В деня, в който празнуваме любовта и виното като нейн най-верен спътник в емоциите, каращи ни да се чувстваме по-щастливи, хората, които обичат футбола, трябва да се сбогуват с Феномена, направил всичко през последните 18 години, за да се превърне в легенда.
Макар вече не по терените той ще остане завинаги в сърцата на феновете.
Роналдо - Луис Назарио да Лима или истинският Роналдо, както запалянковците го наричат, за да правят разлика с по-късно появилия се португалец, се поддаде на последствията от годините, многобройните контузии, спада на формата си и реши да се оттегли от професионалния футбол преди да изтече договорът му с Коринтианс в края на сезона.
За времето, в което бразилският нападател вкара рекордните 15 гола при участието си на четири световни първенства и общо 414 попадения в кариерата си с екипите на най-големите отбори в света, Роналдо се нареди до Пеле по популярност и стана футболен идол от онези, които вдъхновяват децата навсякъде по света да копират прическата му и да се опитват да пресъздадат запазената му марка финтове по кварталните улици.
Ако сте гледали Роналдо, ако сте следили кариерата му, ако сте се интересували от живота му, то поне веднъж сте били в захлас, поне веднъж сте си казали „Евала" докато проследявате как се „гаври" с противниковата защита.
Вероятно поне веднъж сте се възхитили на приятелките му, на които даже беше лепнат статута Роналдиня.
Или сте били изумени от головата машина и сте се натъжили при вида на мъчителната му контузия през 2000 г.
Поне веднъж сте се зарадвали, че пак го виждате в игра, смяли сте се на пиянския му флирт с трансексуални проститутки, надявали сте се, че ще възроди максимално кариерата си.
Вероятно и сте се подсмихвали при вида на излишните му килограми и нова прическа, и сте се разочаровали от новината, че вече няма да го виждате по терените.
Едно е сигурно - Роналдо не е футболист, който може да ви остави безразлични. Просто няма как да не сте му фен поне мъничко. Защото той е уникален, различен, ненадминат. Той е Феномен.
Роналдо започна кариерата си в Крузейро, където в единствения си сезон за клуба наниза 12 гола и помогна за спечелването на първата Купа на Бразилия за тима. Така едва 17-годишен беше повикан в националния отбор за Мондиал'94, но остана резерва през всички срещи, довели до световна титла за селесао.
След шампионата в САЩ тръгна по стъпките на сънародника си Ромарио и след трансфер в ПСВ Айндховен отбеляза 30 гола в първия сезон в Холандия. През втората си година в Европа обаче получи и първата сериозна контузия в коляното и записа само 13 мача, но с 12 гола.
Безспорната слава на уникален футболист дойде след рекордния трансфер за 17 милиона долара в Барселона през 1996 г. Нападателят си заслужи парите като през първата си кампания на „Ноу камп" вкара 47 гола в 49 двубоя. Това го направи и най-младият носител на наградата на ФИФА за играч на годината.
През 1997 г. последва нов трансферен рекорд, този път от 19 милиона лири, които го отведоха в Интер. Същата година отново беше обявен от ФИФА за най-добър играч и взе Златната топка. Това беше пикът на кариерата му, когато единодушно беше сочен за номер едно в света.
Много хубаво обаче не е на хубаво и на финала на световното първенство във Франция през 1998 г. се предполага, че Роналдо е получил пристъп часове преди двубоя с домакините и беше изваден от стартовата единайсеторка. Селекционерът Марио Загало го върна в тима само минути преди първия съдийски сигнал, довел до загуба с 0:3 и сбогуване с титлата.
Случаят остана една от най-големите мистерии в кариерата на Феномена.
През 1999 г. Роналдо трябваше да претърпи операция на коляното. При завръщането си на терена на 17 април 2000 г. с екипа на Интер бразилецът остана в игра само 7 минути и светът видя как се превива от болка докато държи контузеното си коляно. След две операции той отново беше на върха и през 2002 г. пак триумфира като играч на годината.
Манията по Роналдо се увеличи при преминаването му в Реал (Мадрид) за 39 милиона евро през 2002 г. На „Сантяго Бернабеу" бразилецът отново беше сред топреализаторите, взе две титли на Испания, но стана жертва на трудните сезона за „белия балет" и не успя да запише купа от Шампионската лига във визитката си.
След пристигането на Рууд ван Нистелрой в испанската столица Роналдо загуби титулярното си място и потърси възраждане в отбора на Милан. Формата му обаче продължаваше да бъде колеблива и нападателят трябваше да се подложи на трета операция на коляното.
През 2009 г. Роналдо се завърна в родината си и подписа с Коринтианс. Договорът му беше до края на настоящия сезон, но отпадането на Копа Либертадорес, натрупаните килограми и спадът във формата го накараха да сложи преждевременно край на кариерата си.
Роналдо е дал всичко на феновете - цял спектър с емоции и спектакли, които вече го направиха един от най-великите играчи и му спечелиха най-важното - любовта на поклонниците на футбола.
