
Най-точните примери са Дани Себайос и Мартин Йодегор, национали на своите страни, които редовно играят и в тимовете, в които са преотстъпени (Арсенал и Реал Сосиедад).
За Себайос все още е под въпрос доколко ще получава игрови минути при Зинедин Зидан, но атакуващият халф вече изрази готовност да пробва отново да се наложи, след като се завърне от Лондон.
Норвежецът Йодегор вече беше преотстъпван три пъти, но изглежда въпрос на време да стане активна част от Реал, дори да не е през тази, а през следващата година.
Такефуса Кубо и Алберто Соро са други двама преотстъпени на испански клубове, които ще се надяват да получат голямата си възможност на "Бернабеу".
Съществуват и несъмнени разочарования, но те са изненадващо малко на фона на общата бройка трансфери.
Серхио Диас беше наричан "парагвайският Серхио Агуеро", но след три преотстъпвания не изглежда вероятно някога да се върне в Реал.
Лукас Силва отпразнува 22-рия си рожден ден малко след като се присъедини през януари 2015 г., но миналото лято напусна през задната врата и сега играе в Гремио.
Хесус Вайехо пък продължава да страда от контузии и сега е под наем в Гранада след лош период в Уулвърхемптън през миналия полусезон. Най-вероятно през лятото ще бъде продаден.
