Когато точно преди година Паулиньо бе доведен на "Камп Ноу" от Китай срещу 40 милиона евро, Барселона го отнесе здравата – дори заради откровеното прахосничество.
Този трансфер бе разпознат като част от глобалния план за бързо усвояване на катарските милиони от ПСЖ за Неймар, разгърнат дни по-късно с умопомрачителните 105 милиона за Осман Дембеле от Борусия (Дортмунд), а няколко месеца по-късно и с още по-невероятните 142 милиона за Филипе Коутиньо от Ливърпул. Но най-вече привличането му удари в сърцето идеолозите на философията "Барса". Ставаше дума за рязък и директен полузащитник с уклон към единоборствата, който обича нещата на терена да се случват бързо.
Идването на Паулиньо бе консумирано като предателство спрямо заветите на онази, великата Барселона. Тя приватизираше топката, сладко и приспивно флиртуваше със съперника, който оставаше хипнотизиран от безкрайните пасове на Шави и Иниеста. След което изневиделица идваше кинжалният и смъртоносен удар.
Този стил бе изваян с лабораторни познания и техническо съвършенство; интерпретираше се от велики виртуози, подготвяни дълги години в прочутата футболна работилница "Ла Масия"; последното, което имаше значение, бяха физиката и директното противопоставяне.
В голямата Барса на Гуадриола - сочена от някои за най-великия клубен отбор на всички времена - Паулиньо щеше да изглежда като марсианец. Но напук на това облече "червено-синия" екип. И не само - превърна се във важно парченце от пъзела на Ернесто Валверде, вкара 9 гола и помогна за дубъла, който тима спечели на домашна сцена през миналия сезон. И - не щеш ли, също толкова неочаквано се върна в Китай.
Което, разбира се, никак не се хареса на Валверде. Президентът Хосеп Мария Бартомеу бе напълно наясно с душевните терзания на треньора си и сега реши да го компенсира с Артуро Видал - футболист със същите характеристики и обективно дори от по-висока класа от Паулиньо (ако наистина е излекуван от контузията в коляното). Профилът на чилиеца обаче е още по-радикален спрямо онова, което и до днес се възприема под стила "Барса".
Докато Паулиньо е спокоен тип, Видал е неукротим и буен характер - на и извън терена. Дори на външен вид той е всичко, което Шави и Иниеста не са. Поставянето му в средата на терена до изрядния, спретнат и дисциплиниран Серхио Бускетс ще е еклектично като картина на Пикасо. По времето на Гуардиола играчът с най-фриволна естетика бе Дани Алвеш, но при все това бразилецът някак си се вписваше в хармоничния почерк на тима. С Видал това просто няма как да стане.
Проблемът на днешната Барса обаче съвсем не е в този или онзи трансфер, бил той и на откровен биткаджия като Видал.
Драмата на "Камп Ноу" е идеологическа. Бартомеу и подопечните му се опитват да запушат пробойните в корпуса с подръчни материали - с трансфери като Артур от Гремио или с момчета от школата като Рики Пуиг (който вече записа минути по време на International Champions Cup), чийто стил импонира на линията Луис Мия - Гуардиола - Шави - Иниеста. Но истината е, че времената са други.
Шави и Иниеста вече ги няма и няма да се върнат, макар че феновете на каталунския гранд още дълго ще ги търсят из терена по навик. Без двете първи цигулки оркестърът трябва да смени партитурата. Трансфери като Паулиньо и Видал са предвестници на неизбежното - Барса трябва да ребрандира игровата си философия.
Конюктурата също води в тази посока. Реал (Мадрид) спечели четири от последните пет издания на Шампионската лига. Барса успя да стъпи на европейския връх само веднъж в последните седем години. Това е жестоката реалност и голямата драма на "лос кулес".
Именно тук се крие обяснението защо дебатът за стила, модела, ДНК-то или както искате го наречете, все по-отчетливо отстъпва място пред историческите нужди на барселонизма.
А те са ясни: установяване на пълно и трайно надмощие над големия враг от Мадрид, което на фона на последните политически и социални процеси в Испания е по-важно от всякога. Гласовете, че стилът "Барса" не трябва да бъде жертван в името на успехите, заглъхват пред спешната необходимост от голям европейски триумф.
Щом трябва, Шави и Иниеста ще бъдат заменени с Артуро Видал. А нищо чудно до него през новия сезон да видим Пол Погба. Барса дава заявка за тотална смяна на модела и, както каза самият чилиец, единственото, което ще има значение, са титлите. Според Валверде на тима му липсва агресивност, характер и хора, които не се плашат от битките. Подобни реплики чухме и от устата на директора Ерик Абидал. С хора като Видал (а вероятно и Погба), на "Камп Ноу" смятат, че ще влязат в крак с повелите на времето.
Иронично е, но въпросният Абидал спечели два пъти Шампионската лига точно в пика на Барса на Гуардиола, когато всичко в играта на каталунския тим се градеше на контрола, позиционирането и безкрайните пасове.
Днес, вече в удобния си кабинет, французинът вижда нещата различно: "Преди имахме друг стил и други футболисти. Трябва да се адаптираме и да се опитаме да изградим възможно най-силен отбор". А щом подобни думи излизат от устата на човека, отговорен за стратегическите процеси в съблекалнята на Барса, значи наистина е настъпило време разделно. Абидал е прав: без Шави и Иниеста нищо вече няма да е същото. И няма нищо лошо това да бъде изречено в прав текст.
В крайна сметка приоритетът на "Камп Ноу" е един: Шампионската лига. "Ушатите" купи във витрината на Реал вече набъбнаха на 13, докато тези на Барса продължават да са само 5. Нещо повече - врагът взе да печели най-важният турнир по навик и дори когато се тресе от скрити и явни скандали. През погледа на каталунския фен ситуацията е нетърпима: как така най-добрият в света (Меси) е при нас, а купата винаги е в Мадрид?
Резултатът е, че Видал (и производните му) все по-често ще обличат екипа на Барселона. Разбира се, това автоматично не гарантира спечелването на Шампионската лига, но предвид случилото се на световното в Русия, вероятността палачинката да се обърне, нараства. Или поне така смятат хората, които взимат важните решения на "Камп Ноу" днес.
