Защо Лионел Меси е по-добър от Кристиано Роналдо?

През сезон 2009/10 преди мача с Осасуна Лионел Меси имаше в актива си два поредни вкарани хеттрика. Голямата интрига бе в това дали той ще успее да стане първият играч от Втората световна война насам, който е успял да отбележи по три гола в три поредни мача от Примера Дивисион. Съвсем разбираемо футболистите на Осасуна му отделиха специално внимание. Меси дори получи жълт картон след като в изблик на ярост изрита топката извън терена, недоволен от решение на съдията.

18 минути преди края на мача Ибрахимович успя да открие резултата, а първият, който го поздрави бе Меси. На лицето на аржентинеца грееше широка и щастлива усмивка, независимо от факта, че голмайсторът бе друг. За Лео важното бе че отборът е спечелил, а не че той не е успял да отбележи.

Сравнете това с поведението на Кристиано Роналдо след успеха на неговия Манчестър Юнайтед в Шампионската лига в Москва. Играейки от ляво на полузащитата той отбеляза първия гол, но след това бе обезличен от Майкъл Есиен. До голяма степен благодарение на това Челси успя да изравни. При изпълнението на дузпи Кристиано пропусна своята, но Юнайтед спечели благодарение на пропуските на Анелка и Тери. Роналдо приличаше на герой не оправдал надеждите, които са били възлагани на него.

Докато съотборниците му празнуваха победата с привържениците си той стоеше в центъра на терена и плачеше. Възможно е тази реакция да е била продиктувана от емоциите и напрежението, но беше трудно да не си помислим, че той по детски преживява собствения си провал. 

И Меси, и Роналдо притежават изключителни умения. Могат сами да решат изхода на всяка среща. Роналдо е по-висок и с по-добра физика и играе по-добре с глава. Но освен това е крайно егоистичен и концентриран върху собствените си постижения, което от време на време вреди на отборната игра. Той стана голмайстор на последния сезон в Ла Лига и взе "Златната обувка", но всичко това не изглежда толкова важно.

В двубоя срещу Атлетико (Мадрид) "белите" поведоха с 2:0 след половин час игра и през цялото останало време Роналдо се опитваше единствено да вкара гол. Той стреля от невероятни позиции и растояние. Пет минути преди края Агуеро успя да открадне една топка и Реал бе близо до възможността да се прости с победата в един мач, който трябваше да спечели с разгромен резултат.

Възможно е Роналдо да действа по този начин във всеки друг случай, но е трудно да се оттървем от мисълта, че през този сезон към това го подтикваше чисто егоистичното желание да спечели голмайсторския приз в първенството. Трофеят, който пресата в Мадрид превърна в утешителна награда след като стана ясно, че шампионската корона остава владение на Барселона и особено след отпадането от Шампионската лига.

Нека погледнем списъка с носителите на "Златната обувка". В него има такива имена като Еузебио, Герд Мюлер, Йън Ръш. Всички те безусловно са били велики играчи, но там има и други, такива като Ектор Ясалде (Спортинг, 1974), Кис Кист (АЗ Алкмар, 1979), Дорин Матеуц (Динамо Букурещ, 1989), които никой не помни. Всички те обаче в различните години са били голмайстори в Европа. Очевидно Кристиано е попаднал в отлична компания...

Трябва да припомним, че в средата на 90-те години на миналия век в продължение на 5 години наградата не се връчва заради съмнения в чесността на резултатите. Около приза има куп скандали, които водят до прекратяването на традицията за връчването му.

Но и сега има възможност за подобно нещо. Представете си следната ситуация: резултатът е 1:1 и нападателят, чийто отбор има нужда от победата, има шанс да вкара гол. Ако отбележи той ще вземе и "Златната обувка".

Той има възможност да подаде на съотборник, който е в по-изгодна позиция или да опита сам да вкара. Разбира се, по правилно би било да подаде, защото това означава почти сигурно попадение. Но заради някаква странна логика той ще предпочете да стреля сам с надеждата, че ще излезе напред при голмайсторите. Това в никакъв случай не може да е правилно.

Преди последния мач във Висшата лига срещу Блекпул защитникът на Манчестър Юнайтед Патрис Евра отбеляза, че би бил щастлив да помогне на своя съотборник Димитър Бербатов да изпревари Карлос Тевес в битката за голмайсторския приз. Той заяви директно, че независимо от ситуацията, в която се намира ще се постарае да подаде на българина, за да може той да вкара. Звучи като красив жест от страна на съотборник.

Но представете си следната ситуация: в последната минута резултатът е 1:1 и той спасява Блекпул от изпадане. И в този момент Евра получава шанс да отбележи. Ако го използва съперникът отива в долната дивизия. Юнайтед пък вече е спечелил титлата затова Евра се опитва да изведе Бербатов на голова позиция. В резултат възможността за попадение е пропусната, Блекпул съхранява мястото си в елита, а вместо него изпада Уулвърхемптън. В този случай надпреварата за индивидуалния трофея противоречи на състезателния дух.

И това са примери само от битката за трофея, който се дава за брой отбелязани голове. "Златната топка" и другите индивидуални отличия са още по-коварни - в преследването им играчите често се съсредоточават върху собствените си изяви, което не винаги води отбора до успех и не винаги му помага да подобри играта си като цяло.

Всичко това кара спортиста да се съсредоточи върху второстепенни неща, отвлича го от главната му цел.

Всички велики играчи от миналото - Пеле, Марадона, Кройф, Пушкаш, Бекенбауер, Ди Стефано освен, че притежаваха изключителна техника на страхотно ниво бяха и отборни играчи.

През тази година Меси може и да не вземе нито един индивидуален трофей, но това в никакъв случай няма да намали шансовете му да се нареди сред великите. Те ще бъдат дори по-големи от тези на окичилият се със "Златната обувка" Кристиано Роналдо.