Че Джузепе Марота е най-добрият в света на поста си не е наша фантазия. Преди десетина дни официално бе отличен за футболен директор на годината по време на наградите на World Football Summit в Мадрид в конкуренцията на Феран Сориано от Манчестър Сити и Хосе Анхел Санчес от Реал.
В качествата му се кълне и наставникът на Ювентус Масимилиано Алегри, който трудно преживя раздялата с генералния директор. "Ако трябва да съм честен, това беше голям шок за мен. Заедно прекарахме прекрасни години, а Бепе превърна Ювентус в отбор победител. Той е най-добрият. Не знам какво друго да кажа за него", заяви треньорът.
Приносът на Марота за "бианконерите" през изминалите години бе очевиден за всички. Само трябва да си припомните какво представляваше тимът, когато той започна работа през 2010-а, за да го оцените по достойнство.
Предишното ръководство се бе разделило с Дидие Дешан заради финансови спорове за заплатата, а с Клаудио Раниери - след две трети места в Серия "А". След тях дойде Чиро Ферара, за да класира торинци... седми.
До легендите Дел Пиеро и Трезеге бяха Якуинта и Амаури. Зад тях оперираха Диего и Фелипе Мело, а усилията на 36-годишния Фабио Канаваро в отбрана не бяха достатъчни, когато край него бяха такива като Молинаро, Дзебина и Григера. Но не става въпрос само за имената в съблекалнята. Основното бе, че Ювентус не беше машината, която сме свикнали да виждаме. И седмото му място в Калчото бе напълно закономерно, а промените - задължителни.
Президент стана Андреа Аниели, който спечели продължителната битка за влияние в клуба със своя братовчед Джон Елкан. Той реши, че проблемът е управленски и покани специалист, чиито качества помогнаха на Сампдория да достигне до зона "Шампионска лига".
Промените към по-добро не бяха незабавни, но се промени начинът на работа и бе положена здравата основа, на която и в момента е стъпил Юве.
Марота не беше единственият новодошъл и настъпиха редица рокади в борда на директорите. В условията на ограничени финансови възможности наставникът Луиджи Делнери купи играчи от сорта на Симоне Пепе, Марко Мота и Милош Красич. Но в същото време дойде и перспективният защитник на Бари Леонардо Бонучи и бе върнат Андреа Бардзали от Волфсбург.
На първо четене отново не бе "уцелена ваксата" - последва нов провал и още едно седмо място.
Трябва обаче да се отбележи, че случилото се през сезон 2010/11 има много малко общо с работата на Марота. По това време директорът все още нямаше правомощията да определя трансферната политика.
Едва през октомври той стана член на борда на директорите и пое длъжността главен изпълнителен директор. А през лятото на 2011 г. вече се залови за работа по своя начин. Това включваше назначаването на Антонио Конте за треньор и привличането на Артуро Видал и Андреа Пирло.
Като легенда с 13 години стаж с "черно-бялата" фланелка, Конте набързо обясни на играчите си какво означава да я носят на гърба си и титлата бе спечелена без нито една загуба през сезона. През следващото лято пък дойдоха Асамоа и Погба. Вторият - без пари!
Едновременно с привличането на топ играчи, Ювентус започна да провежда изключително прагматична политика и по отношение на собствените си звезди.
Клубът взе трудното решение да се раздели с култови за тифозите фигури. Дел Пиеро, Канаваро и Трезеге бяха икони, но и тримата си тръгнаха в рамките на само година. Феновете тогава се опасяваха: "Губим идентичност", но не бяха съвсем прави. Юве не само не загуби идентичност, но усърдно започна да гради нова такава - стабилна и модерна във всяко отношение.
Във футболно - Бардзали, Бонучи, Киелини и Лихтщайнер бяха като стена пред вратаря Буфон, а в центъра оперираха Видал, Пирло, Погба и Маркизио. От атаката с Куалярела, Вучинич и Матри имаше какво да се желае, но ходът на пазара бе право в целта - Карлос Тевес.
Конте обаче не беше доволен. Клубът доминираше в Италия, но в Шампионската лига се проваляше.
Първо Байерн не остави шансове на торинци на четвъртфиналите, а след това "бианконерите" отпаднаха още след групите. Тогава треньорът каза известната си фраза: "Не можеш да отидеш в ресторант, където храната е 100 евро, ако имаш само 10 в джоба си". Последва раздяла с Конте.
Марота от своя страна не промени начина си на работа - харчеше се премерено и отново извади джокер за треньор. Алегри имаше репутацията на отличен тактик, но не и на победител. Посрещнаха го с неодобрение и обидни банери от трибуните, но постепенно негативното отношение към специалиста изчезна. Нямаше как да е другояче, след като още в първия си сезон треньорът класира "старата госпожа" на финал в Шампионската лига.
Постепенно трансферната политика на Ювентус стана по-агресивна - 40 милиона евро за Дибала, 26 милиона за Сандро и 20 милиона за Манджукич, но все още балансирана, след като Кедира и Евра дойдоха без пари.
"Трябва ни еволюция, а не революция", повтаряше по време на цялото си управление Марота и не отстъпваше и на йота от философията си.
През лятото на 2016-а клубът се раздели с Погба на огромна печалба и използва парите, за да вземе Игуаин и Пянич. И се достигна до момента, в който еволюцията на Ювентус стана революционна с привличането на Кристиано Роналдо и... раздялата с Марота.
Тук идва и въпросът, на който мнозина хора по целия свят не могат да намерят отговора: "Как, по дяволите, Ювентус се раздели с директора, след като беше толкова успешен?".
Абсолютната истина, вероятно, е известна само на президента Аниели, самия Марота и още няколко от най-важните фигури на "Алианц Стейдиъм", които няма да ни я разкрият.
Но почти сигурно сензационната промяна е стратегическа и не се касае за скандал, въпреки че имаше и такава версия.
Според едно от тълкуванията в дъното на раздялата е сделката за Роналдо, който изстреля Юве в съвсем друга орбита - не само футболно, но и маркетингово.
И ситуацията изисква стилът на управление, който доведе до хегемонията в Италия, да се промени отново. Прагматичният и разумен подход, в който Марота няма равен във футбола, вече е изчерпан за така променилата се обстановка. Моделът на директора бе достигнал тавана си, а той бе пробит от трансфера на Кристиано и ще се търсят нови висини.
Идването му в Ювентус демонстрира, че торинци вече са в категорията на най-тежките - Реал, Барселона, Манчестър Юнайтед, Байерн и могат да си позволят всеки... Сега обаче трябва да се доближат до тях в способността им да продават своята популярност. Защото Юве е велик футболен клуб, но има много накъде да расте като глобален световен бранд.
Седемте титли от Серия "А", четирите труимфа в турнира Копа Италия и двата финала в Шампионската лига са успехи, за които Джузепе Марота работеше с цялата си неизчерпаема енергия и впечатляващ интелект, но настъпи време за промяна.
Парадоксално или не, щафетата се поема от най-близкия му човек през последните 14-15 години - Фабио Паратичи, с когото работят още от 2004-та в Сампдория и с когото бяха неразделни.
Само времето ще покаже дали той е човекът, който може да се нагърби с тази отговорност, тъй като менторът му вдигна летвата много високо, но в Ювентус не престават да демонстрират, че са царе на правилните решения, колкото и стряскащи да изглеждат в началото.
От разделите с легенди до назначаването на Алегри против волята на феновете - проверката на времето отчиташе, че в торинския гранд имат точна преценка кога една страница е изписана и повече неизползваема, без значение колко златно е мастилото по нея.
Поредното доказателство е раздялата с директора, с която се скъса съдбоносна нишка от веригата с едничката цел еволюцията да продължи. Точно както разбира нещата самият Бепе Марота - Директорът на директорите във футболната игра.
