Миналогодишното трагично представяне в Бундеслигата и в Шампионската лига изглеждаше като дъното за Вердер, но клубът от Северна Германия достигна нова низина, след като спортният директор Клаус Алофс каза, че няма пари за удължаването на договорите на ключовите играчи Пер Мертезакер и Тим Вийзе.
От титлата през 2004 г. насам клубът е в бавен, но стабилен упадък, и сега с очакваната продажба на двамата, съставът на Томас Шааф е реално заплашен да изпадне в ролята на отбор, борещ се за оцеляване.
Миналата година бе доста нещастна за Вердер, който изпадна в криза, породена от множеството контузии. Защитниците Налдо и Себастиан Бьоних пропуснаха почти целия сезон. Младата бразилска надежда Уесли също успя да изиграе едва 15 пълни мача. Някогашната голова машина Клаудио Писаро така и не достигна върхова форма заради честите си травми, а капитанът Торстен Фрингс показа, че е с изтекъл срок на годност. Наситил се на издънки, Хуго Алмейда предпочете през януари да отиде в Бешикташ.
И ако ролята на лошия късмет е безспорна, то това съвсем не бе единственият проблем - слабият мениджмънт имаше също толкова принос за бедите на клуба.
Така например, позицията на левия бек е проблем за Вердер от четири години и едва преди три седмици бе привлечен Лукас Шмитц от Шалке. А дали той ще е с нещо по-добър от Бьоних, предстои да видим...
Несъмнено Уесли е отличен играч, но въпреки това той не е пълноценен заместник на Фрингс, който освен чисто футболните си качества, беше и лидер на отбора. Филип Баргфреде и Тим Боровски заедно също не могат да запълнят празнината, оставена от бившия германски национал, който премина в канадския Торонто. На възраст от 35 години бе логично да се очаква спад в изявите на Фрингс, но Алофс не бе достатъчно активен на трансферния пазар, за да си осигури равностоен вариант.
Същото може да се каже и за 33-годишния Писаро. Предвид напредналата възраст на перуанеца, в отбора бе привлечен Марко Арнаутович - изключително непостоянен нападател, който просто не може да е ефективен сам в атаката. След като Алмейда си тръгна през януари, Алофс доведе световно неизвестния швед Дени Авдич, който не впечатляваше с резултатност дори в тамошното първенство. Той изигра общо 122 минути в 7 мача през пролетния полусезон и не отбеляза нито един гол...
Съдейки по бързото бягство на Алмейда, когато нещата започнаха да не вървят, може да се очаква, че и други важни играчи като Марко Марин и новопривлеченият Мехмет Екичи биха последвали неговия пример при лош старт на новата кампания, и с оглед на обявената продажба на Мертезакер и Вийзе, нещата приемат съвсем черни краски.
Все пак няма да е честно да се твърди, че напълно липсват подобрения в състава на Вердер за новия сезон. В лицето на Мехмет Екичи отборът се сдоби с плеймейкър от типа на Диего и Месут Йозил. А Лукас Шмитц и Андреас Волф придават, ако не класа, то поне вариативност в защита. Но ако Мертезакер и Вийзе си тръгнат, единствените футболисти, които биха могли да вдъхновят и поведат останалите, са Екичи, Марин и все още контузеният Налдо.
В този си вид съставът просто не изглежда като претендент за челната четворка, пък дори и шестица. Нещо подобно на Волфсбург от 2010/11 - сбирина от наемници без ясна идентичност.
Засега Вердер е в преходната ситуация на Хамбургер и Щутгарт, които разпродадаха някои от най-добрите си футболисти и инвестираха в трансферни провали.
Надеждата на Вердер е в младите таланти, с които разполага, но на тях им трябва време да узреят, а и не може да се каже, че новото им поколение превъзхожда значително тези в Борусия (Дортмунд), Кьолн, Херта и Борусия (Мьонхенгладбах).
Новото възраждане на бременци може да отнеме време. На Борусия (Дортмунд) им трябваше десетилетие, за да преодолеят кризата. Основният въпрос за Вердер и Клаус Алофс сега е колко време ще трябва, за да узреят техните таланти, и дали това ще се случи достатъчно скоро.
