Британският кинорежисьор Алфред Хичкок, всепризнатият майстор на съспенса, никога не е бил удостояван с най-голямата награда в киното - "Оскар". Пет пъти Хичкок е номиниран за отличието за филми като "Ребека" (1940), "Спасителна лодка" (1944), "Омагьосаният" (1945", "Прозорец към двора" (1960), "Психо" (1960), но ценната статуетка винаги му убягва.
Освен това Хичкок се превръща в основател на цяло направление в кинематографията, но въпреки това не стига до престижната награда. Едва през 1968 г. американската киноакадемия се сеща и решава да го награди с "Почетен Оскар".
Но Хичкок не е единственото голямо име в Холивуд, което се разминава с наградата "Оскар" за творчеството си. Подобна "участ" сполетява Кари Грант, Грета Гарбо, Ернст Любив, Акира Куросава. С времето Академията се опитва да поправи грешките си, заради което списъка с носители на почетната награда "Оскар" става все по-дълъг.
Може би е крайно време европейската футболна федерация (УЕФА) и световната такава (ФИФА) да си отворят широко очите и да последват примера на американците, за да учредят награда "Почетна Златна топка". Особено сега когато Лионел Меси е безспорният №1 и отличията в колекцията му следват едно след друго.
"Нямам никакво съмнение, че Меси е способен да спечели още няколко пъти "Златната топка". Стига сам да иска това", прогнозира преди дни Йохан Кройф.
В такъв случай обаче какво да правят останалите играчи? Какво да прави Шави, който вече три пъти е номиниран и попада сред финалистите за "Златната топка", но така и не може да я спечели?
ФИФА и "Франс Футбол" наистина сериозно трябва да се замислят, преди да е станало прекалено късно.
Меси без съмнение е футболен феномен, но това не означава, че имената на останалите му съвременници не заслужават да бъдат вписани в историята на най-популярната игра в света. Единственият начин това недоразумение да бъде поправено обаче е да бъде учередена "почетна Златна топка".
Защото Шави подобно на Хичкок е не просто изключителен майстор, той е символ на цяла една футболна философия, стил и направление в историята на играта. Затова Маестрото напълно заслужава да стои на една сцена заедно със своя съотборник и приятел. Друг изход няма. Още повече че титлата "най-добрия" изглежда запазена за аржентинеца за години напред. И което е най-важното - това е напълно заслужено.