В дните преди Нова година изглеждаше така, сякаш прокобата най-сетне е паднала и Ливърпул ще стане шампион на Англия за първи път от почти три десетилетия.
След две поредни и странни загуби Манчестър Сити изостана на 7 точки от всепомитащия по това време тим на Юрген Клоп, а на 29-и декември след гръмотевичното 5:1 над Арсенал мърсисайдци нощуваха на 10 пункта пред актуалния шампион, преди на следващия ден "гражданите" да се върнат на правия път с 3:1 над Саутхемптън като гост.
Месец и половина по-късно обаче ситуацията се обърна като в роман на Агата Кристи - след феноменалното 6:0 над Челси почти отписаният състав на Гуардиола не само води колоната - макар че Ливърпул има мач по-малко - но и откъдето и да го погледнем, е големият фаворит за титлата в най-популярното първенство в света. Защо?
"Затегнете коланите", нареди Юрген Клоп преди последния уикенд, разсъждавайки около ситуацията в първенството. Действително, схватката за първото място в Премиършип е толкова луда, че човек е добре да се хване някъде, докато гледа предстоящата развръзка. Специално феновете на Ливърпул пък трябва да съблюдават стриктно инструкциите на безопасност, защото (ново) поражение в битката за титлата като нищо може да им докара страшни проблеми със здравето.
И няма как да е иначе - последният триумф на „червените" в английското първенство датира точно от преди 29 години. По това време Маргарет Тачър караше последните си дни като премиер, интернет току-що се бе родил, а Джоан Роулинг започваше да пише първата книга от поредицата за Хари Потър.
Всъщност Ливърпул не е ставал първи, откакто изобщо я има Висшата лига. Великият клуб не просто е кръвнишки гладен за титлата - всяка година без най-ценния домашен трофей нанася тежки поражения по репутацията му.
Добре известно е, че на Острова много обичат да се бъзикат с неудачите на който и да било и по правило го правят особено безцеремонно. Знаменитото подхлъзване на Стивън Джерард преди пет години срещу Челси навсякъде другаде би се приело като професионална трагедия и повод за съпричастност. За англичаните обаче това бе просто причина за поредното меме.
Истината е, че тежестта на историята смазва Ливърпул. Това не е обикновена ситуация, в която те просто „имат нужда" от титлата.
Ироничното е, че на плещите на един германец (Клоп) се стовари невероятната отговорност да възроди най-славната английска футболна традиция. За нещастие отсреща е един от най-могъщите отбори в историята на Премиършип, който финишира с кощунствените 100 точки в предишната кампания. А сега пак включи на същата скорост.
На футболистите и треньорите на двата отбора постоянно им се налага да обясняват какво мислят за гонката за първото място. Неотдавна Клоп преформулира изречението на колегата си от Спартак (Москва) Раул Рианчо („Надявам се утре слънцето да изгрее, защото ако не изгрее, ще е лошо за всички"), споменавайки че за Ливърпул слънцето почти не е изгряло в мачовете с Лестър и Уест Хям. Именно тези два мача, завършили без победител, нажежиха битката за титлата до червено и - по-лошото за „червените" - показаха, че на мърсисайдци (май) все още им липсват аргументи за титлата.
Философските пируети на Клоп ярко контрастират с поведението на футболистите на Манчестър Сити, които аргументират убедително претенциите си за нов триумф, на и извън терена.
Бернардо Силва например отбеляза, че на книга Сити може да отстъпва в точките, но вече има преимущество в психологическата война. „Съвсем доскоро всички смятахме, че сме изпуснали титлата, но ето че сега сме отново на върха, макар и с мач повече. От гледна точка на психологията това е от изключително значение. Повярвахме си".
Съфамилникът му Давид Силва привежда и друг аргумент: „Дългогодишният опит много ни помага в подобни поменти. Вече сме се измъквали от такива ситуации и сме наясно какво може да се случи".
Истината е, че лидерството е огромен плюс за Сити.
Да, математически то е формално, но всъщност не е точно така, защото допълнителният мач на Ливърпул е на гости на Манчестър Юнайтед, който показа, че със Солскяер може да победи абсолютно всеки в Англия. Програмата на „гражданите" пък е значително по-лесна. В последните си три двубоя тимът на Гуардиола надделя убедително над отбори от топ 6 (3:1 над Арсенал и 6:0 над Челси) и спечели сложното гостуване на Евертън.
На Сити предстоят само два мача с представители на голямата шестица - през март като гост на Юнайтед и през април у дома срещу Тотнъм. В същото време Ливърпул също трябва да гостува на „Олд Трафорд", да приеме „шпорите" на свой терен, а след това и Челси.
Но това не е всичко. Календарът е съставен така, че във всеки от следващите шест кръга шампионът ще играе или едновременно, или по-рано от Ливърпул.
Тежък коз в полза на Сити, тъй като винаги е по-трудно да догонваш. Статистическите зависимости показват, че при дузпите по-често побеждава този, който започва да изпълнява първи. Тук логиката е абсолютно същата.
Важни в спора за титлата са и други нюанси. Все още няма точни дати за кръговете през април и май, така че все още е рано феновете на Ливърпул да обвиняват Висшата лига в заговор. Освен това Манчестър Сити, за разлика от големия си конкурент, не е излетял от Купата на Англия. Ако „гражданите" продължат в турнира до финала, то със сигурност някои от мачовете им от първенството ще бъдат отложени.
„Страничните" ангажименти на Сити обаче могат да осигурят друг бонус на тима - да държат футболистите в ритъм.
Между последния си двубой за първенство и следващия си официален мач - домакинството на Байерн от Шампионската лига, тимът на Клоп ще почива цели 10 дни и е много спорно дали толкова дълга пауза е полезна в момент, в който сезонът навлиза в решителна фаза. В същото време Манчестър Сити има възможност да държи гарда високо с мач срещу Нюпорт от Купата на Англия в събота.
За Ливърпул има поне още една лоша новина - конкурентите за титлата всъщност са два.
Да, в момента букмейкърите оценяват шансовете на Тотнъм като едва 1:20 да спечели първенството, но разликата е само пет точки - по-малко от тези, които тимът на Юрген Клоп пропиля през януари. През пролетта се очаква „шпорите" да сменят „Уембли" с новия си стадион и това вероятно ще подейства мотивиращо на тима на Почетино. При гостуванията пък лондонският тим е по-добър от всички останали - 11 победи в 13 мача. Както вече споменахме, през март и през април Тотнъм има визити както на „Анфийлд", така и на „Етихад".
А какво ли ще стане, ако във фишовете излязат две „двойки"...?
