Най-лоялните играчи във Висшата лига

Sportcafe 03.07.2015, 09:10

Джон Тери (Челси). На 26 декември 1998 г. той влезе като резерва на полувремето на мача срещу Саутхемптън, спечелен с 2:0 като гост. От тогава вече 17 години не напуска кораба и бе наречен от феновете "Капитан, легенда, лидер".

През март този сезон записа 600 мача като титуляр за Челси - страхотно постижение. Тери е четирикратен шампион на Англия и със статут на идол за феновете на "Стамфорд Бридж". Скандална или не извън него, кариерата му е много успешна на терена.

Тио Уолкът (Арсенал). Бе привлечен през януари 2006-а, а дебютът си направи през август същата година. Подаде за изравнителния гол на Жилберто Силва при 1:1 с Астън Вила. Само на 27 години е, а скоро ще направи 10 в Арсенал. Сякаш бе вчера, когато Свен Горан Ериксон го викна в състава на Англия за Мондиал 2006, без да е играл и един мач на ниво Висша лига. Контузиите го тормозят и изядоха голяма част от кариерата му.

Уейн Рууни (Манчестър Юнайтед). След напускането на Рио, Скоулс, Гигс и Видич, Рууни остава играчът, който е в Юнайтед от най-дълго време. Направи дебюта си през септември 2004 г. срещу Фенербахче в Шампионската лига - с хеттрик за 6:2. От тогава изтече много вода, Рууни спечели пет титли, на път е да стане голмайстор №1 в историята на Юнайтед и е капитан на тима.

Снимка: Getty Images

Лукас Лейва (Ливърпул). Рафаел Бенитес го доведе от Гремио през лятото на 2007-а и му даде дебют през ноември същата година. След напускането на Стивън Джерард той остава най-дългогодишният служител на Ливърпул на терена. На "Анфийлд" се шегуват, че единственото бразилско нещо в него е името му, но е отдаден, лидер и силна фигура в съблекалнята. Без да е блестящ импровизатор, както се очаква от някой бразилец...

Снимка: Getty Images

Аарън Ленън (Тотнъм). През август ще празнува 10 години от дебюта си за Тотнъм, като влиза при 0:2 от Челси през 2005-а. Крилото обаче може да си тръгне през лятото от клуба, след като втората половина на миналия сезон бе под наем в Евертън и очевидно не влиза в плановете на Маурисио Почетино. Беше най-бързият играч във Висшата лига, но с годините и тази титла вече не е за него.

Ашли Уилямс (Суонси). Дебютира през 2008-а, когато Суонси бе в Чемпиъншип. Стълб в отбраната и капитан и във Висшата лига, където клубът вече е утвърдена величина. Безкомпомисен, откровен и силен лидер. Капитан на националния тим на Уелс, който е на път да се класира на Евро 2016 и заради неговите силни игри.

Лий Кетърмол (Съндърланд). Бруталният полузащитник (вляво на снимката след поредното изгонване), който държи съблекалнята на клуба заедно. Кетърмол получи 13 жълти картона миналия сезон, рекорд във Висшата лига. В тима е от 2008-а, като преподписа за още 3 сезона преди дни.

Снимка: Getty Images

Райън Шоукрос (Стоук). Юношата на Манчестър Юнайтед не успя да пробие в първия тим на "Олд Трафорд" и потърси щастие другаде. От 6 сезона е в Стоук, като продължава да е считан за един от най-коравите и безкомпромисни типове във Висшата лига.

Джо Харт (Манчестър Сити). Вратарят на Англия е в клуба от 11 години, но дебютът си направи едва през 2006-а. Бе преотстъпван на Бирмингам, но Сити винаги е разчитал на неговия потенциал. Харт е в най-добрия период от кариерата си като форма. През февруари след невероятните му спасявания срещу Барселона в Шампионската лига, Лео Меси си размени екипа с неговия и го нарече "феномен".

Хулиан Сперони (Кристъл Палас). Легенда! Аржентинският вратар дойде в Палас преди 11 години и имаше кошмарен първи сезон. Клубът и феновете обаче го подкрепиха, а днес 36-годишният страж е капитан и любимец на агитката. Преди седмица клубът го награди с бенефисен мач, не че Сперони мисли да се отказва.

Габриел Агбонлахор (Астън Вила). Дебютът му през 2006-а вероятно се помни единствено от него в клуба. Вила падна с 1:4 от Евертън, но Агбонлахор вкара гол. Днес е лидер на тима, но страда от чести контузии.

Стивън Тейлър (Нюкасъл). Ексцентрикът, местно момче и един от привържениците на терена. Класика. Тейлър (извисил се да вкара с глава на снимката) е стълб в защитата, прави елементарни грешки, но е готов да слага главата си пред топката, за да не е тя във вратата на Нюкасъл. В клуба е цялата си кариера - вече 12 години.

Уесли Хулахан (Норич). Техничното ирландско крило дойде от Блекпул през 2008 г. и е основен играч в тима. Капитан през миналия сезон, когато Норич си върна мястото във Висшата лига.

Лойд Дойли (Уотфорд). Феновете си направиха тениски с надпис "Аз бях там, когато Дойли вкара гол", преди 6 години. Тогава крилото от Ямайка заби топката с летящ плонж във вратата на Куинс Парк - първо попадение след 8 години в клуба! Днес вече са 14 години, а головете на Дойли са... 2. Вторият дойде от недобре преценено центриране срещу Болтън, прехвърлило смаяния вратар. Култов герой за агитката, обича безкрайно клуба и отказа оферти, за да остане.

Тони Хибърт (Евертън). Вероятно ако се прави списък на най-способните технически играчи на Евертън, Тони ще е последен. Ако обаче търсите доброволец да застане на вратата при контузия на вратаря, да боядиса оградите или да даде нощно дежурство на стадиона - ясно е кой ще вдигне ръка първи. Хибърт е в клуба вече 20 години, от които 14 в първия тим. Лоялен и обичан от феновете.

Джейдън Стоукли (Борнемут). Той дебютира в една дъждовна вечер в Бъртън през 2009-а, когато бе на 15 години, а Борнемут - в трета дивизия. Видя всичко във футбола с две промоции за 5 години клубът му е елитен, а на 21 години Стоукли се надява да изгрее във Висшата лига. И после - футболът не сбъдвал мечти, а?

Анди Кинг (Лестър). Феновете се шегуват, че стадионът е кръстен на него - "Кинг Пауърс Стейдиъм". Естествено, не е точно така, но... Анди е в клуба вече 15 години, а дебютът в първия тим бе през 2007-а, след като мина през всички формации на академията.

Келвин Дейвис (Саутхемптън). Той изигра само един мач миналия сезон - в последния кръг при 0:2 от Манчестър Сити. От 10 години е "светец", но в последните 2 сезона е трети или четвърти избор на вратата. И все пак - с над 330 мача за Саутхемптън, не му се ходи никъде. Обича клуба, а феновете му отвръщат с голямо уважение.

Марк Ноубъл (Уест Хем). Феновете го харесаха от пръв поглед преди 11 години, когато дебютира у дома с 3:1 над Блекбърн. Тих и работлив, продукт на прочутата академия на Уест Хем, Ноубъл всяко лято е броен в трансферните планове на по-големи отбори, но винаги остава у дома.

Джеймс Морисън (Уест Бромич). Капитанът на Уест Бромич има най-тежкия си период в клуба. От 8 години е част от "дроздовете", но Тони Пюлис, настоящият мениджър, не го вижда като задължителна част от тима. Може да бъде продаден през лятото, като интерес има от Уест Хем и Стоук.

Има нещо безкрайно романтично в играчите, изкарали цялата си кариера в един клуб. Обичани от своите фенове, почитани от чуждите.

За съжаление Райънгигсовците и Стивънджерардовците на този свят са малко, все повече в модерния футбол се считат за изключения.

Но има и нещо чаровно в онези играчи, които са най-дълго време в настоящия ви тим. Всяко лято на представянето на отбора те са там - не си тръгват, дали от лоялност, дали... защото няма оферти за тях.

Невинаги са най-добрите футболисти в тима. Понякога говорим за резерви, хора от периферията, но винаги верни на клуба.

И превърнали се в част от мебелировката, в интериор, в онези най-близки до феновете посланици на терена.

Ето кои са най-дълго служилите играчи във всеки един от клубовете във Висшата лига.

Може и да очаквате звезди, но... не винаги това е случаят.