Мистерията с Алексис Санчес: Къде изчезна един от най-добрите в света и може ли да се завърне

Алексис Санчес си тръгва от Манчестър Юнайтед.

Всеки момент се очаква да стане факт неговото преотстъпване в Интер, където той ще получи вероятно последния шанс в кариерата си да играе футбол на най-високо ниво.

Серия А може да се окаже далеч по-подходящо място за него в този етап от развитието му, но е показателно, че никой в Юнайтед няма да тъгува за Санчес. И то при положение, че отборът остава с ограничени опции в атакуващ план, след като наскоро и Ромелу Лукаку премина в Интер, а не му беше взет заместник.

Разбира се, за Манчестър Юнайтед трансферът на Санчес беше абсолютна катастрофа. Един от най-лошите в историята на футбола.

За самия играч ситуацията не беше по-различна, въпреки огромната заплата, която взима. Последните 18 месеца бяха отвратителни за него.

След като се радваше на интерес от ПСЖ, Челси, Ювентус, Манчестър Сити и китайски клубове, преминаването в Юнайтед със сигурност не изглеждаше като началото на края за неговата кариера.

Но днес най-силните му периоди в Арсенал и Барселона изглеждат толкова далечни, сякаш принадлежат към съвсем различна футболна епоха.

И той търпи подигравки и укори за заплатата си и за неспособността си да се наложи в отбора - а по груба сметка има един гол на всеки 8 млн. паунда, които е получил от Юнайтед.

Разбира се, остава въпросът дали Алексис просто потъна сред общата посредственост, която завари в Юнайтед, или тялото му го предаде.

Чилиецът вече не е какъвто беше преди 5-6 години, но всъщност е само на 30. Затова проблемът не е толкова във възрастта, колкото в натоварванията му през последните години и в изиграните мачове за клубен и национален тим.

Докато повечето му съотборници си почиват от претоварения футболен календар поне през лятото, Алексис даваше всичко от себе си за Чили на Мондиал 2014, после на следващите две издания на Копа Америка (беше победител и в двете), като и на Купата на конфедерациите през 2017-а.

Така той се превръща в пример за това какво може да се случи на един футболист заради абсурдните натоварвания, заложени в календарите на ФИФА и УЕФА.

В най-активните си години Санчес се раздаваше напълно, отказваше да почива в мачове на Арсенал и никога не би отказал повиквателна от Чили (която винаги означава дълги, изтощителни трансконтинентални полети).

Статистиката му показва на какво се е подложил до момента. На 30 г. Санчес е изиграл над 720 срещи в мъжкия футбол. За сравнение, Уейн Рууни беше изиграл някъде около 680 мача, когато напусна Манчестър Юнайтед и се завърна в Евертън. В онзи момент чисто физическият упадък при Рууни отдавна вече правеше впечатление.

Изводът за Юнайтед е, че макар да не плати някаква значителна сума за Алексис (сделката представляваше размяна с Хенрик Мхитарян), беше твърде безразсъдно да му се предлага толкова тлъст договор, и то за 4.5 г.

Дори в настоящата свръхкомерсиална, империалистическа ера на футбола, този договор изглежда сред най-лошите, които някога можем да видим, особено в топ отбор.

Дори отдаването на Санчес под наем в Интер е сделка на отчаянието за клуба, сделка с ужасяващо лоши параметри. Ако се вярва на публикациите в английските медии, от Манчестър ще продължат да плащат над половината от заплатата на футболиста, която е 390 хил. паунда седмично, докато Интер ще плаща само 175 хил. от тях.

Така бюджетът на Юнайтед ще остане натоварен с 215 хил. паунда на седмица за играч, преотстъпен да играе другаде, който дори и при така намалените пари ще се окаже четвъртият най-добре платен футболист на "червените дяволи" след Давид де Хеа, Пол Погба и Антони Марсиал.

Каквито и да са причините за целия провал на начинанието "Санчес в Юнайтед", резултатът от трансфера беше, че футболните фенове загубиха една от най-големите звезди на Висшата лига.

Защото през тази година и половина в Юнайтед Алексис сякаш изчезна, нямаше го.

Дали може да се появи отново в Интер или е загубен за големия футбол завинаги?

Новините

Най-четените