Пилотът от Moto GP Марко Симончели почина от нараняванията, които получи при падането си във втората обиколка на Гран при на Малайзия вчера. Това е новината, която ужаси всички фенове на моторните спортове в света, при това само седмица след смъртта на Дан Уелдън в Лас Вегас. Нека си припомним брилянтния талант на Марко, който така и не успя да разкрие истинския си потенциал.
В периода, в който Moto GP беше на прага на стагнацията, предизвикана от доминацията на ограничен кръг пилоти и заводски отбори, възходът на Марко Симончели, който тръгна от позицията на аутсайдер, беше едно от най-интересните неща за сезон 2011.
Нямаше как да пропуснете Марко - с огромната му къдрава коса и ръстът му, който рязко го отличаваше от неговите колеги. От момента, в който Симончели се появи в Moto GP, всички го забелязаха. Но скоро започнаха да му обръщат внимание по правилната причина - заради скоростта му на пистата.
Феновете го обикнаха на секундата - заради характера му, статута му на талантлив аутсайдер, който кара за частен тим - в случая Gresini и заради зрелищния му стил на пилотиране. А някои от ходовете му на трасето веднага му донесоха неприятности с неговите колеги.
Кариерата на Марко започва с поредица победи - две титли в италианския шампионат Minimoto и европейска титла в клас до 125 кубически сантиметра. След това идват и големите изпитания - няколко старта в клас до 125 кубика в световния шампионат през 2002 година.
Марко изкара три пълни сезона в клас до 125 кубика и взе две победи, като трябва да се отбележи първия му успех - на мократа "Херес" през 2004, а през 2005 завърши пети в крайното класиране, след което направи стъпката към клас до 250 кубически сантиметра.
Следват четири сезона в четвъртлитровия клас с Gilera. Още от самото начало Марко се наложи като един от пилотите в Топ 10, но истинският му прогрес започна едва в края на 2008, когато спечели квалификацията на "Ещорил", но в самата надпревара не успя да спре Алваро Батиста, който същият ден спечели световната титла.
Големият пробив дойде с домашната му победа на "Муджело", въпреки че успехът му беше помрачен от инцидента с Ектор Барбера във финалния спринт - моторите на двамата се удариха и испанецът падна тежко на асфалта. След финала Симончели беше привикан при комисията, която отговаря за сигурността на пилотите, за да обясни какво се е случило в последните метри на състезанието, но италианецът запази победата. И спечели още една - само седмица по-късно в Каталуня.
След това Симончели се оказа неудържим. В десетте състезания от този момент до края на сезона той неизменно беше на първа редица на старта, като спечели шест квалификации. Това му донесе три победи - в Германия, Япония и Австралия, а с тях дойде и контролът върху хода на шампионата. Марко спечели световната титла на "Сепанг", където завърши трети, а в последното състезание за сезона във Валенсия отново взе победата.
Симончели остана в клас до 250 кубика и за 2009, за да може да защитава титлата, отново с мотор на Gilera. Но този път нещата не тръгнаха добре, най-малкото защото Марко кара с контузия в китката, получена в мотокрос инцидент преди началото на сезона. А заради това, той дори принуден да се оттегли от първото състезание за годината в Катар.
Феновете на Симончели трябва да чакат до четвъртото състезание преди той да печели отново - във Франция, на мокро. Но в Италия, Симончели отново има проблеми със съперниците си - той води оспорвана битка в последната обиколка с Батиста, с няколко опирания в мотора на съперника, а това позволява на Матиа Пасини да изпревари и двамата и да финишира пред тях.
Като основни съперници на Симончели се оформят двамата испанци Батиста и Барбера, а това означава бурна радост по трибуните в Барселона, след като Марко пада в следващия кръг.
На този етап Симончели е едва пети в класирането, но успява да се качи на подиума на "Ассен" и после си връща формата от 2008 - пет победи в седем състезания. Така два кръга преди края Марко е само на 12 точки от водача Хироши Аояма.
На "Сепанг" Симончели остава едва трети, изпреварен от Аояма и Барбера и за решителното състезание във Валенсия той е в ролята на аутсайдер. Но още в началото Аояма излиза от трасето, след което обаче Симончели е поставен под сериозно напрежение от Барбера - Марко води, но не издържа на натиска на испанеца, прави грешка и пада. Така Аояма става шампион, а Симончели завършва годината на трето място.
По това време Симончели вече е подписал да кара в Moto GP с Gresini Honda Team за сезон 2010. Преди това обаче Марко отскача до световния шампионат по супербайк, където записва участие за Aprilia на "Имола" и дори побеждава съотборника си Макс Биаджи в битката за третото място във второто състезание. Още един знак за бързото развитие на таланта на Симончели.
Но кариерата на Марко в Moto GP започва трудно - две тежки катастрофи в хода на тестовете отнеха доста от скоростта му и едва по-късно през сезона той започна да се бори за място в Топ 10.
В последните кръгове за 2010 Симончели вече демонстрира това, което през 2011 го превърна в звезда и показа, че въпреки по-голямото си тегло и по-високия си ръст, може да се бори с най-добрите.
Първо, Марко се включи в битката за местата на подиума в Австралия, но в крайна сметка остана шести. На "Ещорил" Марко остана на 0,059 секунди от Андреа Довициозо със заводски мотоциклет на Honda, който завърши на трето място. И в последното състезание за годината във Валенсия, Симончели вече се бори за победата.
За 2011 Симончели реши да остане в Gresini, но Honda направи важен жест към него - японците му осигуриха заводски подготвен мотоциклет за новия сезон. Това се оказа последния елемент, който беше необходим, за да се превърне Симончели в сериозен претендент за победата на всяко трасе. Още във втория кръг, на влажната "Херес" той успя да се откъсне напред и дълго време начело, но падна, въпреки че беше натрупал сериозен аванс.
Колкото по-близо до челото на класирането е Симончели, толкова повече внимание на агресивните му атаки отделят вече утвърдените асове в Moto GP. Пример за това е уикендът на "Ещорил" - световният шампион Хорхе Лоренцо успя трудно да победи Симончели в квалификацията, след което му се скара на пресконференцията, че кара твърде опасно. Хорхе предупреди звездата на Gresini, че е опасен на пистата - за себе си и за другите, но Симончели се пошегува, че ако е било така, то е щял да бъде "арестуван"... На следващия ден Симончели изкара половин обиколка в състезанието и падна...
В състезанието в Льо Ман скандалът стана още по-голям - Симончели се удари със заводския пилот на Honda Дани Педроса, испанецът падна и си счупи ключицата, а това сложи край на надеждите му за титлата.
Марко беше наказан и отнесе доста критики от колегите си, след което спечели квалификацията в Каталуня, но в състезанието завърши едва шести.
Последваха още падания - във Великобритания и Холандия - като при втория инцидент Симончели събори и Лоренцо. Марко започна да признава, че е недоволен от себе си, а босовете му в Gresini станаха нетърпеливи за добри резултати. Все пак, Марко записа шест поредни старта от първа редица, като успя да спечели и две квалификации и целта беше ясна - той трябваше да стане първият пилот, взел победа с частен мотоциклет от 2006 година насам - тогава това постигна Тони Елиас на "Ещорил", отново с мотор на Gresini. И въпреки скоростта си, Симончели беше едва 10-и в класирането.
През втората половина на 2011 Симончели не беше толкова зрелищен, но постигна повече успехи. Паданията почти изчезнаха, а заедно с тях и скоростта му в квалификациите.
Първото му качване на подиума в Moto GP дойде в Бърно - трето място, след това Марко завърши втори на Филип Айлънд и се изкачи на пето място в класирането. Пред него бяха само тримата заводски пилоти на Honda и Лоренцо.
Така Гран при на Австралия остава като най-успешното състезание в трагично прекъснатата кариера на Симончели. 7 дни по-късно той изпусна контрола над мотора си във втората обиколка на "Сепанг" - там, където преди три години спечели световната си титла в клас до 250 кубика, падна и беше ударен от Колин Едуардс и Валентино Роси. По-късно Марко почина в болницата от раните, получени при удара, при който падна и каската от главата му.
Седмици по-рано от Honda подновиха договора на Gresini и Симончели за 2012 - тимът отново щеше да получава заводски подготвен мотоциклет. Това беше надеждата на Марко да се бори за победи и един ден - и за световната титла. Защото през 2011 демонстрира, че е достатъчно бърз, за да го направи.
