Голямата лятна грешка на Юрген Клоп

Вълшебният минал сезон явно няма да промени Юрген Клоп. Той остава лоялен към играчите, които са се проявили добре в миналото и е безмилостен към тези, които не показват максимума си. При втората категория всичко е много просто - Морено и Стъридж вече не са част от клуба. Но при първите е малко по-сложно. По всичко личи, че Ливърпул няма да е активен на трансферния прозорец и че мениджърът вярва, че има всичко, от което се нуждае в съблекалнята.

Всъщност Клоп е доста упорит по отношение на трансферите. В първия си трансферен прозорец не успя да вземе Тейшейра от Шахтьор (футболистът отиде в Китай) и в крайна сметка не купи никого. Преди две години Ливърпул се провали да купи Ван Дайк и Кейта и в резултат на това на треньора му се наложи да чака - за първия половин сезон, а за втория - цяла година. Всичко това доказва само едно: германецът е въоръжен с търпение и е готов да изчака играчите, от които се нуждае. Но през това лято сякаш не се нуждае от никого.

Твърде вероятно е Ливърпул да не купи нови футболисти, а ако е така, феновете имат причина да се притесняват.

Факт е, че Ливърпул събра 97 точки и спечели Шампионската лига, но отборът има достатъчно позиции, които могат да бъдат укрепени.

Първият проблем, който Клоп трябва да реши през новия сезон, е свързан с изграждането на атаките.

С Коутиньо в състава Ливърпул бе по-уязвим в защита и атакуваше повече през центъра. През миналия сезон обаче "червените" използваха крайните бранители Робъртсън и Александър-Арнолд за началото на атаките си. По този повод Пеп Гуардиола заяви, че в атакуващата фаза Ливърпул и неговият Манчестър Сити са много сходни. В зоните, в които оперират Силва и Де Бройне, Ливърпул използва крила (Салах и Мане), а в зоните, където Сити има крила (Сане и Стърлинг) "червените"  използват бековете си.

06:40"Единствената грешка на Клоп е, че работи в Ливърпул"

С други думи, позиционният футбол на Клоп се различава от футбола на Гуардиола по това кои играчи дават широчина и предотвратяват контраатаките. За широчината в Ливърпул отговорни са крайните бранители, а в Сити - крилата.

За да се уверим колко често атаките минаваха през Робъртсън и Александър-Арнолд през миналата кампания, ще споменем, че двамата общо дадоха 23 асистенции. През сезон 2017/18 головите им подавания бяха едва шест, а тези на централните полузащитници - 20, за да паднат наполовина през 2018/19.

Преди кретивната работа беше разпределена между полузащитниците и бековете, а сега всички халфове асистират по-малко от половината спрямо крайните бранители. Защо ли? Защото Коутиньо напусна, а Алекс Окслейд-Чембърлейн се контузи. Просто през миналия сезон Ливърпул нямаше играч, способен да развива атаките през центъра.

Така Клоп прибягна до хитростта с бековете. Всички знаем колко важни са те за съвременния футбол, но за схемата на Ливърпул са направо безценни.

За сравнение - в Юнайтед най-много с топката играе Пол Погба, в Арсенал това е Гранит Джака, а в Челси беше Еден Азар през миналия шампионат. Единственият клуб от топ 6, в който ситуацията наподобява тази в Ливърпул е Тотнъм, чийто основен човек при изнасянето на топката е десният бек Киърън Трипиър.

Преди година нямаше нищо случайно в това, че Клоп много искаше да подпише с Набил Фекир.

Треньорът знаеше, че след загубата на Коутиньо и Чембърлейн отборът му няма с кого да атакува добре през центъра. Хендерсън е прекалено предвидим, а Вайналдум и Милнър също не са подходящи. Вариантите бяха три: Адам Лалан да си върне формата от 2016-а, което не се случи заради трайни контузии; да се използва Кейта в тази роля (контузия и продължителната адаптация не позволиха това да се случи) или да се атакува по фланговете. И Клоп избра третия още по средата на миналогодишната лятна подготовка.

Идеята сработи отлично, но имаше и моменти, в които Клоп бе "разкрит" от съперниците.

В мача с Наполи (0:1) Анчелоти хладнокръвно неутрализира тактиката на германеца. Неаполитанците пресираха жестоко крайните защитници на Ливърпул и им пречеха да изнасят кълбото към последната третина на терена. Притискането на Ливърпул в центъра беше безсмислено, тъй като централните полузащитници не играеха високо и само стерилно си разменяха пасове. В резултат на това Ливърпул проби само 4-5 пъти до вратата на Наполи и не отправи нито един точен удар.

Няколко седмици по-късно Тухел и неговият ПСЖ (1:2) също приложиха подобна стратегия и за малко Ливърпул да отпадне още след групите. Факт е, че ако не беше спасяването на Алисон в последната минута на мача с Наполи, в Шампионската лига щеше да има друг победител.

Клоп не намери решение на този проблем, който се криеше повече в играчите и техните възможности, а не в тактическите му идеи. Тези футболисти поначало са по-добри в отбранителен план, но мениджърът е ненадминат в това да използва силните им страни на и да замаскира слабите. И стратегията, която избра през миналия сезон, работи отлично, въпреки че няма никакви гаранции, че ще е успешна и в бъдеще.

Затова специалистът трябва да се замисли за привличането на играч, който може да обезпечи изнасянето на топката през центъра в такива мачове като този с Наполи.

Но трансферната му пасивност показва, че ще направи нов опит да върне формата на Лалана или пък ще използва някой от Наби Кейта и Окслейд-Чембърлейн.

Всяка една от тази опции може да не се окаже удачна. Твърде вероятно е най-добрият футбол вече да е зад гърба на Лалана. Кейта пък пропуска почти цялата предсезонна подготовка заради травма, а след дългото отсъствие Окс ще се нуждае от доста време, за да си върне кондицията преди контузията.

В тази ситуация е разумно Клоп да се раздели с някого, а Лалана изглежда като основен претендент за продажба. Той вече е на 31 години, а за последно вкара за клуба преди повече от две години. Нещо повече, Кейта по същество повтаря уменията на англичанина - ангажиран е с пресата, придвижва топката между линиите и е в състояние да премине противника с дрибъл в наситените зони. Но е много по-универсален е като футболист от Лалана.

Отлична придобивка за европейските шампиони би бил Усем Ауар от Лион. През последния сезон игра по-напред от обичайната си позиция и се справи страхотно. Има склонноста да се настанява между защитните линии на противника и успешно се вклинява към вратата през центъра.

Мениджърът на мърсисайдци обаче многократно е показвал, че не обича да му се дават трансферни съвети. Винаги е твърдял, че не вярва в трансферите, а в тренировките.

През януари 2016 г. Юрген заяви: "Вярвам в тренировките, но понякога ми се струва, че аз съм единственият човек в тази страна, който има подобна вяра, а останалите разчитат само на трансфери."

Ливърпул не взе нито един нов през зимата и завърши осми - на 21 точки след шампиона Лестър.

През лятото на 2017-а на "Анфийлд" привлякоха Салах, Робъртсън и Чембърлейн и искаха Ван Дайк и Наби Кейта, но както вече споменахме, за първия чакаха до януари 2018-а, а за втория - до лятото на споменатата година. Новите са наложиха бързо и бяха с принос за достигането до финала на Шампионската лига в Киев, в който Лорис Кариус провали англичаните.

Алармата светна и бяха извадени пари за Алисон. Ясно беше, че колкото и да тренират Миньоле и Кариус, белгиецът и германецът няма как да се превърнат във вратари от световна класа.

"Невярващият" в трансферите Клоп взе още Шакири, Кейта и Фабиньо, подсилвайки тима си във всички зони.

Резултатът бе виден за целия свят - сезон, в който Ливърпул се бореше за титлата в Премиършип до последния кръг и спечели Шампионската лига. Юрген похарчи парите, които клубът можеше да му отпусне, и записа най-добрата кампания в кариерата си.

Но сега по някаква причина германецът не иска да повтори хода, който му донесе такъв успех. Не изглежда притеснен дори за централната зона на отбраната, в която има осезаема липса. Ван Дайк записа внушителните 3955 минути на терена във всички турнири, а трима от неговите заместници (Ловрен, Гомес и Матип) общо събраха само с 300 минути повече от него - 4241. Гомес през всеки сезон търпи контузии, а Матип и Ловрен също са "чупливи". Но най-важното е, че са много далеч от класата на Ван Дайк и Клоп трябва да се замисли за това.

Вторият проблем е свързан с бековете, а вече отделихме внимание на това колко е важна ролята им в състава на "червените". Робъртсън и Александър-Арнолд нямат адекватни алтернативи и през миналия сезон по спешност в бекове бяха преквалифицирани Фабиньо, Милнър, Хендерсън и Гомес, а понякога Клоп пускаше Морено и Клайн, които вече на са в отбора.

Но най-опасното е, че съперниците на Ливърпул не тъпчат на едно място.

Основният съперник на "червените" и действащ шампион Манчестър Сити не пести средства. В клуба си върнаха Анхелиньо, който да реши проблемите в лявата зона на отбраната, а Гуардиола иска да вземе и Жоао Кансело за отдясно. Ако това се случи, спокойно може да се каже, че мениджърът има по двама от световна класа за всеки пост. Пеп вече мисли и за времето без Фернандиньо и затова купи Родри от Атлетико Мадрид.

Тук отваряме скоба, че последният струваше 62.5 милиона паунда, което е рекорд за клуба, но е по-малко от най-големите трансфери на Ливърпул, Юнайтед, Челси и Тотнъм.

Друг важен пункт е, че най-скъпата продажба на Сити за последните десет години бе Алваро Негредо (28 милиона), а Ливърпул, Юнайтед, Челси и Тотнъм имаха продажби на футболисти за съответно 150, 85, 89 и 86 милиона.

Това означава, че за десетилетие Сити почти никога не е губил голяма звезда - или са им изтичали договорите, или просто са се оказвали ненужни на треньора.

Отделно "гражданите" само през последните пет години подписаха с четири от 10-имата най-скъпи играчи в историята на Висшата лига (три от тях при Гуардиола) и осем от 25, ако погледнем в по-широк план. Ливърпул има само трима от 25. А смисълът на този параграф е прост: шампионите наистина имат огромен финансов гръб, но това лято Клоп, вместо да намалява разликата в разходите, които правят двата клуба, предпочита да остави всичко такова, каквото е. А това може да му излезе доста солено през следващия май, когато се тегли чернтата на сезона.

Гуардиола вече е похарчил почти половин милиард за нови - 466 милиона, а всички останали клубове от топ 6, с изключение на Юнайтед, са похарчили общо 485 милиона от 2016 г. насам (става въпрос за общ баланс от входящи и изходящи трансфери).

Но е пределно ясно, че футболът в Англия не започва преди три години и Сити и до днес разчита на големи звезди, купени преди 2016-а. Ако разгледаме балансите от 2008-а насам, излиза, че шампионите са похарчили с около 50 милиона паунда повече от Челси, Арсенал, Тотнъм и Ливърпул общо.

А спечелените трофеи показват, че това са били добре похарчени пари.

Клоп и Ливърпул не успяха да се преборят със Сити през миналия сезон и се готвят за нова луда надпревара, но трябва да са наясно, че не им предстои конкуренция с миналогодишния отбор на Пеп, а с по-силен.

През последните десет години Гуардиола спечели титлата с отборите, които водеше, осем пъти. А кога се провали ли?

Първият път бе през кампания 2011/12, когато се сблъска с много скъпия Реал Мадрид с Роналдо, Игуаин, Бензема, Алонсо, Касияс, Рамос, Марсело, Йозил, Кедира и Ди Мария.

Вторият - през сезон 2016/17, когато Сити остана на 15 точки след Челси.

Клоп има всички шансове да обърка сметките му за трети път, но ако не прибави още класа към състава си, това изглежда трудна задача. Ще направи ли огромната лятна грешка да не пазарува през този прозорец?

Новините

Най-четените