Съперникът на Левски в Лига Европа Спартак (Търнава) има малко странен прякор - "белите ангели", при все че се състезава с червено-черни фланелки.
Обяснението за този парадокс изискваше известно време и ровене, но в крайна сметка намерихме отговора - създаденият през 1923 клуб Търнава, от който води началото си Спартак, през 1939 се обединява с основания през 1925 г. местен съперник - железничарският Рапид (Търнава). Така общият клуб заиграва в червено-черно, но прозвището си остава, а в наши дни резервният екип е изцяло в бяло.
След идването на комунизма за един сезон отборът се казва Сокол, след това от 1949 в продължение на четири години носи името Ковосмалт и така до 1953 г., когато е наречен Спартак.
Именно под това название "ангелите" стават фактор във футбола на тогавашна Чехословакия, а и на европейско ниво.
Златната епоха на Спартак започва през сезон 1966/67, когато под ръководството на легендарния (първо като футболист, а след това и като треньор) Антон Малатински, чието име днес носи клубният стадион, отборът завършва на трето място и печели някогашната купа Митропа (турнир на централноевропейските страни), побеждавайки последователно Хонвед, Лацио, Фиорентина и Уйпещ.
През следващата година търнавци стават за първи път шампиони на Чехословакия, а през 1969 с треньора Ян Хуцко достигат до полуфинал в КЕШ! Там те са елиминирани от могъщия Аякс, но не се дават без бой. След като първият мач в Амстердам завършва 3:0 за холандците (голове на Кройф, Сварт и Кайзер), на реванша Спартак побеждава с 2:0 с попадения на сегашния президент на клуба Ладислав Куна, който е и рекордьор по изиграни мачове за отбора - 424.
През същия този сезон "белите ангели" отново стават шампиони, две години по-късно (1971) печелят третата си титла с треньора Валер Швец, а след завръщането на Малатински не слизат от върха още две години - 1972 и 1973. Междувременно отново впечатляват с представянето си за Купата на европейските шампиони, достигайки два пъти до четвъртфинал - през 1973 и 1974 г.
През "златната епоха" най-ярката звезда на Спартак е нападателят Йозеф Адамец, който има най-много отбелязани голове за отбора - 139 в 428 мача от 1958 до 1961 и от 1966 до 1977 г. Адамец е и първият в историята футболист, отбелязал хеттрик срещу Бразилия - при победата на Чехословакия над "златистите" с 3:2 в приятелски мач през 1968 г.!
Отборът от Търнава също така може да се похвали и с европейски шампион - десният бек Карол Добиаш, който дори отбелязва гол на прочутия финал срещу Германия през 1976 г., завършил 2:2, след което Чехословакия печели титлата с изпълнение на дузпи.
В сегашния състав най-голямото име е 35-годишният Мирослав Кархан, рекордьор по изиграни мачове в словашкия национален отбор - 103. Защитникът е юноша на Спартак, където играе от 1994 до 1999 г. След това кариерата му преминава през испанския Бетис, турския Бешикташ (с който се срещна с Левски през 2000 г. в квалификация за Шампионската лига) и немските Волфсбург и Майнц, преди да се завърне това лято в родното гнездо.
Друго донякъде стряскащо име е Камил Копунек, който през пролетния полусезон игра в Серия "А" като преотстъпен на Бари. Именно 27-годишният халф бе в основата на най-голямата сензация на Мондиал 2010, отбелязвайки третия гол за победата на Словакия с 3:2, изхвърлила бившия световен шампион Италия от борбата още след груповата фаза.
Добра новина за "сините" е отсъствието поради травма на голмайстора на отбора - котдивоарецът Иса Коне, който със сигурност пропуска поне първия мач. Основна заплаха за защитата на Левски обаче ще бъде 190-сантиметровият таран Ладислав Томачек, който в четирите досегашни мача на Спартак в Лига Европа отбеляза три гола. В отлична форма е и халфът Роман Прохазка, който също има три гола от началото на новия сезон - един срещу Тирана в Лига Европа и два в местното първенство.
Освен контузения Коне в състава е и още един африканец - националният защитник на Гвинея Бубакар Диало.
Единствените други чужденци в Спартак (Търнава) са чехи - пет на брой, сред които и вратарят Мартин Рашка, капитан на отбора.
Чех е и новият старши треньор Павел Хофтич, който това лято дойде от пражкия Бохемианс с амбицията да изведе отбора до нещо повече от четвъртото място през миналия сезон.
Единствените трофеи в съвременната история на "белите ангели" (след независимостта на Словакия) са Купата и Суперкупата на Словакия през 1998 г.
В момента клубното ръководство начело с Ладислав Куна работи по въпроса за връщане на старата слава и от все сърце им го пожелаваме, надявайки се въпреки всичко успехите на отбора през този сезон да са изцяло на национално ниво!
