Каквото и да стане е успех. Защото след 15 години Лацио най-накрая излиза за мач в Торино срещу Ювентус като втора сила в Италия. И може да гледа открито в очите лидера.
Мачът тази вечер бе описан от треньора на Старата госпожа като „битка за титлата", а колегата му Стефано Пиоли го оприличи като „сблъсък между най-силния тим в първенството и този в най-добра форма".
За Лацио, който в началото на сезона бе спряган максимум за място в Лига Европа, постигнатото до тук вече е триумф. Но това е така, защото мнозина са забравили какво се случи преди.
Имаше един период, в който Бианкочелесте не се страхуваше да излезе срещу Ювентус и да го победи. Тогава това беше нещо нормално. Бяха златните години на Лацио, точно около 2000 г. За римляните беше съвсем нормално да се върнат от Торино с победи, които и до днес са помнени от тифозите на „Орлите". Тези успехи бяха някои от най-хубавите за един отбор, който спечели много купи.
Но това беше в периода между миналото и настоящето хилядолетие. Тогава Лацио воден от Свен Йоран Ериксон можеше да отиде три пъти поред на „Деле Алпи" и да вземе три поредни успеха.
Първият донесе Суперкупата на Италия, третитя (макар и не директно) - титлата на страната, а вторият постави началото на една рекордна серия. Победи, които останаха в историята на Лацио със златни букви.
Първият успех на Бианкочелесте дойде на 29 август 1998 г. На „Деле Алпи" се решаваше Суперкупата на Италия. Шампионът Юве срещу Лацио, който 3 месеца преди това спечели Купата на Италия (първия трофей в ерата Краньоти).
Юве беше фаворит защото играеше и у дома, но Лацио спечели с 2:1. Павел Недвед откри резултата, Дел Пиеро изравни малко преди края на редовното време, но в добавените минути Серджо Консейсао подари на „Орлите" купата. Юве се почувства зле, но това беше нищо, в сравнение с онова, което стана година и половина по-късно.
На 1 април 2000 г. на „Деле Алпи" бианконерите бяха лидер в класирането и приеха Лацио, който беше на 6 точки назад. Равностоен и нервен мач. Реши го Диего Симеоне в края. Лацио се доближи на 3 точки от Юве (както самия Чоло показа с пръсти) и това бе част от изумителния обрат, който „Орлите" направиха. Тогава в последния кръг Лацио изпревари Юве и спечели скудетото, въпреки че в един момент изоставаше на 9 точки от Старата госпожа.
В средата между тези два епохални мача беше победата на Лацио на 6 декември 1998 г. Тогава Салас вкара за успеха с 1:0. Куриозното е, че тази победа постави началото на рекордна серия от 9 поредни победи за Орлите.
Днес, ако Лацио спечели това ще бъде девета поредна победа за тима на Стефано Пиоли. Този път дори и с триумф в Торино, Лацио няма да се надява на обрат за титлата. Римляните изостават на 12 точки от Юве в момента и дори успех днес ще ги остави далеч от първото място. Но пък може да ги доближи много до второто място в крайното класиране. Позиция, която може да бъде оприличена на титла за Лацио.
Ако трябва да избира между това да завърши втори и да сложи името си до това на Ериксон като човека, с най-много поредни победи в историята на Лацио, Пиоли е категоричен - предпочита втората позиция. Но да победи Ювентус на неговия стадион (нещо, което Лацио постигна за последно през 2002 г. с два гола на Стефано Фиоре), ще бъде уникално изживяване. Не само заради рекорда. А защото така отбора на Пиоли ще покаже, че отново е голям. И може да има своите нови златни години.
