Едвин ван дер Саар
Роден на: 29 октомври 1970 г.
Пост: Вратар
Отбори: Аякс, Ювентус, Фулъм, Манчестър Юнайтед
Последният двубой на легендарния холандец бе финалът в Шампионската лига срещу Барселона. Едвин получи три гола във вратата си, но спаси поне още толкова. Отказа се на 40 години, като с това стана най-възрастния футболист играл във финал на Шампионската лига. В забележителната си 20-годишна кариера е спечелил 26 отличия с клубовете, в които е играл и 21 индивидуални трофея. Изиграл е и 605 двубоя.
"Очаквах малко повече емоции или, по-скоро, по-различни. Сега е, мисля, точния момент да се откажа и съм доволен от решението си. Разбира се, знам, че няма да бъде лесно. Имам приятели, които се отказаха от футбола преди пет или шест години, така че аз се подготвях за този момент в последните два или три сезона. Искам да си взема една година почивка и да върша всички онези хубави неща. Искам да гледам мачове с приятели в нормална атмосфера в събота следобед. След това да се любувам на хубава храна в събота вече, да гледам някой мач в неделя, да играя голф и да имам време за семейството си", пожела си Едвин ван дер Саар след последния си двубой като професионален футболист. В Манчестър пък все още не могат да решат кой ще бъде неговият заместник.
Гари Невил
Роден на: 18 февруари 1975
Пост: Десен защитник
Отбори: Манчестър Юнайтед
На феновете на Манчестър Юнайтед 19-та титла в историята на клуба носи колкото положителни емоции, толкова и горчивина. Освен без един от най-добрите си вратари тимът остана и без още една ключова фигура - Гари Невил. Защитникът обяви, че се отказва още в средата на сезона. Официалното му сбогуване с футбола бе в приятелски двубой срещу Ювентус, дни преди финала на Шампионската лига. Това бе и първият мач на Дейвид Бекъм с екипа на "червените дяволи" след трансфера му в Реал (Мадрид) през 2003 г. Невил приключи с футбола след 19-годишна кариера. Гари спечели 20 трофея с Манчестър Юнайтед, изигра 602 мача за "червените дяволи", отбеляза 7 гола, облече екипа на Англия в 85 двубоя, но така и не успя да се разпише за националния тим.
"Цял живот съм бил фен на Манчестър Юнайтед и сбъднах всичките си мечти. Разочарован съм, че дните ми като футболист приключиха, но това се случва на всеки, дойде и моето време. Играх в невероятни отбори, редом до някои от най-добрите футболисти в света, както и срещу тях и имах късмета да бъда част от някои от най-големите успехи на клуба. Има толкова много хора, на които искам да благодаря, като на първо място разбира се е сър Алекс Фъргюсън. Той ми даде толкова много възможности и безценна подкрепа през последните 20 години, наистина е един от най-великите мениджъри", заяви Невил когато обяви, че слага край на кариерата си.
Пол Скоулс
Роден на: 16 ноември 1974
Пост: Полузащитник
Отбори: Манчестър Юнайтед
Пол Скоулс е третият футболист на Манчестър Юнайтед, който взе решение това да е последният сезон в кариерата му. В 17-те години, в които носеше екипа само на "червените дяволи" Скоулс спечели 27 отличия с тима, изигра 676 двубоя, отбеляза 150 гола. С екипа на националния тим Скоулс има 66 мача с 14 гола. "В това, което прави, е почти недосегаем. Никога няма да се уморя да го наблюдавам. Съвършените футболисти са рядкост, но той е много близо до това понятие. Той просто е най-добрият полузащитник на своето поколение", каза за него Зинедин Зидан. "Неговото ниво е това към което аз самият се стремя", признава друг играч, подвизаващ се на този пост - Сеск Фабрегас.
"Чудесен модел за подражание. За мен - и наистина го мисля - той е най-добрият централен полузащитник, който съм виждал в последните 15-20 години. Той е невероятен, умее всичко - асистенциите, головете, силен е, не губи топката, има поглед върху играта. Ако беше испанец може би щеше да се котира още повече. Играчите го обичат", допълва описанието Шави Ернандес. "Имах проблеми с краката дори и когато тренирах и играех мачове редовно, нямах достатъчно сила и усетих, че е време да спра", простичко обясни решението си самия Скоулс.
Иван де ла Пеня
Роден на: 6 май 1976
Пост: Полузащитник
Отбори: Барселона, Лацио, Олимпик (Марсилия), Еспаньол
Ако не бе Шави вероятно Иван де ла Пеня щеше да е наследникът на Хосеп Гуардиола в Барселона. Малкият Буда, както го наричаха всички блесна още в младежкия национален отбор на Испания през 1995 г. на световното първенство в Катар. На „ла рохита" не стигна малко, за да играе финал. В дебютния си мач за Барселона Де ла Пеня вкарва гол, но Йохан Кройф така и не му гласува по-голямо доверие. Потенциала му се разгръща под ръководството на сър Боби Робсън, но при Луис ван Гаал е по-често резерва. Треньорът на националния отбор Хавиер Клементе също не оценява възможностите му и през 1996 г. не го включва в състава на националния отбор за европейското първенство. За „ла фурия роха" Де ла Пеня дебютира едва през 2005 г. На национално ниво така и не успява да спечели трофей - след четвъртото място с младежите на световно следва сребърен медал в същата възраст на европейското първенство и провал на олимпийските игри в Атланта. На клубно ниво има осем трофея, 89 мача за Барселона с 11 гола, 15 мача за Лацио без гол, 12 мача за Олимпик (Марсилия) с 1 гол и 178 мача с 8 гола за Еспаньол.
„Той винаги е бил един от най-талантливите играчи, които съм познавал. Изпитвах страхотно удоволствие да играя с него. Убеден съм, че той ще остане във футбола, тъй като спорта е неговата страст, въпреки че му е носил и не малко страдания, защото Иван е много чувствителен и емоционален", заяви при новината за отказването на бившия му съотборник Хосеп Гуардиола. „Бих искал да играя още няколко години, но за съжаление не мога. Благодаря на всички за подкрепата. Главата ми иска да продължа, а тялото ми казва, че е достатъчно. Гордея се, че принадлежа на Еспаньол, прекарах прекрасни години тук, щастлив съм, че се сбогувах с феновете на терена", обяви самият футболист без да сдържа сълзите си.
Клод Макелеле
Роден на: 18 февруари 1973
Пост: Дефанзивен полузащитник
Отбори: Нант, Олимпик (Марсилия), Селта, Реал (Мадрид), Челси, Пари Сен Жермен
С Реал Макелеле спечели Шампионската лига, с националния отбор игра финал на световното първенство, но най-силно впечатление направи с изявите си в Челси. Именно в състава на английския тим той стана звезда, докато в Реал важността му осъзнаваха най-вече съотборниците му. Французинът не бе оценен дори от ръководството на „белите" след като Флорентино Перес упорито отказваше да му повиши заплатата. Агентът му се възползва от това и му уреди трансфер в Англия, от който Клод спечели не само финансово.
Първата си титла Макелеле печели с Нант още през 1995 г. За френския тим изиграва 169 срещи и отбелязва 9 гола. Следва едногодишен, не особено успешен престой в Олимпик с 32 мача и два гола. Трансферът в испанския Селта (Виго) и 70 те мача с три гола възраждат кариерата му и привличат вниманието на европейските грандове. Битката печели Реал. На „Сантяго Бернабеу" французинът изиграва 94 срещи, само с един гол. Следват 143 мача с два гола в Англия и 96 мача с един гол за ПСЖ. Спечелените от Макелеле отличия са 15.
„Клод има особения талант да бъде едновременно незабележим и незаменим. Питайте всеки, който е играл в Реал по онова време и той ще ви каже, че най-добрият ни футболист тогава беше Макелеле. Това го знаеше всеки наш футболист. Напускането на Клод означаваше край на ерата „галактикос"", описва го бившият му съотборник Фернандо Йеро. „Когато играеш на моя пост не бива да мислиш за това, че никога няма да отбележиш гол. Трябва да се наслаждаваш на играта, да ти харесва да печелиш топката и да я споделяш със съотборниците си", разкрива самият Макелеле.
