Лъскав черен костюм (вероятно Dsquared или Dolce & Gabbana), часовник за поне милион евро около мускулестата китка, усмивка, излъчваща нещо средно между арогантност и нарцисизъм, с красавица, пременена (също) по последна мода, преследван от стотици жадни камери и тълпа от хипнотизирани фенове... Не, това не е някой, който отива да вземе "Нобел" или "Оскар", или благодетел на човечеството на път да получи заслужено обществено признание за голямото си сърце и помощта към бедните и онеправданите.
Това е осъден от закона престъпник на име Кристиано Роналдо, който преди броени дни получи 2 години затвор, които няма да изтърпи благодарение на хуманния принцип, че трябва да извършиш престъпление повече от веднъж, за да попаднеш ефективно зад решетките. След като стана ясно, че ще плати близо 20 милиона евро, Кристиано излезе от съда с все същата блестяща усмивка и доволен поглед, скрит зад слънчевите си очила в облачния ден, и отново потъна в света, в който всичко му е позволено.
Позволено е и на други като него - Лионел Меси, Неймар, Марсело, Ди Мария, Фалкао, Масшерано, Коентрао и кой ли не от футболната галактика.
В последните години много бивши и настоящи звезди - предимно от испанската лига - сключиха многомилионни споразумения с Темида, за да избегнат затвора.
Единственият, който реши да стигне до край, е Шаби Алонсо. Бившият халф на Ливърпул, Реал (Мадрид) и Байерн - със същия инат, с който действаше на терена, отказа да си плати и в момента е заплашен от 5 години ефективен затвор, както и от глоба от 2 милиона евро. Общото между всички тях е, че масово са прекрачвали закона, като не са си плащали данъците. Защо обаче толкова богати и известни хора стигат до там и по-важното - къде им е моралът?
Укритите данъци не са проблем от вчера във футбола, но напоследък фискалните нарушения на най-популярните играчи в света станаха епидемия. През 2013 г. Неймар и баща му бяха уличени в злоупотреби при трансфера му от Сантос в Барселона, както и в данъчни престъпления в родната му Бразилия.
Три години по-късно Меси, заедно със съотборника си в Барса Хавиер Масшерано получиха условно по 21 месеца затвор, а Лео бе глобен с 4,1 милиона евро заради неплатени данъци върху имиджовите му права, контролирани от офшорни компании в Белиз и Уругвай. Сега дойде ред и на Кристиано да се включи в списъка - по същите причини.
Всичко започна през 2003 г., когато мегапопълнението на Реал (Мадрид) Дейвид Бекъм получи шанса да се възползва от законодателна промяна в Испания, приета с цел привличането на чуждестранни "таланти" във всички сфери на местната икономика.
Схемата бе кръстена "Поправката Бекъм" и според нея налогът за лицата от този списък е 24 процента - двойно по-нисък в сравнение с този на испанците, получаващи 6-цифрени (или по-големи) заплати. Испанската лига се превърна в рай за "галактикос" като Зинедин Зидан и Луиш Фиго - доста преди пристигането на Кристиано Роналдо и Лео Меси.
През 2010 г. обаче "Поправката Бекъм" падна за всички възнаграждения, надхвърлящи 600 хиляди евро на година и оттогава данъчните инспектори рязко затегнаха примката. Под прицел попаднаха футболните звезди, използващи сложни финансови схеми и офшорки, за да избегнат плащането на данъци, най-вече върху имиджовите си права.
Някои като Меси използваха аргумент, че изобщо не са били наясно със ситуацията.
Грубо казано, Лео пледира, че е просто футболист, който нищо не разбира от пари и финанси. За всичко бил отговорен баща му. Оправданието на Неймар пък бе, че обвиненията към него и баща му нямат нищо общо с футбола и са нарочени от властите, защото са много богати и известни.
Кристиано също прояви "фантазия" - неговите адвокати твърдят, че клиентът им чинно си е плащал за всичко получено, проблемът бил в размера на сумите. Нямало никаква логика Роналдо да плаща 20 процента данък на испанската хазна за рекламните си права при положение, че 90 процента от постъпленията му са генерирани зад граница.
Разбира се, зад всичко това прозира невероятна арогантност и безскрупулна алчност, несполучливо опаковани в извинения като небрежност, невежество и неразбиране.
По данни на Forbes за 2018 г. Неймар получава годишно 90 милиона долара под формата на заплата (73 млн.) и рекламни договори (17 млн.) с компании като Nike, Red Bull, Gillette, McDonalds и Beats by Dre. През миналата година Кристиано бе вторият най-добре платен футболист в света с приход от 108 милиона долара (61 млн. от заплати и 47 млн. от реклама), а първи е третият клиент на Темида - Меси, със 111 млн. долара (съответно 84 и 27 млн.).
Богатството на печалното трио се измерва в стотици милиони, но въпреки това те престъпват закона и хич не се притесняват да сключват публични споразумения, с които практически се поставят над него. Който и да е на подсъдимата скамейка - Лео, Кристиано или Неймар, посланието е едно: "Аз съм толкова богат, че системата не може да ме пипне. Единственото, което ще получите от мен, е широка усмивка".
Ясно е - колкото и брилянтни футболисти да са, никой от тях не е финансов факир, че сам да съчини такива схеми.
Измамите са дело на хора от обкръжението им, но колкото и да им се иска, това не е индулгенция за самите футболисти. Притеснителното е, че в един момент те разбират в какво са замесени, но по реакциите на нито един не личи да се чувства виновен. Нещо мъжко можем да открием единствено в поведението на Шаби Алонсо - той поне намери смелост да отрече и да се подпише под това. За което може да влезе на топло.
Всички останали се държаха и продължават да се държат така, сякаш светът ламти за парите им. А същият този лош свят ги е направил толкова богати.
Да, те не са убили никого, но дори така в цялата история има нещо наистина трагично - тези гении на топката са пример за стотици милиони деца, които всекидневно виждат как идолите им се отнасят към закона. Какво ли ще си каже цялото това поколение, когато види как се "решават" проблемите?
И на колко ще оценят собствения си морал?
