Преди един мач в средата на 50-те години, Барселона открива тайната на Луис Суарес Мирамонтес.
Младокът е с невероятни качества, но се притеснява всеки път, когато трябва да излезе на терена.
На обяд преди поредния двубой му сипват чаша червено вино, а Суарес отпива, след това слага по една капка на двете си футболни обувки, с които по-късно ще играе.
Така периодът с притеснението отшумява.
Горе-долу по това време унгарската футболна кавалерия е водена от Галопиращия майор Пушкаш и убийствения Ладислао Кубала.
И двамата имат слабост към бутилката, говори се в Унгария.
Но са най-добри на терена.
Футболът и пиенето са родили митове, независимо от теорията за спортния режим.
Днес Кристиано Роналдо тренира като машина, не близва алкохол и изглежда като Аполон.
Но през годините нещата невинаги са били толкова стриктни, мускулести и изваяни.
Великият Гаринча умира в нищета и от алкохолизъм, Сократес - друг бразилски мит, също имаше огромни проблеми с чашката.
Пол Гаскойн е христоматиен пример, след като през годините, в които не играе, го намираха пред пъба в родния му Гейтсхед в 9 сутринта, при положение, че кръчмата отваря в 12.
Газа мина и през лечение, както и Тони Адамс, Джими Грийвс и Пол Мърсън - други големи в британския футбол.
А най-големият от тях, и на терена, и с бутилката, бе Джордж Бест.
На него обаче алкохолът не прости.
В навечерието на Трифон Зарезан, ето поглед към онези, които бяха магьосници на терена, но с чашата бяха не по-малко силни.
