Героят на Брус Уилис в готината екшън комедия "Последният бойскаут" не е гледал български футбол. Актьорът сигурно не знае за съществуването на страната ни. Но в този филм той казва реплика, актуална вече 20 години за родната футболна джунгла: "Не е важно да убиеш някого, а какво ще кажеш след това..." Заключението е по адрес на Арнолд Шварценегер, който винаги произнася "култов лаф" след поредната смърт на противника му на екрана.
Но важи и за футболисти, треньори, президенти от българските клубове.
Когато чуеш, че "момчетата плачат в съблекалнята", вече знаеш какво се е случило и не ти трябва да чакаш репортаж от мача. Отборът е прецакан здраво от съдията и ранимите души на футболистите са неутешими. Подиграли са се с труда им, както до няколко минути ще ти каже друг фактор от клуба. Стига да имаш търпение да изчакаш интервютата с намусени лица край рейса.
Че съдията е "престъпник", "смешник" и трябва да бъде изваден завинаги от съдийството, също е до болка познато. Вероятно реферите са лоши хора, защото ги обвиняват, че са отразяли много "глави от кръста".
Но в несравнимо колоритния роден футбол има тенденция човекът със свирката изведнъж да се превръща в институция в устата на същите, обявили го за криминален тип миналата седмица.
Най-пресният пример даде "Левски". След дузпата срещу "Миньор" играчи и треньор - мениджър -директор сякаш се бяха наговорили с европейската реплика: "На терена решава само съдията". Похвално. Но същите тези футболисти не мислеха така преди 3 месеца след един мач във Варна, когато им бе отменен редовен гол. Тогава арбитърът получи квалификации, достойни за речника на всеки водач на превозно средство, задвижвано от една конска сила. А Гонзо бе удържан от петима полицаи да не влезе на терена. Вероятно треньорът е искал чисто човешки да каже на съдията в очите: "Ти решаваш...". Всъщност "Левски" е само най-пресният пример. Няма отбор в "А", "Б", че сигурно и "В" група, който не е минал през чудотворната трансформация на мнението за това, съдията, аджеба, решава ли всичко на терена, или е палячо.
ЦСКА също показа класа този уикенд и изигра една от най-старите и изтъркани постановки. Край автобуса след невзрачното 0:0 с "Берое" се чуха евъргрийни, които нямат нужда от ремикс: "Вдигаме главите", "животът продължава", "гледаме напред" и разбира се култовото обещание за "здрава работа".
Лидерът "Литекс" ни умили с шлагери от първите години на посттоталитарния ни футбол. "Мъртви души", просъска с тъмен поглед Величко Дихонов. И се почна едно посипване на главите с пепел... "Безобразни сме", "осрахме се", та чак до вече платиненото "нищо добро не ни чака".
Много рядко слухът ни радват оригинални сола и сингъли от типа на "дузпата се видя и от самолет" или дори легендарното Вили Вуцово "пилотът на самолета ми се обади на почивката да ме пита, защо не са дали тая дузпа"...
Липсва оригиналност и това си е. А с няколко пресни бисера футболът ни ще стане с една идея по-интересен.
Очакваме вашите предложения на: webcafebg@gmail.com
