Огромната турска диаспора в Германия - около 2,5 милиона души, е обект на ожесточена политическа дискусия в наши дни.
Преди година дори федералният канцлер Ангела Меркел призна, че опитът на немската държава да създаде напълно интегрирано мултикултурно общество се е провалил напълно.
Но дори и най-големите противници на мултикултурализма не биха отрекли, че поне във футболно отношение Германия се облагодетелства значително от това явление.
Пример за това е Месут Йозил, син на турски имигранти от Гелзенкирхен, който успя да се превърне в двигателя на Бундестима за истински ужас на милиони футболни фенове в отечеството на своите родители, особено когато именно той отбеляза един от трите гола за класическата победа над Турция в евроквалификациите миналата година.
Решението на плеймейкъра да играе за Германия накара мнозина да го заклеймят като предател. Роденият също в Гелзенкирхен Хамит Алтънтоп пък заяви, че не вярва Йозил да го е взел по сърце, ами по-скоро по чисто бизнес логика.
От друга страна, самият Месут, който е израснал в немското общество и е се е състезавал още за юношеските и младежките й формации, настоява, че именно привързаността му към Германия е причина за този избор.
Той е само един от многото талантливи играчи, които имат възможност да се състезават за двете страни.
Полемиката около него бе първият признак за напрежение по тази ос, но със сигурност то ще се изостря все повече в предстоящите години.
Немският отбор, който завърши трети на Световното първенство за юноши до 17 години и постави голов рекорд, включваше осем футболисти от смесен произход, шестима от които титуляри.
След турнира от турската федерация заявиха, че някои от момчетата ще направят постъпки, за да сменят националността си и да могат да играят за мъжкия тим на Турция. Капитанът Емре Кан и голмайсторът Самед Йесъл обаче публично обявиха намерението си да продължат да се състезават за Германия.
Едва ли може да се очаква, че обществото и футболните централи в която и да е от двете страни могат да са напълно доволни от решение на даден футболист в която и да е посока.
Така че, независимо от всичко, "роднинската връзка" между националните отбори на Германия и Турция ще става все по-силна, и най-добре и на двете места да се гордеят, че са дали на света добри футболисти, без значение под чие знаме играят те.
