ЦСКА духна 62 свещички днес насред водовъртежа на поредните бурни събития. Във футболния клуб никога не е спокойно, сега пак мина през турбулентна пролет. Волейболът празнува щастливо - и четирите купи при мъжете и жените са "червени". Баскетболът го няма по ред причини, които могат да съставят гръбнак на дълъг криминален роман... Куп други спортове възкръснаха в последните години - водната топка, хокеят, тенисът, хандбалът. Правата линия, която минаваше на екрана над леглото им през 90-те, се разкриви и ентусиасти ги съживиха. Без особени успехи, но живеят, съществуват. Да, ЦСКА е далеч от хомогенното и доминиращо дружество с 49 спорта от преди промените, но го има. ЦСКА е жив.
А и вече си е ветеран - стана на 62. Титлите за тези години са толкова много, че двуетажният музей на "Армията" вече не ги побира. Само във футбола армейците заграбват златото веднъж на две години. Уникално - 31 титли за 62 години!
Днес е ден всеки с "червено" сърце да вдигне наздравица, да отбележи рождения ден на любимия клуб и да се замисли. ЦСКА е втори в първенството, не е печелил трофей от 2 години, но го има. А през 90-те и това бе поставено под въпросителна, надвиснала заплашително като козирката на сектор "А" на "Армията".
Тогава "авторитетни" гласове се издигаха срещу клуба и миналото му дори от най-високо държавно ниво. Спекулираше се с армейския произход на явлението в спорта ни. Министри и депутати открито работеха за пълното му затриване или поне маргинализиране. ЦСКА оцеля в несвойствена среда след 41 години, изкарани на системите, осигурени от държавата. Така, както и останалите клубове по онова време. Но с тая разлика, че след 10 ноември да си от ЦСКА се оказа немодно и едва ли не скверно. Титлите намаляха, разруха покри с дебел слой повечето спортове, а футболният клуб агонизираше със слаби ръководители и срещу куп удари.
Но армейците минаха през своя път до Голгота, понесоха си кръста, и сега пак ги има.
Политиката опита да погуби ЦСКА. Не успя. Взеха лиценза на клуба, беше пред фалит. И пак оцеля.
И всеки цесекар трябва да е горд с историята си, а не да свежда глава смутен.
Да се сеща за победите над Ливърпул, Нотингам и Аякс. Да си припомни, че наскоро Ливърпул пак бе победен. Не елиминиран, разбира се, но победен. Нещо, граничещо с фантазия при състоянието на футбола ни. Беше елиминиран финансовият дракон Шахтьор, два пъти падна посечен Байер (Леверкузен), даде се и Динамо (Москва), гранд в руския футбол. Това го може само ЦСКА. Затова трябва да вдига глава гордо всеки "червен".
Защото този клуб е роден и увит в пелените на триумфа. Първа година - първа титла. Дебют в турнирите - паметна победа с 8:1 над Динамо (Букурещ). Победи над колоса Ювентус и в трите случая, когато съдбата прати "госпожата" в София. Други се радват, че жребият ги е пратил срещу Юве. ЦСКА го бие безпощадно.
Когато си от старото поколение цеденевисти помниш Митата, Пената, Жеката и Кучето (Денев, да не се бърка с едно друго Куче с номер 8). Помниш как пада Аякс. Знаеш или помниш как хиляди вестници, свити в юмруците като факли, озаряват "Васил Левски" след най-славния миг на ЦСКА - победата срещу най-силния Ливърпул в историята. И си чел, чул или повтарял словата, написани от Вальо Поета, летописеца на сектор "Г", за този епичен мач: "Интер, Нотингам, Аякс бяха тука преди вас. Те нарекоха стадиона "Гробница за шампиони". Безценно!
После беше Стоичков. И Любо, и Емо, и Трифон... По-младите цесекари са ги гледали.
А как играеха те?! Незабравимо. Тогава от ЦСКА се страхуваше половин Европа. След това "червеният" отбор блестеше не толкова ярко, но пак събра сили и стигна до 30-ата си титла. Сложи три звезди на гърдите.
Ето това е ЦСКА. Легенди, митове и факти, които никой любител на изкривяването на историята не може да промени. И днес хиляди из България и по света ще надигнат поне по една халба с бира, за да отпият за любимия си отбор. Че е жив, че го има.
И заради тия 62 години неувяхваща слава, които им е подарил. Никоя загуба, никакви проблеми с лицензи, никакво прииждане на знайни и незнайни играчи, треньори и ръководители, не може да обели златното й покритие.
