Италианският шампион Милан започна сезона убедително след като в събота спечели двубоя с градския си съперник Интер за Суперкупата на страната. След края на срещата най-много похвали отнесе Златан Ибрахимович.
Шведът изглеждаше на точното място в точното време. Не само че вкара изравнителния гол, но и не спря да тормози Андреа Ранокия и Валтер Самуел с действията си. В резултат на отличната си предсезонна подготовка в Пекин Златан изглеждаше неудържим.
В последните три мача на тима - срещу Байерн, Интернасионал и сега Интер Ибра показа, че е във форма. И ще бъде в такава със сигурност за старта на сезона. Големият въпрос пред бившият играч на Аякс, Ювентус, Интер и Барселона е обаче дали пикът няма да е в грешната част от сезона? Ще бъде ли това най-после годината на Златан или той ще спази традицията?
За нападателите казват, че няма как да си купят попадение и винаги в някаква част от сезона изпадат в криза. За Ибра това важи с пълна сила. От първия момент, в който стъпи в Италия, сменяйки екипа на Аякс с този на Ювентус Златан има проблем с формата. Той често е критикуван за неспособността си да окаже директно влияние на представянето на своите отбори в Шампионската лига, но проблемът не е само там.
Поглед към статистиката му от 2004 г. насам показва, че с изключение на сезон 2008/09 - последният му в Интер когато спечели и приза за голмайстор на първенството - шведът винаги изпада в криза във втората половина на сезона.
Ето защо е лесно обясним факта, че Златан е спечелил почти толкова Суперкупи, колкото и титли на страните, в които е играл - 5 и 8. Първият трофей се решава през август, а вторият - през април и май когато нападателят отново напомня за себе си. Във визитката му обаче няма нито една спечелена Шампионска лига или национална купа.
Докато е във форма нападателят е истинска заплаха за всяка отбрана. Доказвал го е и в Италия, и в Испания. Показа го и сега в първите мачове - неофициални и официални за Милан. И тъй като през този сезон "росонерите" ще опитат атака на два фронта те се нуждаят от повече надеждност от страна на играча, който трябва да бъде техният голмайстор.
Ясно е, че всеки играч преминава през добри и лоши времена, но в тима нямат полза от футболист, който започва кампанията страхотно, а в края се превръща във второстепенен герой. Какво е решението? Дали не трябва в Милан да го приспят по време на почивката между двата сезона и да го събудят през август, за да може да запази формата си поне до януари?
Всъщност този въпрос няма прост отговор. В известна степен зависи и от самия играч. Ако Ибрахимович иска все пак да спечели Шампионската лига трябва да осъзнае, че няма много време пред себе си. През октомври той ще навърши 30 г. и шансът му да стигне до това отличие е все по-малък.
Защо чак сега? Абсурдната сага с Тен Хаг е срамно петно за Ратклиф и Ineos