На терена нещата не изглеждаха добре. Меко казано. Бока губеше у дома с 0:3 след 60 минути игра от Унион де Санта Фе, отбор с 23 последователни мача без победа в аржентинското първенство. Но трибуните на „Бомбонера" не спираха да скачат и повтарят като в някаква хипноза: „Роман, Роман, обичаме те повече от жените си..."
В този мач на 4 март тази година, с номер 10 на терена бе Хуан Роман Рикелме, завърнал се при голямата си любов Бока след 8 месеца извън футбола. През юли легендата се отказа от играта, после мислеше да се завърне с екипа на Тигре, но любовта и хилядите молби на фенове го накараха отново да облече екипа на Бока. В един от коридорите на „Бомбонера" има негова статуя, не се учудвайте, че голям процент от инчасите на Бока го обичат наистина повече от съпругите си.
Футболът в Аржентина не е просто игра на 11 срещу 11 и една топка. Макар че малко страни в света са произвели повече футбол. Някои от най-големите таланти в историята тръгват от Буенос Айрес, Санта Фе и Росарио (от там е Меси). За феновете футболът е целият им живот. А в Аржентина трудно можеш да срещнеш някои, който не е фен...
Друг пример. Ривер изпадна преди 2 години. Ривер Плейт - рекордьорът по титли, популярен в цял свят. Обичан до лудост. Фаталният мач с Белграно бе прекратен, след като от 60 хиляди на стадион „Монументал" поне 45 искаха да влязат на игрището. Футболистите на Ривер плачеха, като не бе ясно дали сълзите напират повече от срама и изпадането, или от страх за живота им. Вероятно комбинация от двете.
Къщите им бяха поставени под денонощна охрана, а някои изобщо не се прибраха в тях. Капитанът в този мач Ерик Ламела подписа с Рома по-малко от денонощие след изпадането. Дори не си взе багаж, докараха му го в Рим дни по-късно.
Мислите, че е прекалено?
За по-малко от 30 години смъртните случаи около мачовете в Аржентина стигнаха 190. За последните 5 години са 14. Лудите глави се организираха в банди, въоръжени и вече наподобяващи бизнес организации. Барас бравас, както в Аржентина наричат най-крайните хулигани, има всеки по-голям клуб. Тези на Бока стигнаха до там да рекетират играчите за (според местни разследвания) до 10-15 процента от заплатите им. Но като цяло парите играят най-малка роля в този колизеум на страст, любов и омраза. Стадионите са пълни, покрити с дим и миризмата на взаимна ненавист.
През 2008 г., след поредния инцидент и смърт, белязал дербито на Авеланеда между Индепендиенте и Расинг, клубовете взеха решение да се борят с омразата, използвайки красотата. Расинг първи създаде отбор от мажоретки, които преди мач дефилират по терена, създават настроение, снимат се с момчета от агитката. Последваха ги и още десетина клуба, а дори вече има и класация на най-добър мажоретен отбор.
Разбира се, глупаво би било да мислим, че присъствието на 20-ина красиви момичета в оскъдно облекло е спряло насилието по трибуните. Но футболът в Аржентина определено има един по-секси вид.
„Ние не сме женчовци", изригнаха първи ултрасите на Ривер. Трибуната с най-лудите глави, наричащи себе си „Los borrachos del tablon" (Пияниците на трибуната), отказа да приеме клубът да има мажоретен състав. Нарече в специална песен момичетата „кокошки", което е игра на думи с прякора, който феновете отдавна са лепнали на митичния отбор с червената лента през гърдите - пилетата. Глас народен - глас божи. Клубът спря експеримента, но се очаква отново да опита в бъдеще. На него засега му стига народната любов - по 20 хиляди ходеха на гостувания във втора дивизия, а сега стадионът е пълен на всяко домакинство. Изпадането сякаш заздрави още пъпната връв между клуб и агитка.
Мажоретките обаче паснаха на Бока, където си ги заобичаха и дори хулиганите от трибуната не са лошо настроени. Играчите излизат от тунела край подскачащите и леко облечени девойки, а след мач се снимат с тях. Футболът не е само кръв и омраза.
Една от звездите на Бока дори си взе мажоретка вкъщи. Клементе Родригес от 3 години живее с едно от момичета, което извеждаше синьо-жълтите на терена тогава. Разбира се, вече не го прави, защото е гадже на звезда. Говори се за връзки по оста футболисти-мажоретки и в други случаи, а дори на най-известния фен на Бока Диего Марадона са приписвани контакти с момичетата, които дават по-красив облик на иначе страховития стадион в Буенос Айрес.
Типично за лудницата в аржентинския футбол. Играта, страстта, безграничната любов към емблемата, смъртта, както и сексът, съжителстват край най-важното нещо в ежедневието на местните хора. Нещата от живота, както се казва.
Защото техният живот е основно футбол.
